О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 282
София, 22.03. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети март, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Д. гр.д. № 1* по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпили са касационни жалби от М. А. Й. от гр. В., чрез пълномощника му адв. Г от АК- В. и от Т. п. “И”, гр. В., представлявано от управителя Ш. М. , чрез пълномощника му адв. В от АК- С. , против въззивно решение № 615 от 12.05.2009 г., постановено по в.гр.д. № 556/2009 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 2* от 13.10.2008 г. на Варненския районен съд, постановено по гр.д. № 2877/2008 г., в частта му, с която е уважен предявеният от М. А. Й., срещу Т. п. “И”, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ за сумата над 573,47 лв. до уважения размер от 7397,90 лв. С обжалваното решение този иск е отхвърлен за сумата над 573,47 лв. до размера от 7397,90 лв., обезсилено е допълнително решение № 315 от 05.02.2009 г. по същото дело и е оставено в сила първоинстанционното решение, в частта му, с която са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът ищец поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно е отхвърлен иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ в заявения размер на обезщетението за принудителна безработица, съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изведеният въпрос е, „следва ли да се доказва непрекъснато обстоятелство, неоспорвано от противната страна”, отнасящо се до периода за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение.
Ответникът по тази касационна жалба, Т. п. “И”, не представя писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и не изразява становище по жалбата и по допускането й до касационното обжалване.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът ответник Т. п. “И” поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, съдът се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси, които са решавани противоречиво от съдилищата – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В подкрепа на твърденията си касаторът ответник е представил решение № 132 от 26.02.2001 г. по гр.д. № 587/2000 г. ІІ г.о. на ВКС и решение № 133 от 01.10.1958 г. по гр.д. № 104/1958 г. на ОСГК на ВС, като в изложението си е посочил и друга съдебна практика без да я приложи към него. Изведени са следните правни въпроси, а именно:
– Релевантна ли е за спора електронната кореспонденция, осъществена между страните по делото;
– Надлежно упълномощен ли е служител на работодателя да прекратява трудовото правоотношение от негово име с друг работник;
– Неюридическо лице без право на търговска дейност, може ли да бъде работодател.
Ответникът по тази касационната жалба, М. А. Й., чрез повереника си адв. Г, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорва жалбата и изразява становище за недопускане до касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационните жалби са срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явяват допустими. Същите са редовни като подадени в срока по чл. 283 ГПК.
По касационната жалба на ищеца М. А. Й..
Представеното от жалбоподателя изложение за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос, обусловил изхода на делото като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от материално или процесуално естество от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна. Липсата на изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол. Изведеният от жалбоподателя въпрос касае евентуалната необоснованост на въззивното решение и би бил основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяната му, но само в случай, че жалбата бъде допусната до касационно обжалване.
По жалбата на Т. п. “И”.
П. два изведени от жалбоподателя въпроси касаят правилността на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не са основания за допускане на касационно обжалване. Изложеното по-горе по отношение жалбата на касатора ищец е валидно и за тези въпроси. Освен това, представените съдебни решения като противоречива практика по поставените въпроси, не представляват такава, тъй като разрешението в тях по поставените въпроси не е в противоречие с приетото по тях във въззивното решение.
По отношение на третия поставен въпрос, а именно неюридическо лице без право на търговска дейност, може ли да бъде работодател, действително въззивният съд се е произнесъл по него като е приел, че съгласно § 1, т. 1 от ДР на КТ, същият се явява работодател. Тази разпоредба е ясна и съгласно нея работодател е всяко организационно и икономически обособено образование, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. Съдебната практика е еднозначна и константна по този въпрос, а обжалваното решение е в съответствие с тази практика, като не са налице обстоятелства, изискващи ново тълкуване на цитираната разпоредба.
По отношение на изведеното от двете касационни жалби основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
И двамата касатори твърдят, че произнасянето по формулираните от тях правни въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Това основание е заявено бланкетно и нито един от касаторите не е обосновал своите твърдения, които по-скоро касаят евентуална неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, което е основание за касиране на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, но не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което да обосновава необходимостта от тълкуване на разпоредбите на чл. 61, чл. 192, чл. 328 ал. 1, т. 6 КТ и § 1, т. 1 от ДР на КТ. Такова би било налице, ако произнасянето на съда по релевираните въпроси би допринесло за развитие на правната наука, ако представлява нов принос в прилагането на закона, ако е свързано с тълкуване на закона – на неясни и непълни правни норми, с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата, какъвто не е настоящия случай.твърждаването на принципа за справедливо и точно разрешаване на всеки спор не се извършва чрез обжалване на всички въззивни решения, а се осъществява чрез еднаквото и безпротиворечиво прилагане на относимите правни норми.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 2 и т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 615 от 12.05.2009 г., постановено по в.гр.д. № 556/2009 г. на Варненския окръжен съд, по жалбите с вх. № 2* от 12.06.2009 г. и допълнение с вх. № 2* от 06.07.2009 г. на М. А. Й. от гр. В. и с вх. № 2* от 15.06.2009 г. на Т. п. “И”, гр. В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: