3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 282
София, 05.06. 2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М. Славчева
ч.т.дело № 23/2015 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] (н), [населено място], срещу определение № 2 839 от 10.10.2014 г. по ч. гр. д. № 2 744/2014 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено определение № 3 525 от 24.03.2014 г. по гр. д. № 18 502/2011 г. на Пловдивски районен съд, с което е оставена без уважение молба за освобождаване от държавна такса с правно основание чл. 620, ал. 5 ТЗ, инкорпорирана в подадената въззивна жалба срещу решение № 477 от 03.02.2014 г. по гр. д. № 18 502/2011 г. на Пловдивски районен съд.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Твърди се, че окръжният съд не е съобразил, че с въззивната жалба се брани масата на несъстоятелността и при евентуалното й уважаване би се избегнало нейното намаляване. Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в обжалваното определение по следния процесуалноправен въпрос, попадащ в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, т. е. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: приложима ли е разпоредбата на чл. 620, ал. 5 ТЗ при предявен иск по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК?
Ответната страна [фирма] не изразява становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Производството пред Пловдивския районен съд е образувано по подаден от [фирма], [населено място] срещу [фирма] (н), [населено място] иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че за същия съществува задължение към ищеца за предаване на движима вещ – автоматична затварачна машина „Темп” за кутии с размери 99×118, за което задължение е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 14 704/2011 г. по описа на ПРС. С решение № 477 от 03.02.2014 г. по гр. д. № 18 502/2011 г. на Пловдивски районен съд предявеният иск е бил уважен, като в тежест на ответника са възложени и направените в производството разноски. Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от [фирма] (н), [населено място], в чието съдържание е инкорпорирана молба за освобождаване от държавна такса. С определение № 3 525 от 24.03.2014 г. по гр. д. № 18 502/2011 г. на ПРС молбата е оставена без уважение. Постановеното определение е обжалвано с частна жалба пред Пловдивския окръжен съд, който с определение № 2 839 от 10.10.2014 г. по ч. гр. д. № 2 744/2014 г. е потвърдил първоинстанционното определение.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по така поставения въпрос. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. В разглеждания случай обаче поставеният от жалбоподателя въпрос не е от разглежданата категория. Въпросът, обусловил правните изводи на въззивния съд, касае приложението на чл. 620, ал. 5 ТЗ в случаите, в които дружество в несъстоятелност е ответник по предявен срещу същото иск. Цитираната разпоредба намира приложение само по отношение на точно определена категория дела, а именно тези, които се водят за попълване масата на несъстоятелността и делата по отменителния иск, т. е. по делата, свързани с посочените в Раздел I на Глава 41 ТЗ права на синдика, както и за други, предприети от синдика действия, насочени към възстановяване и съхраняване масата на несъстоятелността. Попълване масата по несъстоятелността на свой ред изисква извършването на активни действия от страна на синдика, т. е. действието, по отношение на което е предвидено освобождаване от предварително внасяне на държавна такса, следва да бъде предприето от синдика. С оглед на това следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 620, ал. 5 ТЗ е приложима само по делата, образувани по иск на синдика, респ. на търговеца-длъжник, но не и по делата, по които дружеството е ответник по предявени искове. Осъществяваната от дружеството в несъстоятелност защита по предявени срещу него искове, вкл. и чрез подаване на въззивна жалба, не представлява действие по попълване масата на несъстоятелността по смисъла на чл. 620, ал. 5 ТЗ, по който въпрос съдебната практика е постоянната и непротиворечива.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната касационна жалба по същество.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2 839 от 10.10.2014 г. по ч. гр. д. № 2 744/2014 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: