3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 282
С., 6.03. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти март, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1339 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Д. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. А. Б. от АК-П., против въззивно решение № 399 от 12.03.2012 г., постановено по в.гр.д. № 421 по описа за 2012 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е изменено решение № 4371от 05.12.2011 г. по гр.д. № 7858/2011 г. на Пловдивския районен съд, ХVІ гр. състав, в частта, с която С. Д. С. е осъден да заплаща на Р. С. С. от [населено място] месечна издръжка в размер на 600 лв., на основание чл. 144 СК, като е увеличил размера на същата на 1 000 лв. месечно.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят сочи, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, от значение за изхода на делото, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основания за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Позовава се и прилага съдебна практика – ППВС № 5/1970 г., ППВС № 5/1981 г., решение № 199 от 17.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 944/2010 г., ІІІ г.о., решение № 195 от 01.06.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1424/2010 г., ІІІ г.о. и решение № 305 от 07.06.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1269/2010 г., ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, както и решение № 634 от 17.07.1992 г. на ВС по гр.д. № 734/1992 г., ІІ г.о., решение № 179 от 22.03.1996 г. на ВС по гр.д. № 1285/1995 г., ІІ г.о., постановени по реда на ГПК/отм./, решение от 10.11.2008 г. на ОС-Кюстендил по гр.д. № 496/2008 г. и решение от 20.11.2009 г. на ОС-Монтана по в.гр.д. № 411/2009 г.
Ответницата по касационната жалба Р. С. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Р. П. от АК-П., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва касационната жалба срещу въззивното решение като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, оценяем иск по чл. 144 СК и е подадена в срока по чл. 283 ГПК, поради което е редовна и допустима.
За да постанови обжалваното решение, с което е уважил предявения иск с правно основание чл. 144 СК и е осъдил жалбоподателя да заплаща на пълнолетната си дъщеря, която продължава образованието си в чужбина, месечна издръжка в размер на 1000 лв., въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 144 СК, а именно ищцата е пълнолетна и продължава редовното си обучение във висше учебно заведение в чужбина и няма доходи, за да се издържа, а ответникът, който е неин баща, реализира високи доходи от работата си като офталмолог в болницата в [населено място], П. – около 3 700 евро месечно, като получава в България и пенсия в размер на 607 лв., поради което за него не би представлявало особено затруднение да заплаща издръжка в този размер.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато по поставените от жалбоподателя материалноправни въпроси, които конкретизирани от настоящата инстанция, с оглед разрешението дадено в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС в един материалноправен въпрос, обусловил изхода на делото, а именно – относно предпоставките по чл. 144 СК, при които възниква задължение за издръжката на пълнолетни деца от родителите им, когато продължават образованието си, който въпрос е решен в противоречие с даденото в т. 6 на ППВС № 5/1970 г. разрешение и на цитираната по-горе задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
На касатора следва да се укаже да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 720 лв., съгласно чл. 18, ал. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като в противен случай производството по жалбата ще бъде прекратено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 399 от 12.03.2012 г., постановено по в.гр.д. № 421 по описа за 2012 г. на Пловдивския окръжен съд.
Указва на С. Д. С. от [населено място], [улица], ет. 4, ап. 10, в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 720 лв. и представи документ затова в деловодството на съда, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: