4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№283
ГР. София, 11 април 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 27.03.19 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №209/19 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на „2 Криейт” ООД, гр. Варна срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр.д. №1288/18 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от Ю. Д. срещу касатора искове по чл.74, ал.4 КТ – за признаване недействителността на разпоредбата на чл.5 от допълнителното споразумение от 15.06.17 г. към трудовия договор на страните , с която е уговорен нов срок за изпитване в полза на работодателя, и по чл.344, ал.1 КТ – с които е оспорена законността на уволнението на ищеца от длъжност „специалист тестване софтуер”, извършено на осн. чл.71, ал.1 КТ със заповед от 1.08.17 г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Намира, че от значение за спора са 2 правни въпроса: 1. Нищожен ли е сключеният на 24.04.17 г. първоначален трудов договор или само негови части и не се ли поправя грешката с допълнителното споразумение към него от 15.06.17 г., което противоречи на извода за верижност на трудовите договори; 2. Следваше ли съдът да разглежда и да се произнася по установителния иск / по чл.74, ал.4 КТ/, предявен като самостоятелен от ищеца досежно недействителността на допълнителното споразумение от 15.06.17 г., след като въпросът има субсидиарен характер? Има ли основание съдът да откаже разглеждането на възражението на ответника, предявено по чл.314 КТ при условие, че спорът се разглежда в бързо производство, или да го приеме като насрещен иск, ако спорът се разглежда като редовно състезателно производство/ по общия ред/, досежно действителността на първоначалния тр. договор от 24.04.17 г.?
Касаторът намира, че отговорите на тези въпроси относно спазването на материалноправните и процесуални норми имат съществено значение за приложението на закона.
По допускане на обжалването ВКС намира следното: соченото основание за допускане на обжалването не е обосновано със специфичните допълнителни предпоставки, според указаното в ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК. Изложени са доводи за неправилност на въззивното решение във връзка с поставените въпроси. Неправилността на решението е осн. по чл.281,т.3 ГПК и ВКС не се произнася за него в това производство. В цитираното ТР е посочено, че осн. по чл.280, ал.1 са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК и са разграничени целта и приложното поле на двете групи основания.
Освен това поставените въпроси са застъпени в практиката на ВКС и съдилищата, на която въззивното решение съответства:
По първия от въпросите, въззивният съд е приел, че сключеният на осн. чл.68, ал.1,т.1, вр. с чл.70, ал.1 КТ първоначален тр. договор на страните от 24.04.17 г. „със срок до 15.06.17 г. вкл., и срок за изпитване 45 дни в полза на работодателя” нарушава чл.68, ал.3 и 4 КТ, защото не са налице предвидените там предпоставки за сключване на срочен тр. договор. Затова на осн. чл.68, ал.5 КТ тр. договор е сключен за неопределено време. Допълнителното споразумение от 15.06.17 г., с което е договорено, че „тр.договор става безсрочен, със срок за изпитване 4,5 месеца в полза на работодателя”, не е проявило ефект за срока на действие на договора, а само е констатирало, че е сключен за неопределено време, като са запазени и всички първоначални уговорки – за длъжност, тр. възнаграждение, работно време и пр. Изменена е само клаузата за срок за изпитване, като този срок е продължен с още 4,5 месеца в полза на работодателя. Допълнителното споразумение от 15.06.17 г. е недействително в частта, с която е уговорен нов срок за изпитване, защото такава клауза противоречи на чл.70, ал.5 КТ. Първоначално уговореният изпитателен срок е изтекъл на 15.06.17 г. и извършеното след изтичането му – на 1.08.17 г., уволнение на осн. чл.71, ал.1 КТ е признато за незаконно и отменено със следващите от отмяната последици, на осн. чл.344, ал.1,т.1-3 КТ.
Тези изводи са съответни на практиката на ВКС – р. по гр.д. №453/09 г. на трето г.о., р. по гр.д. №1730/06 г. на четвърто г.о. и др. В случая договорът се счита за сключен за неопределено време по силата на закона, поради което не е налице противоречие с изявената от ищеца /служителя/ воля в подадената молба за сключването му. Първоначалният трудов договор от 24.04.17 г. не е недействителен – допуснатото с уговорката за срок по чл.68, ал.1,т.1 КТ нарушение на закона е санирано/санкционирано/ по ал.5 от с.р., както са приели въззивният и първоинстанционният съд.
В практиката на ВКС – р. по гр.д. №1023/09 г. на четвърто г.о. е прието още, че „верижни” договори със срок за изпитване са недопустими.Законодателят дава право на страните за една и съща работа да сключат само един такъв договор,и то преди окончателното приемане на работа.Следващо сключено допълнително споразумение с уговарянето на клауза за изпитване е недействително поради противоречието му със закона. Същото е прието и в цитираната в това решение практика на ВКС по ГПК отм.: В р. по гр.д. №3053/01 г. на трето г.о. е прието, че след сключен трудов договор със срок за изпитване изменението на трудовото правоотношение не може да съдържа клауза с нов срок за изпитване, тъй като уговорката по чл. 70, ал. 1 от КТ има еднократно приложение. Законодателят дава право на страните за една и съща работа да сключат само един трудов договор със срок за изпитване. В р. по гр.д. №1083/99 г. на трето г.о. е посочено: Уговорка за изпитване може да се направи както при сключване на трудов договор за неопределено време, така и при сключване на срочен трудов договор. В последния случай обаче това обстоятелство трябва да е изрично посочено. „Верижни“ договори със срок за изпитване са недопустими, дори и общата им продължителност да е в рамките на определения от закона 6-месечен срок. Законодателят дава право на страните за една и съща работа да сключат само един такъв договор, и то преди окончателното приемане на работа. В р. по гр.д. №1477/14 г. на четвърто г.о. също е посочено, че уговорка за изпитване може да има само веднъж при първоначалното сключване на трудовия договор. Свободата на страните по трудовото правоотношение да уговарят срок за изпитване е ограничена с разпоредбата на чл.70, ал.5 КТ, според която за една и съща работа, с един и същ работник или служител, в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж. Това ограничение произтича от смисъла на клаузата за изпитване – да се провери годността на работника или служителя да изпълнява точно определена трудова функция и съответно последният да провери дали работата е подходяща за него. Изменение на трудов договор в такъв с уговорка за изпитване е допустимо само ако едновременно с това се промени и трудовата функция на работника или служителя. Няма възможност за сключване на втори и въобще последващ трудов договор със срок за изпитване със същия работник или служител за същата работа.
Вторият въпрос също е разрешен в съответствие с практиката на ВКС . Искът по чл.74, ал.4 КТ може да се предяви самостоятелно, наред с исковете по чл.344, ал.1 КТ, както е в случая – р. по гр.д. №1214/94 г. на трето г.о., р. по гр.д. №525/10 г. на четвърто г.о. на ВКС и др. Съдът дължи произнасяне по него, след преценка на доказателствата по делото и обсъждане на становищата и доводите на страните.
Въззивният съд се е съобразил с цитираната практика по прилагане на закона, поради което не са налице основания за допускане на обжалването на въззивното решение.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненски окръжен съд по гр.д. №1288/18 г. от 30.07.18 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: