1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 282
София, 9.03. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми март, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 987 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпили са касационни жалби от [фирма][населено място], [община], област Л. и от [фирма][населено място], представлявани от собственика и управителя И. Л., чрез пълномощника им адв. Т. Райчева от АК-София, против въззивно решение № 144 от 01.02.2010 г. и допълнително решение № 660 от 01.04.2010 г., постановени по в.гр.д. № 660/2009 г. на В. апелативен съд, с които е отменено решение № 156 от 09.06.2009 г. постановено по гр.д. № 48/2008 г. на Л. окръжен съд в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Р. А. Н. от[населено място] срещу [фирма] и [фирма][населено място], представлявани от собственика и управителя И. Л., иск, предявен при условията на евентуалност солидарно да бъдат осъдени да й заплатят сумата от 374 256 лв., представляващи внесени от нея средства в гражданско дружество и този иск е уважен. С допълнителното въззивно решение, постановено по реда на чл. 250 ГПК, е присъдена и законната лихва върху главницата, считано от 22.05.2008 г. до окончателното й изплащане. Първоинстанционното решение в частта му, с която е прекратено производството по предявения установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК като процесуално недопустимо, е оставено в сила.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторите поддържат, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е уважен предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, обусловили изхода на спора, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изведените въпроси са: в случая прекратено ли е гражданското дружество на основание чл. 363, б.”а”, предл. 2 ЗЗД и основателен ли се явява искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, предявен от съдружник в гражданското дружество, в случай, че договорът за съвместна дейност не е прекратен.
В подкрепа на твърденията си жалбоподателите са представили съдебни решения, както следва: Решение № 159 от 21.02.2000 г. по гр. д. № 713/1999 г. на ВКС, Решение от 16.10.2007 г. по т. д. № 322/2007 г. на ІІ т.о., ТК на ВКС, Решение № 78 от 17.06.2009 г. по т. д. № 756/2008 г. на ІІ т.о., ТК на ВКС, Решение № 716 от 05.12.2003 г. по гр.д. № 417/2003 г. на ІІ г.о. на ВКС, Решение от 13.12.2004 г. по гр.д. № 1879/2003 г. на І т.о., ТК на ВКС и Решение от 23.03.2006 г. по гр.д. № 902/2005 г. на ІІ г.о. на ВКС и Решение от № 1570 от 16.11.2000 г. по гр.д. № 2113/2000 г. на V г.о. на ВКС.
Ответницата по касационните жалби, Р. А. Н. от[населено място], чрез пълномощника си адв. И. Й. от АК-София, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата срещу основното въззивно решение и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационните жалби са срещу подлежащи на обжалване актове на въззивен съд – оценяем иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и обусловен от него иск за обезщетение за забавено плащане, с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което се явяват допустими. Същите са редовни като подадени в срока по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е уважен предявеният при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД и ответниците са осъдени солидарно да заплатят на ищцата сумата от 374 256 лв., представляваща внесени от нея средства в гражданско дружество за закупуване и оборудване на процесните недвижими имоти, обособени в П. комплекс в[населено място], Л. област, с която сума ответниците неоснователно са се обогатили, съдът е приел, че тъй като гражданското дружество, сключено между ищцата и И. Л., с цел да бъде извършвана хотелска дейност в[населено място], е било прекратено при условията на чл. 363, б.”а”, предл. второ ЗЗД, тъй като постигането целта на дружеството е станало невъзможно, защото недвижимите имоти не са в патримониума на гражданското дружество, то и внесените средства от ищцата за закупуване и оборудване на почивния комплекс в размер на присъдената сума, се явяват платени на отпаднало основание, с тях ответниците са се обогатили неоснователно и дължат връщането им на ищцата. С допълнителното решение върху присъдената главница е присъдена и законната лихва върху нея, поискана с исковата молба и която съдът е пропуснал да присъди с основното решение.
На касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е основополагащ за изхода на спора и който е решен в противоречие с практиката на ВКС – т. 1, решаван е противоречиво от съдилищата – т. 2, или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – т. 3. Представената от касаторите съдебна практика на ВКС съдържа решения на отделни състави на ВКС, която практика не е задължителна по смисъла на т. 2 от ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и обосновава евентуалното наличие на въпроси, решавани противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Поради това настоящият състав приема, че основанията за допускане на касационно обжалване са по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Във връзка със заявените основания за допускане до касация настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че в случая не е налице критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК, тъй като поставените правни въпроси от материално естество не са основополагащи за изхода на спора като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора без да упражни служебното начало във вреда на другата страна – ТР № 1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. Липсата на такъв правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол. Направените доводи от касаторите и в тази връзка формулираните от тях въпроси касаят евентуалната неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, което съставлява основание за касация по чл. 281, т. 3 ГПК, но не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо от това обаче следва да се отбележи, че поставените от касаторите материалноправни въпроси, а именно прекратено ли е в случая гражданското дружество на основание чл. 363, б.”а”, предл. 2 ЗЗД и явява ли се основателен искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, предявен от съдружник в гражданското дружество, в случай, че договорът за съвместна дейност не е прекратен, не са решени от въззивния съд в противоречие с представената съдебна практика, отнасяща се за характера на договора за гражданско дружество и в частност по приложението на чл. 363, б.”а”, предл. второ ЗЗД. Това е така, тъй като между ищцата и И. Л. като физическо лице е сключен договор за гражданско дружество за извършване на съвместна стопанска/хотелска/ дейност, предмет на която са недвижими имоти, обособени в хотелски комплекс в[населено място]. От момента на прехвърляне собствеността на този хотелски комплекс от [фирма] на [фирма] с договор по реда на чл. 15 от ТЗ, изпълнението за задълженията по договора за съвместна стопанска дейност става невъзможно, поради което и общата стопанска цел на страните по този договор не може да бъде постигната, поради което дружествения договор се прекратява по право, съгласно общата разпоредба на чл. 89 ЗЗД, във вр. с чл. 363, б.”а”, предл. второ ЗЗД. Прекратяване на гражданското дружество на това основание е обективен факт и не зависи от волята на страните, в която връзка твърдението, че съдът служебно е прекратил договора за съвместна стопанска дейност се явява несъстоятелно. След като дружеството се прекратява по право, поради невъзможност за постигане на стопанската му цел – осъществяване на хотелска дейност, то и средствата, които ищцата е внесла за закупуване на процесните недвижими имоти, чиято експлоатация е била стопанската цел на дружеството, се явяват платени на отпаднало основание и подлежат на връщане от ответниците, тъй като те са се обогатили неоснователно с тези средства за нейна сметка. В заключение, така както са формулирани от касаторите правните въпроси в конкретния случай, се касае за твърдяна евентуална неправилност на съдебното решение, което съставлява основание за касация по чл. 281, т. 3 ГПК, но не е основние за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това настоящият състав на Трето гражданско отделение на ВКС намира, че не е налице релевираното основание за допускане до касация на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос, обусловил изхода на спора, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, което в случая е заявено бланкетно. Такова основание би било налице, ако произнасянето на съда по поставените въпроси би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата. Направените доводи от касаторите обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановеното въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК. А както се посочи по-горе, твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необосноваността му, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 144 от 01.02.2010 г. и допълнително решение № 660 от 01.04.2010 г., постановени по в.гр.д. № 660/2009 г. на В. апелативен съд, по касационните жалби с вх. № 1225 от 18.03.2010 г. и с вх. № 1879 от 05.05.2010 г. на [фирма][населено място], [община], област Л. и на [фирма][населено място], представлявани от собственика и управителя И. К. Л. от[населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: