О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 282
гр. София, 03.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 1182 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Настоящото дело е образувано по касационна жалба на Р. А. И., чрез адвокат Ж. Ч., подадена срещу решение № 104 от 19.12.2018 г. по гр. дело № 282/2018 г. на Окръжен съд – Разград. С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 138 от 17.08.2018 г. по гр. дело № 90/2018 г. на Районен съд – Кубрат, с което съдът е: допуснал до делба между Р. А. Я., Х. И. Е., Г. И. Я., Н. Е. Е., Р. А. И., З. Х. Я., С. Ю. Ф. и „Паоли“ ЕООД поземлен имот с начин на трайно ползване – нива, с площ от 47.295 дка, трета категория, находящ се в землището на [населено място], ЕКАТТЕ …………….. в местността „К.“, съставляващ имот № ……….. по плана за земеразделяне на селото, при права: 3/30 ид.ч. за Р. А. Я., 3/30 ид.ч. за Х. И. Е., 3/30 ид.ч. за Г. И. Я., 1/30 ид.ч. за Н. Е. Е., 3/30 ид.ч. за Р. А. И., 6/30 ид.ч. за З. Х. Я., 6/30 ид.ч. за С. Ю. Ф. и 5/30 ид.ч. за „Паоли“ ЕООД; допуснал е до делба между Р. А. Я., Х. И. Е., Г. И. Я., Н. Е. Е., М. Е. Я., Х. Е. Я., Н. Е. Я., Ф. Е. Х., Р. А. И., З. Х. Я. и С. Ю. Ф. поземлен имот с начин на трайно ползване – овощна градина, с площ от 1.079 дка, трета категория, находящ се в землището на [населено място], ЕКАТТЕ ………. в местността „Г. башъ”, съставляващ имот № ……….. по плана за земеразделяне на селото, при права: 5/50 ид.ч. за Р. А. Я., 5/50 ид.ч. за Х. И. Е., 5/50 ид.ч. за Г. И. Я., 2/50 ид.ч. за Н. Е. Е., 2/50 ид.ч. за М. Е. Я., 2/50 ид.ч. за Х. Е. Я., 2/50 ид.ч. за Н. Е. Я., 2/50 ид.ч. за Ф. Е. Х., 5/50 ид.ч. за Р. А. И., 10/50 ид.ч. за З. Х. Я. и 10/50 ид.ч. за С. Ю. Ф..
Жалбоподателят счита въззивното решение за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Моли ВКС да отмени същото и постанови друго, с което да уважи всичките му възражения срещу иска за делба, като му се признаят правата по представеното завещание.
В изложението към касационната жалба Р. И. сочи, че въззивният съд се е произнесъл по следните материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК:
1. Въпроси, свързани с необходимостта от тълкуване волята на завещателя относно това кой е завещаният имот, като от отговора на този въпрос в конкретния случай завещанието ще се определи като частно или универсално;
2. Достатъчно ли е посочване на конкретно имущество, за да се определи завещанието като частно.
По тези въпроси жалбоподателят се позовава на противоречие на въззивното решение с решение № 22/2.06.2017 г. по гр.д. № 3786/2014 г., ВКС, ІІ г.о., решение № 24/19.02.2015 г. по гр.д. № 3526/2014 г., ВКС, ІІ г.о., решение № 268/29.09.2012 г. по гр.д. № 410/2011 г., ВКС, І г.о.
Р. И. навежда и процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд, съгласно чл.271, чл.272, във вр. с чл.236, ал.2 ГПК, да обсъди в мотивите на акта си всички възражения и доводи на страните, да обсъди и анализира относимите към тях доказателства, събрани по делото, както и твърденията, доводите, възраженията и оспорванията на страните. Твърди, че окръжният съд не е обсъдил най-важните данни от саморъчното завещание, свързани с изразената воля на завещателя, като тази му процесуална дейност противоречи на възприетото от ВКС в множество решения, като: решение № 283/14.11.2014 г. по гр.д. № 1609/2014 г., ІV г.о, решение № 388/17.10.2011 г. по гр.д. № 1975/2010 г., ІV г.о.
От останалите страни по делото е подаден отговор единствено от Р. А. Я., който счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Намира касационната жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване.
С исковата молба Р. А. Я. е предявил иск за делба срещу Х. И. Е., Г. И. Я., Н. Е. Е., М. Е. Я., Х. Е. Я., Н. Е. Я., Ф. Е. Х., Р. А. И., З. Х. Я., С. Ю. Ф. и „Паоли“ ЕООД на визираните по-горе два поземлени имота, оставени в наследство от Я. И. Х., починал на 31.01.1978 г., възстановени с решение № …………/21.02.1994 г. на ПК – [населено място] и представляващи новооткрито наследство по смисъла на чл.91а ЗН.
С отговора на исковата молба Р. А. И. е спорил иска, като се е позовал на осъществявано от него давностно владение на 1/5 ид.ч. от нивата, както и на саморъчно завещание от 1.03.2013 г. на А. И. в негова полза, изключващо наследствените права на ищеца.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е разгледал възражението на Р. А. И. срещу иска за делба, основано на твърденията му за наличието на универсално завещание (а не частно такова) в негова полза, извършено от А. И..
Съгласно изложените от въззивния съд мотиви, когато възникне спор относно това кой е завещаният имот, в определени случаи волята на завещателя следва да бъде изведена не само от целта на завещанието, обичаите в практиката и добросъвестността и взаимната връзка на отделните клаузи една с друга и в смисъла, който произтича от целия текст на завещанието, но и от характеристиките на самия имот, притежаван от завещателя. Тълкуването не може да пренебрегне тези характеристики, тъй като се касае за обективни факти, които могат да изяснят истинската воля на завещателя. Следва да се отчитат и други факти, които са от значение за изясняване на истинската му воля. Например – ако по делото е изяснен обемът на наследственото имущество, от този факт може да се направи извод дали едно завещание, съдържащо изброяване на конкретни имущества, е общо или частно (в този смисъл решение № 855/11.12.2010 г. по гр.д. № 1497/2009 г., ВКС, I г.о.). Съдът е посочил, че безспорно наследственото имущество към момента на откриване на наследството – смъртта на наследодателя (та дори и към датата на изготвяне на завещанието), освен описаното в завещанието, е включвало и други недвижими имоти – както правото на собственост върху идеални части от процесните имоти, така и право на собственост върху идеални части от други недвижими имоти (служебно известно на съда от в.гр.д. № 291/2018 г. по описа на Окръжен съд-Разград, с предмет делба на същите, като това обстоятелство не се и оспорва от страните). Ето защо, предвид обстоятелството, че към момента на откриване на наследството наследодателят е притежавал и други недвижими имоти, непосочени в завещанието, съдът е заключил, че процесното завещание е частно, а не универсално, като в тази връзка се е позовал и на съдебна практика: определение № 236/17.04.2015 г. по гр.д. № 1639/2015 г., ВКС, I г.о., ГК, решение № 59/18.03.2014 г. по гр.д. № 1063/2013 г., ВКС, III г.о. Въззивният съд е изложил, че без значение за вида на завещанието е обстоятелството, че правото на собственост върху описания в завещанието недвижим имот в [община], [населено място], ул. „К. и М.“ № 38 е било прехвърлено на Р. И. още на 18.09.1991 г. с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № …, том …, дело № …/1991 г. по описа на PC – К., като то би имало значение само за действието на завещанието по отношение на този имот, който е напълно различен от процесните имоти. Съдът е приел за неоснователно възражението на Р. И., че имотът в [населено място], ул. „К. и М.“ № 38 е един имот и тъй като завещателят е употребил множествено число при изразяване на волята си, то означава, че освен така описания имот е завещал всичките останали имоти, т.е. че завещанието е универсално. В тази връзка е изложил мотиви, че в завещанието завещателят е посочил „къща бръснарница гараж и стопанска постройка с дворно място“, като гаражът съставлява самостоятелен обект на правото на собственост, поради което съдът е приел, че правилно завещателят е използвал множествено число при изразяване на волята си, без това да води до промяна във вида на завещанието от частно в универсално.
Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:
По същество всички поставени в изложението към касационната жалба въпроси са свързани с начина, по който съдът следва да тълкува едно завещателно разпореждане, за да установи дали същото е универсално такова или представлява завет. Р. И. счита, че направеното от въззивния съд тълкуване на завещанието от 1.03.2013 г. е извършено в нарушение на установената съдебна практика. Последната е обобщена във визираното от жалбоподателя решение № 22/2.06.2017 г. по гр. дело № 3786/2014 г. на ВКС, VІ г.о. Съгласно мотивите на горецитираното съдебно решение, при спор относно това кой е завещаният имот, следва да се изследва действителната воля на завещателя, при което трябва да се вземат предвид всички обстоятелства и факти по делото като например цел на завещанието, връзка между отделните клаузи, характеристиката на имота, и всички други обективни факти, които могат да изяснят истинската воля на завещателя относно предмета и вида на завещанието. Когато завещанието не е ясно досежно самия предмет на разпореждането, следва да се извърши тълкуването му съобразно общите правила за тълкуване на юридическите актове – чл.20 ЗЗД. С оглед характера на завещанието като едностранно волеизявление, при тълкуването трябва да се търси действителната воля на завещателя като отделните разпореждания се тълкуват във връзка едни с други и всяко от тях се схваща в смисъла, който произтича от цялото завещание (решение № 379/2010г. по гр.д. №40/2009г., І г.о.). Разграничителният критерий, въз основа на който дадено завещание се квалифицира като универсално или пък частно, е установен в чл.16 ЗН и се състои в обхвата на разпореденото със завещанието имущество. Когато завещанието има за предмет цялото или дробна част от имуществото на завещателя, се приема, че то е общо и придава качеството на наследник на лицето, в полза на което е направено. З. е разпореждане с отделен имот от това имущество. Действителната воля на завещателя трябва да бъде изведена след като отделни клаузи на завещанието се тълкуват във взаимна връзка и всяка една се схваща в смисъла, който произтича от целия текст с оглед целта на завещанието, обичаите в практиката и добросъвестността. В определени случаи съдът следва да отчита и останалите доказателства по делото, които могат да изяснят действителната воля на завещателя като се прилагат правилата на формалната логика. Дори при съдържащото се в текста на завещанието изброяване на конкретно имущество, това не е достатъчно да се приеме, че същото представлява завет. При наличие на спор относно характера на завещателното разпореждане, когато е посочено само едно имущество, при тълкуване волята на завещателя следва да се има предвид и дали наследството не се изчерпва само с предмета на завещанието.
Настоящият съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС намира, че въззивният съд е тълкувал процесното завещание, съобразявайки законовите норми и установената съдебна практика, като е анализирал същото граматически и логически, изхождайки от употребените думи и изрази в тяхната взаимовръзка, търсейки действителния му смисъл, отразяващ волята на завещателя, както и отчитайки в тази връзка наличието и на друго имущество на последния, неупоменато в завещанието. При постановяване на решението си Окръжен съд – Разград е разгледал и отговорил на всички доводи на Р. И., наведени във връзка с характера на завещателното разпореждане.
Предвид недопускането на касационно обжалване, Р. А. Я. има право на направените разноски за адвокат пред ВКС в размер на 800 лв.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 104 от 19.12.2018 г. по гр. дело № 282/2018 г. на Окръжен съд – Разград.
ОСЪЖДА Р. А. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], [община], област Р., да заплати на Р. А. Я., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.3, ет.4, ап.№ 15, разноски пред ВКС в размер на 800 лв. (осемстотин лева).
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: