О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 282
София,06.04.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на пети април през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1010 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат Е. С. срещу решение № 411/02.05.2011 г. на Варненски окръжен съд /В./ по в.т.д. № 261/2011 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – Е. Х. А. оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор..
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Варненски районен съд /В./ е предявен установителен иск по чл.422 вр. чл.415 ГПК от Е. Х. А. срещу [фирма], че ответникът му дължи сумата от 20 000 лв., представляваща задължение по запис на заповед от 01.01.2009 г. при издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК. Искът е уважен от В., чието решение е потвърдено от В.. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, за обсъждане на които са изложени подробни съображения, В. е приел, че е издаден запис на заповед, по силата на който ответникът се е задължил да заплати по заповед на ищеца сумата от 20 000 лв. С оглед възражението на ответника и признанието на ищеца, В. е приел, че съществува връзка между издадения запис на заповед и представения по делото договор за заем, без тази връзка да отнема извънсъдебното менителнично основание за плащане. Според В. записът на заповед е редовен и валиден, съдържащ всички изискуеми от закона реквизити /чл.535 ТЗ/. С оглед даденото съгласие от страните за допускане на свидетелски показания – допустими по аргумент от чл.164 ал.2 ГПК, В. е приел, че ищецът е предал в заем на ответното дружество сумата, предмет на сключения договор за заем между тях, което обосновава наличие на каузално правоотношение по заем между страните. В. е приел още, че не е установено липса на съгласие от ответното дружество, водещо до нищожност на подписания запис на заповед, нито е доказано намерение за увреждане интересите на дружеството с подписване на процесния запис на заповед. Осчетоводяването или липсата на осчетоводяване на договора за заем и записа на заповед е прието за ирелевантно по отношение на спора с оглед отношението на тези операции към фискалната изправност на дружеството.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът формулира множество въпроси в изложението си, които са формулирани извън някои от направените доводи и възражения на страните по делото, събраните доказателства и приетата от В. фактическа обстановка във връзка с тях, поради което така формулирани, тези въпроси не са обусловили изхода на спора, а именно:
1. Може ли да се приеме за установено, че е налице задължение за връщане на сума по договор за заем, когато заемодателят не е представил доказателства, че сумата е реално дадена при изрична клауза от договора, че последният влиза в сила с предаване на заетата сума? Така формулираният въпрос не е обусловил изхода на спора, тъй като В. е приел от фактическа страна и с оглед изявленията на страните, че предаването на заетата сума е установено от свидетелски показания, допуснати при условията на чл.164 ал.2 ГПК.
2. Има ли право лицето, в чиято полза е издаден запис на заповед да претендира менителничния ефект при положение, че ценната книга е издадена като обезпечение по недействително /невъзникнало/ каузално правоотношение? И този въпрос не е обусловил изхода на спора, тъй като В. е приел връзка между записа на заповед и договора за заем между страните, но не е приел, че каузалното правоотношение е недействително или невъзникнало.
3. и 4. Визират допустимостта на доказване със свидетелски показания на договори на стойност над 5 000 лв. – чл.164 ал.1 т.3 ГПК при липса на съгласие по смисъла на чл.164 ал.2 ГПК и доказателствената тежест на доказване реалното предаване на заетата сума. Казаното по първи и втори въпрос се отнася и за тези въпроси, тъй като В. е приел, че в случая е налице съгласие по смисъла на чл.164 ал.2 ГПК, с оглед на което са допуснати исканите свидетели.
Независимо от изложеното относно формулираните въпроси, които не са обусловили изхода на спора в този си вид, следва да се посочи, че приложената съдебна практика е по казуси, обективно неидентични с настоящия – касаят записи на заповед, но при направени различни доводи и възражения на страните по тях, както и различно установяване на същите, поради което не е налице обективна идентичност с настоящия казус, респ. липсва противоречива разрешаване по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.
Формулираните други два въпроса в изложението на касатора във връзка със счетоводната отчетност на търговското дружество [фирма] /т.5/ и сигурността на търговския оборот /т.6/ не са обсъждани в този вид от В., нито са обусловили като разрешение изхода на спора, а представляват становище на самия касатор във връзка с водената счетоводна отчетност и сигурността на търговския оборот. Касаторът твърди наличие на допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по тези въпроси, без да излага съображения за наличие на някоя от хипотезите на тази разпоредба /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/. Самото цитиране на разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не обуславя приложението й.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на В..
Съдът не присъжда разноски на ответната по касационната жалба страна, независимо от изхода на спора, тъй като такива са поискани в писмения отговор, но липсват доказателства да са сторени разноски от тази страна пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 411/02.05.2011 г. на Варненски окръжен съд по в.т.д. № 261/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.