О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№282
гр. София,18.05.2010 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети май, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Емилия Василева
Боян Балевски
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1064/09 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби срещу решение №786 на Софийски апелативен съд от 19.06.2009 г. постановено по гр.д. № 58/2009 по описа на същия , както следва :
1. От страна на пълномощника на В. П. П. като ЕТ”В” –гр. Смолян в качеството му на ищец В ЧАСТТА , с която се оставя в сила решението на Видински окръжен съд №61/21.10.2008 г. по гр.д. № 563/2007 г. 2009 г., с което е отхвърлен иска за неустойка за забавено изпълнение срещу двамата ответници в размер на 42 300 лева. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на решението в тази част.
В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване жалбоподателят твърди, че правният въпрос от значение за изхода на делото е, следва ли възложителят да доказва размера на вредите от неизпълнението на задълженията на изпълнителя по договор за изработка при наличие на клауза в договора, която предвижда неустойка за забавено изпълнение. Поддържа се, че така формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Ответниците по касационната жалба не изразяват становище по нея.
2. От страна на пълномощника на ответниците Р. П. В. и „Р” Е. решението на САС е обжалвано В ЧАСТТА, с която се оставя в сила решението на Видински окръжен съд №61/21.10.2008 г. по гр.д. № 563/2007 г. 2009 г., с която същите са осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумите от 12 707,45 лева и 3 700 лева на основание неоснователно обогатяване по чл.55 ал.1 от ЗЗД. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на решението в тази част.
В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване жалбоподателите изобщо не формулират конкретен правен въпрос от значение за изхода на спора, но въпреки това твърдят , че същият е решен в противоречие с практиката на ВКС- Р. № 2 от 02.02.2009 г. по гр.д. № 630/08 на І т.о. на ВКС, което представлява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
Ответникът по касационните жалби на Р. П. В. и „Р” Е. изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
По основанията за допускане на касация наведени от страна на касатора В. П. П. като ЕТ”В” –гр. Смолян настоящият съд намира за установено следното:
За да постанови обжалваното решение В ЧАСТТА , с която се оставя в сила решението на Видински окръжен съд №61/21.10.2008 г. по гр.д. № 563/2007 г. 2009 г., с което е отхвърлен иска за неустойка за забавено изпълнение срещу двамата ответници в размер на 42 300 лева, въззивният съд се е позовал на обстоятелството, че не се доказва, каква част от договорените строително-монтажни работи/ СМР/ предмет на договора между страните са изпълнени в срок и на каква стойност, за да може да се определи размера на неустойката върху стойността на неизпълнените СМР.
В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване жалбоподателят твърди, че правният въпрос от значение за изхода на делото е, следва ли възложителят да доказва размера на вредите от неизпълнението на задълженията на изпълнителя по договор за изработка при наличие на клауза в договора, която предвижда неустойка за забавено изпълнение. Поддържа се, че така формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
В случая формулираният от касатора правен въпрос е предмет на дългогодишно третиране от съдилищата и формиране на трайна съдебна практика , както от категорията на задължителната практика на ВКС / прим. Р №65/14.04.2009 на ВКС по т.д. № 589/2008 г. на ІІ т.о. на ТК, Р №65 от 21.04.2009 г. на ВКС по т.д. № 697/ 2008 на ІІт.о. на ТК-постановени по реда на чл.290 от ГПК/, така и на трайна и устойчива практика на съдилищата / прим. Р №555/14.04.1998 г. на ВКС по гр.д. №1117/97 на V г.о. и много други/.
От страна на касатора не се сочи , нито обосновава необходимост било от промяна на създадената съдебна практика, или от осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Не е налице и необходимост от осъвременяване на съдебната практика по чл.92 от ЗЗД предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
По така изложените съображения съдът намира, че не е налице наведеното в жалбата на . В. П. П. като ЕТ”В” –гр. Смолян основание за допускане на касация по чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
2. По отношение основанията за допускане на касация на обжалваното решение, наведени от страна на касаторите Р. П. В. и „Р” Е. настоящият състав на ВКС намери за установено следното:
За да остави в сила решението на Видински окръжен съд, В ЧАСТТА с която касаторите Р. П. В. и „Р” Е. са осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумите от 12 707,45 лева и 3 700 лева на основание неоснователно обогатяване по чл.55 ал.1 от ЗЗД, въззивният съд на база на приетата експертиза на вещи лица е приел, че част от предплатените СМР на първата стойност не са извършени от страна на ответниците-изпълнители по договора, както и че част от закупените от ищеца-възложител и предоставени на изпълнителите материали на стойност 3 700 лева не са вложени в обекта и не са върнати от тяхна страна, поради което се дължи връщане на сумата по първото перо и заплащане равностойността по второто.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК жалбоподателите не формулират конкретен правен въпрос от значение за изхода на спора , но въпреки това твърдят , че правният въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с практиката на ВКС-касационно основание по чл.280 ал.1, т.1 от ГПК. Сочи се решение на отделен състав на ВКС по реда на чл.218а, б.”Б” ГПК/отм./ /Р. № 2 от 02.02.2009 г. по гр.д. № 630/08 на І т.о. на ВКС/, което би могло да обоснове основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.
Съгласно т.1 от от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Следователно липсата на формулиран конкретен и точен правен въпрос, който да попада в една от хипотезите по чл.280 ал.1, т.1-3 от ГПК не обосновава основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Оплакванията изложени в самата касационна жалба и възпроизведени в изложението по чл.284 ал.3 от ГПК се отнасят до правилността на обжалваното решение по смисъла на чл.281 т.3 от ГПК, но не представляват основания за допускане до касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК.
Следователно при липсата на обосноваване на някое от основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение последното не може да бъде допуснато.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №786 на Софийски апелативен съд от 19.06.2009 г. постановено по гр.д. № 58/2009 по описа на същия
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.