О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 282
София, 06.11.2008 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и осма година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 245 по описа за 2008 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на А. за с. к. /по-нататък АСК/, подадена против определение № 115 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 22.VІІ.2008 г., постановено по ч. т. дело № 178/08 г., с което е била оставена без уважение частната жалба на А. срещу определение № 72 на Ямболския ОС от 19.VІ.2008 г. по т.д. № 5/08 г. оставящо без разглеждане, като процесуално недопустима, молбата на АСК за допълване на постановеното по това дело първоинстанционно решение № 41/9.ІV.2008 г. – с присъждането и на неустойка за забава в плащането на VІ-та и VІІ-ма годишни разсрочени вноски от страна на ответното „Р” ООД (в ликвидация), считано от 1. ХІІ.2006 г. и до окончателното им изплащане, както и на VІІІ-мата разсрочена вноска, считано от датата 17.VІІ.2007 г. и до окончателното й изплащане.
Единственото оплакване на частния касатор АСК е за незаконосъобразност на атакуваното определение, поради което се претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъдела уважена молбата на А. по чл. 193 ГПК /отм./ с предмет допълване на първоинстанционното решение. В изложението си, обосноваващо, че атакуваното определение на въззивния съд попадало в приложното поле на касационното обжалване, АСК посочва, че с този съдебен акт въззивната инстанция се е произнесла по съществен материалноправен въпрос /неправилно означен като „спор”/, който бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а именно: „от кой момент възниква правото на изправната страна по един договор да търси уговорената с него неустойка и до който момент същата е дължима?” Наред с това основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК АСК допълнително сочи, че така формулираният въпрос бил разрешаван противоречиво от съдилищата в Републиката, като в подкрепа на това второ основание – по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, частният касатор се позовава на представеното по делото Р. № 265/9. ХІ.2005 г., постановено по гр.д. № 255/04 г. по описа на Бургаския ОС, за което обаче няма данни то да е влязло в сила.
Ответното по частната касационна жалба „Р” ООД (в ликвидация) със седалище в гр. Е., област Ямбол, не е ангажирало становище по основателността й.
Като подадена от надлежна страна в производството пред Бургаския апелативен съд и в пределите на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275 ГПК, частната жалба на АСК ще следва да се преценява като процесуално допустима. Същата обаче не следва да бъде разгледана по същество по следните съображения:
Въпросът за това „от кой момент възниква правото на изправната по договор страна да търси уговорената неустойка” не може да бъде квалифициран като „съществен” /по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК/, защото акцесорният характер на неустоечното съглашение е наложил правилото, че кредиторът може да претендира неустойка едва след като настъпи изискуемостта на главното задължение. Дължимостта на неустойката предпоставя, че е налице точно онази форма на неизпълнение, за която тя е била уговорена между страните по договора: в конкретната хипотеза уговорената в приватизационния д-р от 16.VІІ.1998 г. неустойка е мораторна. Наред с това няма естеството на „съществен” материалноправен въпрос, по който въззивният съд да се е произнесъл и този „до кой момент неустойката е дължима”, тъй като никога такъв въпрос не е от компетентността на съда. Страните по договора са тези, които уговарят размера на неустойката, а в случай, че той не е бил определен, трябва да е поне определяем, без обаче съдът да може да пререшава въпроса нито за размера, нито за дължимостта на неустойката. Това по-конкретно означава, че уговорената в случая без краен предел на нарастване мораторна неустойка е дължима до съответната дата, сочеща края на т.нар исков период, респ. датата на подаване на исковата молба в канцеларията на първостепенния съд /арг. чл. 116 ГПК-отм./.
В заключение, въпросът, по който въззивният съд се е произнесъл с атакуваното от касатора АСК определение, не само няма естеството на съществен материалноправен въпрос, но е ирелевантен за развитие на правото – предвид изтъкнатото по-горе за същността на неустойката, като акцесорно съглашение. Развитието на правото предпоставя точното прилагане на закона, а той в случая изключва съдебна намеса в определяне размера и дължимостта на неустойката. Доколкото частният касатор АСК не се позовава в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и на съществен процесуалноправен въпрос, отнасящ се до изменение на основанието на иска, направено едновременно с увеличаване на неговия размер, който да е бил разрешен от въззивния съд с атакуваното определение, то не следва да се обсъжда допуснатото в първата инстанция увеличение на размера на исковите претенции на АСК за неустойка за просрочените VІ-та, VІІ-ма и VІІІ-ма вноски по погасителния план на ответното ООД „съобразно заключението на вещото лице”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ ПО СЪЩЕСТВО частната касационна жалба на А. за с. к. със седалище в гр. С., бул. „Г. М. Димитров” № 5* подадена срещу определение № 115 на Бургаския апелативен съд, ТК, от 22.VІІ.08 г., постановено по ч. т. дело № 178/08 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено по ч. търг. дело № 245 по описа за 2008 г.