О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.282
гр. София,07.04.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и трети февруари, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1552 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 11.12.2014 г. по гр.д.№337/2014 г. на ОС Монтана, поправено с решение от 06.03.2015 г. по гр.д.№337/2014 г. на ОС Монтана. С обжалваното решение е потвърдено решение от 06.06.2014 г. по гр.д.№70623/2013 г. на РС Монтана, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] иск по чл.422 от ГПК за признаване на установено по отношение на авалистите В. Г. Т., Савка Г. Т. и Д. Ф. Ф., че дължат на джиратаря [фирма], сумата от 18 374.46 лв. по запис на заповед от 29.09.2009 г., ведно със законната лихва от 05.06.2013 г. до окончателното изплащане, за която сума са издадени заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№80615/2013 г. на РС Монтана.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно. Посочва се, че в нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че при предявен иск за вземане срещу авалиста по запис на заповед, следва да се приложи 1-годишния давностен срок по чл.531, ал.2 от ТЗ, вместо специалната 3-годишна давност по чл.531, ал.1 от ТЗ. Предвид изложеното се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се поддържа, че е решен в противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана в решение №102 от 23.07.2014 г. по т.д.№2680/2013 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, както и че се решава противоречиво от съдилищата: Коя погасителна давност следва да се прилага при предявен иск за вземане срещу авалиста по запис на заповед – специалната 3-годишна давност по чл.531, ал.1 от ТЗ или 1-годишната давност по чл.531, ал.2 от ТЗ.
Ответниците по касация заявяват становища за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесният запис на заповед е редовен от външна страна, като съдържащ всички изискуеми реквизити по чл.535 от ТЗ. Намерил е за недопустимо авалистите да противопоставят на приносителя на менителничния ефект възражения, произтичащи от каузалното правоотношение между него и издателя, тъй като не са били страна по твърдяното каузално правоотношение, но е приел за основателни възраженията им за приложимост в процесния случай на разпоредбата на чл.531, ал.2 от ТЗ. В този смисъл и тъй като към момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, предвидения в цитираната разпоредба едногодишен давностен срок е бил изтекъл, е достигнал до извод за неоснователност на предявения от джиратаря срещу авалистите иск по чл.422 от ГПК.
Настоящият състав намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Даденият от въззивния съд отговор на поставения в изложението въпрос е обусловил направения в решението извод за неоснователност на предявения иск и в този смисъл поставеният въпрос отговаря на общото изискване, предвидено в разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК. От друга страна е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК /която изключва наличие на пратендираното основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК/, тъй като по този начин въззивният съд се е отклонил от задължителната практика на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №102 от 23.07.2014 г. по т.д.№2680/2013 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, в което е прието, че относно установителния иск по чл.422 от ГПК за вземане срещу издателя по запис на заповед или неговия авалист се прилага специалната тригодишна давност по чл.531, ал.1 от ТЗ.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 11.12.2014 г. по гр.д.№337/2014 г. на ОС Монтана, поправено с решение от 06.03.2015 г. по гр.д.№337/2014 г. на ОС Монтана.
УКАЗВА на [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 367.49 лв.
При неизпълнение на указанията в срок касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на доказателства за внасяне на таксата, делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.