1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 283
София, 10.05. 2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 429/ 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение от 31. 10.2012 г. по гр.д.№ 1030/ 2011 г. на Софийски градски съд, ГК, І-4 с-в е отхвърлен иска на В. К. В. и С. Ц. В. против Ч. И. П. и С. С. П. за признаване на ищците за собственици на апартамент № 73, 6 етаж, вх.Е, [жилищен адрес] с площ 165, 37 кв.м., в [населено място], [жк].
С решение № 1575/22.07.2013 г. по гр.д.№ 4632/ 2012 г. на Софийски апелативен съд решението на първоинстанционния съд е обезсилено и производството по делото прекратено поради недопустимост на предявения иск.
С определение от 24.10. 2013 г. по същото дело Софийски апелативен съд е отхвърлил молбата на Ч. И. П. и С. С. П. за присъждане на разноски за сумата над 7654 лв. до 18 300 лв.
Ответниците по делото В. К. В. и С. Ц. В. са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд с оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Като процесуално нарушение сочат липсата на доклад от първоинстанциония съд, както и това, че констатирайки този порок, въззивният съд е следвало да върне делото за ново разглеждане, а не да се произнася по съществото на спора.
Като основания за допускане на жалбата до касационно разглеждане сочат следните въпроси, по които считат че произнасянето от Върховния касационен съд би имало значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото- основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
1.Задължен ли е въззивният съд при липсата на доклад от първоинстанционния съд да обяви решението за невалидно и да върне делото за ново разглеждане, или има право да санира пропуска, като сам състави доклад по делото?
2. Ако се приеме, че въззивният съд следва сам да изготви доклад по делото, това не лишава ли страната от една съдебна инстанция?
3. След като в производството по иска по чл.38а ЗЖСК ответникът не е направил възражение за придобивна давност, преклудират ли се правата му или може да ги заяви в нов процес по чл.108 ЗС?
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Спорът по делото е за собствеността на един апартамент, изграден от Ж. „Б. х.” и разпределен на член- кооператорите Ч. П. и С. П.. Тъй като апартаментът е бил зает от В. К. В. и С. В., член- кооператорите са провели срещу тях успешно иска по чл.38а ЗЖСК, като решението е изпълнено и ищците са получили владението на жилището. Делото с правно основание чл.38а ЗЖСК е № 18342/ 2006г. и от постановеното по него решение е видно, че ответниците В. В. и С. В. са направили възражение за придобиване на имота по давност, тъй като са го владяли повече от десет години, но възражението не е било уважено от съда. На 26.02.2007г. ответниците се снабдили и с констативен нотариален акт № 13/ 2007г. за собственост на същия имот по давност. Легитимирайки се с този документ след приключване на производството по чл.38а ЗЖСК те са предявили иск за собственост срещу член- кооператорите Ч. П. и С. П.. Този иск е квалифициран от съда като недопустим, тъй като се основава на твърдения, които са били заявени в предходното производството между същите страни като възражения на ответниците и са преклудирани от силата на присъдено нещо на постановеното по това дело решение.
С оглед на изложеното и въз основа на мотивите към въззивното решение, които са довели до обезсилване решението на първоинстанцонния съд и прекратяване на производството по делото, следва да се приеме, че същественият правен въпрос, разрешен от съда, е този формулиран в т.3 от изложението, а именно за допустимостта на ревандикационния иск и преклудирани ли са възраженията на ответника, респ.за прилагането на разпоредбата на чл.299, ал.1 ГПК. По тези съображения следва да се приеме, че първата предпоставка за допускане на касационното обжалване е налице.
Не е осъществено обаче поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което изисква по правния въпрос да няма съдебна практика или същата да се нуждае от изменение или осъвременяване.
Служебно известно на съда обстоятелство е, че по въпросите за отношенията между Ж. „Б. х.”, член-кооператорите в тази кооперация, на които са били разпределени отделни жилищни обекти и лицата, които претендират права върху същите обекти на основание взаимоотношения със строителя на сградата- [фирма] или се позовават на придобивна давност, е формирана многобройна съдебна практика, като в частност по въпроса за възраженията, които могат да се противопоставят в производството по един иск по чл.38а ЗЖСК становище е изразено напр.в р.213/26.05.2011 по гр.д.№ 501/2010 г. І г., р.№ 71/17.04.2012 г. по гр.д.№ 1000/2011 г., ІІ г.о., р.№ 806/ 14.11. 2003 г. по гр.д.№ 543/ 20013г., ІІ г.о., р.№ 1470/ 5.12.2008г. по гр.д.№ 154/2008г., І г.о. и др. В тези решения се приема, че срещу иска по чл.38а ЗЖСК ответникът може да се брани с всички възражение, включително и като противопоставя свои права върху имота, основани на придобивна давност. Прието е също така, че третите лица със самостоятелни права могат да изтъкнат същите възражения по иска с правно основание чл. 38а от ЗЖСК, които биха имали в общия исков процес по един спор за собственост. Тази практика не е изолирана, а почива на общия принцип в гражданския процес за т.н. преклудиращо действие на силата на пресъдено нещо, според който ответникът следва да изчерпи всички възражения срещу предявения иск, тъй като пропуснатите възражения се преклудират. По аргумент от чл. 439 ГПК ответникът не може да предяви нов иск, основан на отхвърленото възражение, тъй като това би означавало пререшаване на спора. Искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене по предходното дело, докато в случая ответниците са твърдели, че придобивната давност в тяхно лице е изтекла по-рано – към 26.02.2007 г., а съдебното дирене по гр.д.№ 18342/ 2006 г. е приключило на 12.12.2007 г.
За недопустимостта на иск, основан на факти, преклудирани със сила на пресъдено нещо, се отнася и определение № 561 от 18.09.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5258/2013 г., IV г. о.
За пълнота следва да се добави и това, че въпрос № 3 е зададен неточно, тъй като предпоставя липса на възражение от страна на ответниците, докато от данните по делото е видно, че ответниците по иска по чл.38а ЗЖСК са направили възражение за придобивна давност, но то не е било уважено. И в двата случая обаче възражението е преклудирано и не може да послужи като основание за нов иск, тъй като това би довело до пререшаване на спора. По същите съображения решаващо за изводите на съда не е обстоятелството, дали има противоречива практика по въпроса за допустимите възражения от страна на ответника по иск по чл.38а ЗЖСК, а това че такива вече са били противопоставени и след като не са уважени, не могат да се заявят в нов исков процес относно същото спорно право.
Останалите два въпроса също не могат да обосноват допустимост на касационното обжалване, тъй като не са били определящи за крайния резултат по делото. По т.1 и 2- по въпроса кога въззивният съд има задължение да направи нов доклад и какви са правомощията му в този случай по отношение решението на първоинстанционния съд, е взето отношение в ТР № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, като въззивното решение не противоречи на тази задължителна практика на ВКС. Отсъствието на доклад по чл.146 ГПК не води до нищожност или недопустимост на първоинстанционното решение, а в случая такъв доклад е направен- л.21 от делото, в резултат на което чрез твърденията на ищците и възраженията на ответниците е очертан предмета на спора, а на страните е указано и кои обстоятелства подлежат на доказване.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д ПЕ Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1575/22.07.2013 г. по гр.д.№ 4632/ 2012 г. на Софийски апелативен съд.
Осъжда В. К. В. и С. Ц. В., със съдебен адрес [населено място], [улица], № 53, вх.Г, Партер да заплатят на Ч. И. П. и С. С. П. разноски по делото за настоящото производство пред ВКС в размер на 7300 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: