О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.282
София.18.03.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи февруари, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Първанова
гр. дело № 1211/2009 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по к. жалба на Д. „С” С. , срещу въззивно решение от 16.03.2009г. по гр.д. № 1004/2008г. на Великотърновския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси, някои от които са решавани противоречиво от съдилищата, а решението на други пък е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Поставя се като противоречиво решаван правен въпросът относно това, кой съд или орган е компетентен да разгледа искане за заместване на родителското съгласие по чл.11,ал.81т.1 ЗИБДС. Поставят се въпроси дали съдът може да издаде решение за заместване на родителското съгласие за издаване на паспорт за д. , настанени в дом, родителите на които не са лишени от родителски права, както и за позитивната намеса на съда, съгласно чл.21,ал.1,т.10 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/. Твърди се, че е от интерес за правото дефинирането на предмета на доказване в такива производства.
Ответникът по касация М. К. Н., П. Б. П., С. Н. Н. и Ц. И. П. оспорват касационната жалба в писмено възражение по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 605 от 11.08.2008г. по гр.д. № 1168/2008г. по описа на Г. районен съд, с което е отхвърлен искът на Д. „С”-община С. /Д”СП”/ за разрешаване издаването на паспорт без съгласие на отсъстващите родители на децата И. П. П., П. П. П., С. Л. П. и Е. М. К..
За да постанови решението си въззивният съд е приел от фактическа и правна страна, че искането на Д”СП” С. е отправено до съда с оглед покана от полско-германска фондация до ДДМУИ”С” за участие на д. от дома в международен фестивал м.август 2008г. в Република П. Родителите на определените от дома д. не са открити на постоянните си адреси, поради което директорът на дома е поискал съдействие от Д”СП”- С. за завеждане на дело относно заместване на съгласието на отсъстващите родители на децата за напускане пределите на страната по чл.76, т.9 ЗБДС. Децата са настанени по законоустановения ред по чл.26 ЗЗД в ДДМУИ”С”,където за тях се полагат грижи по отглеждането и възпитанието им. Не са налице предпоставките на чл.21,ал.1,т.10 ЗЗД. Дали едно дете може да пътува извън страната, зависи от преценката на родителите му. Доколкото в случая родителите не са лишени от родителски права по съдебен ред, то те трябва да вземат решение дали малолетните или непълнолетните им д. да пътуват зад граница като изразят съгласието си по реда на чл.45 ЗБДС и чл.11 ПИБДС. Липсата на съгласие на единия родител може да бъде заместено със съдебно решение. То обаче може да бъде постановено само по иск с правно основание чл.72 СК /1986г./ – при спор между самите родители относно упражняването на родителските права, какъвто в случая не е налице.
Поставеният въпрос за компетентността на гражданския съд да се произнесе по подадения от самия касатор иск не може да предпостави допускане на касационно обжалване. Не е установено противоречиво разрешаване по този въпрос, съгласно т.3 от ТР№1/2009г. на ОСГТК, доколкото касаторът се позовава само на постановените по делото определение и решение на двете инстанции. Касационно обжалване по този въпрос не следва да се допуска и на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като не се налага такова тълкуване на закона, при което ще се стигне до отстраняване на противоречива съдебна практика или непълноти на правните разпоредби и усъвършенстване на правоприлагането. В случая ищецът е сезирал съда с твърдение, че е налице хипотезата на чл.21,ал.1, т.10 от Закона за закрила на детето за предприемане действия за защита на децата чрез издаване на съдебно решение, заместващо съгласието на отсъстващите родители на малолетните д. са задграничното пътуване. Предприемането от него на действия по административен ред са изцяло в преценката му и са извън предмета на делото. Не са налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане касационно обжалване и по останалите въпроси,посочени в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК. Това е така, защото е налице ясна законова уредба и последователна съдебна практика относно регулиране отношенията родители – д. и възможностите за съдебна намеса в интерес на децата при разногласие между родителите относно упражняването на родителските права и отглеждането и възпитанието на децата. Такава е хипотезата на издаване на съдебно решение за задгранично пътуване на детето по смисъла на чл.11,ал.8 ПИБДС, заместващо съгласието на единия родител. Такова решение може да бъде постановено само по спор между родители, чиито родителски права не са ограничени и които съгласно българското законодателство са носители на правата и задълженията, свързани с отглеждането и възпитанието на децата си и са законни представители на последните. Разпоредбата на чл.21,ал.1 ЗЗД, на която се е позовал ищецът при предявяване на иска, е ясна в регламентиране функциите на Д”СП”, вкл. да сигнализира при нужда полицията, прокуратурата и съда за предприемане на незабавни действия за защита на децата –т.10. При това положение тя не се нуждае от тълкуване относно намесата на съда в защита на децата и не се нуждае от тълкуване по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и касационно обжалване на решението не следва да бъде допускано.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от въззивно решение от 16.03.2009г. по гр.д. № 1004/2008г. на Великотърновския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.