О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 282
гр.София, 15.04.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осми април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 1026/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288, ал.1 ГПК и е образувано по касационна жалба на А. Д. П. от гр. Т. и дружеството “М” О. срещу решение №195 от 20.07.2009г. на Л. окръжен съд, постановено по в.гр.д. №339/2009 г., с което е уважен искът на “Т” О. срещу “М” О. и А. Д. П. за сумата от 8419.93лв. представляваща законна лихва за забава на сумата от 110 000лв., за периода от 1.09.2007г. до окончателното заплащане на сумата. Със същото решение са присъдени на ищеца разноски. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззвното решение в обжалваната му част и на основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът са позовава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Ответникът “Т” О. в писмен отговор изразява становище за недопустимост на касационното обжалване. Претендира за разноски по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1 ГПК приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите изводи на съда за крайния изход на делото по отношение на който е налице някое от основанията по т.т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения в изложението към жалбата. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всяко дело.
За да постанови обжалвания резултат въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за заем за сумата от 110 000лв. с уговорен падеж на връщане 11.05.2007г. и като санкция за неспазване на срока за връщане на сумата е уговорена неустойка в размер на 10 000лв. и лихва за забава/ т.3 на договора/. Решението, с което е уважен искът на заемодателя по чл.92 ЗЗД е влязло в сила. Въззивният съд е уважил и вторият предявен иск за заплащане на законната лихва за забава, с оглед на установения по делото факт, че заемателят не се е издължил в уговорения в договора срок. За да уважи искът, квалифициран по чл.86 ЗЗД, въззивният съд е приел, че с оглед на уговорката в т.3 на договора, двете обезщетения не се отнасят до едно и също неизпълнение на договора – първото е за връщане изцяло на сумата от 110 000лв. до 11.05.2007г., а второто е обезщетение за връщане на заетата сума на отделни вноски след срока на падежа.
В изложението си на основанията за достъп до касация касаторът твърди, че съдът се е произнесъл по релевантен за правилното решаване на спора въпрос за кумулирането на иск за неустойка с иск за мораторна лихва, решен в противоречие с решение №257 от 22.02.2001г. по гр.дело №1549/200г. на ВКС, както и на решения на АС при БТПП. Действително постоянна е практиката на ВКС, че е недопустимо за едно и също неизпълнение на парично задължение страната да претендира договорна неустойка по чл.92, ал.1 ЗЗД и обезщетение в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД. Така поставен въпросът не е обусловил решаващите изводи на съда, доколкото са обосновани с основанието на исковете, а именно с клауза на договора, в която страните са уговорили два вида обезщетения за неизпълнение на договора за заем от страна на заемателя. При друга правна хипотеза е постановено цитираното от касатора решение на ВКС – кумулиране на иск по чл.92 ЗЗД с иск по чл.82 ЗЗД. Практиката на арбитражните съдилища не е съдебна практика на ВКС и гражданските съдилища, в какъвто смисъл е дадено тълкуване на разпоредбите на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК в ТР №1 от 2009г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Не е налице и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Цитирането на закона не е достатъчно основание да обоснове извод за достъп до касация.
На ответника по касация не следва да се присъждат разноски защото не са документирани.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС, ТК счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане по същество, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №195 от 20.07.2009г. на Л. окръжен съд, постановено по в.гр.д. №339/2009 г., с което е уважен искът на “Т” О. срещу “М” О. и А. Д. П. за сумата от 8419.93лв. представляваща законна лихва за забава на сумата от 110 000лв., за периода от 1.09.2007г. до окончателното заплащане на сумата.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: