2
определение по гр.д.№ 5133 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 283
София , 12.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 5133 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на П. С. Й. и Й. П. Т. срещу решение № 2278 от 22.04.2016 г. по в.гр.д.№ 767 от 2015 г. на Благоевградския окръжен съд по допускане на делбата.
В касационната жалба на П. С. Й. се твърди, че решението на въззивния съд в частта, с която е отхвърлен иска за делба по отношение на нея, е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение с посочена от касаторката задължителна съдебна практика /ППВС № 7 от 1973 г./ по следните правни въпроси:
1. Между кои лица следва да се извърши делбата на построени обекти по договор за групов строеж- между съсобствениците на дворното място към момента на сключване на договора или между съсобствениците към момента на извършване на делбата ?
2. Какво е правното значение за придобиването на обекти в сградата на сключено споразумение за прехвърляне на права и задължения по договора за групов строеж ?
3. Нищожна ли е делбата на сграда, ако не е участвал съсобственик, който е прехвърлил правата си по договора за групов строеж ?
Освен това касаторката П. Й. счита, че е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване- тоест, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор от 19.08.2016 г. ответницата Й. П. Т. оспорва жалбата на П. Й.. Моли същата да не бъде допускана до касационно разглеждане.
В писмен отговор от 19.08.2016 г. ответницата Е. М. А. заявява, че не оспорва жалбата на П. Й..
Останалите съделители Д. М. Т., Г. А. П., В. И. Кожовска, С. И. П., С. И. Чифтелийска, Г. И. П., И. С. А. и П. И. А. не вземат становище по тази жалба.
В касационната жалба на Й. П. Т. се твърди, че решението на въззивния съд в частта относно квотите, при които е допусната делбата, е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърди се, че в тази част решението противоречи на посочена от касаторката задължителна и незадължителна съдебна практика /решение № 445 от 11.05.2016 г. по гр.д.№ 2535 от 2015 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., решение № 166 от 15.07.2013 г. по гр.д.№ 1285 от 2012 г. на ВКС, ГК, Трето г.о., решение № 646 от 12.10.2010 г. по гр.д.№ 1210 от 2009 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., решение № 210 от 15.08.2014 г. по гр.№ 6605 от 2013 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., решение № 310 от 04.11.2014 г. по гр.д.№ 795 от 2014 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., решение № 101 от 03.06.2015 г. по т.д.№ 1740 от 2014 г. на ВКС, ТК, Първо т.о., решение № 394 от 22.02.2005 г. по гр.д.№ 2760 от 2003 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., решение № 194 от 14.03.2009 г. по гр.д.№ 6225 от 2007 г. на ВКС, ГК, Трето г.о., решение № 281 от 13.04.2004 г. по гр.д.№ 888 от 2003 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 137 от 12.08.2011 г. по гр.д.№ 1516 от 2009 г. на ВКС, ГК, Първо г.о./ по следните правни въпроси:
1. Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на решението си да посочи и обсъди всички доводи и възражения на страните, както и представените от тях доказателства като посочи на кои от тях дава вяра и на кои не, както и причините за това ?
2. Длъжен ли е съдът при постановяване на решението си да вземе предвид свидетелските показания и признанието на другата страна, че не е владяла имота, при решаване на въпроса налице ли е основание за придобиване на един недвижим имот по давност ?
Освен това, касаторката Й. Т. твърди, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следния въпрос:
3. Прилага ли се презумпцията по чл.69 от Закона за собствеността в случаите на давностно владение върху имот, който е бил построен по договор за групов строеж ?
В писмен отговор от 07.09.2016 г. ответницата Е. М. А. оспорва касационната жалба на Й. Т.. Моли жалбата на Й. Т. да не бъде допускана до касационно разглеждане.
Останалите съделители не вземат становище по жалбата на Т..
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното:
I. ПО ЖАЛБАТА НА П. С. Й.: За да постанови решението си за отхвърляне на иска за делба спрямо П. С. Й., въззивният съд е приел, че същата не е съсобственик на обектите- предмет на делбата. От събраните по делото доказателства било установено, че сградата, в която се намират делбените обекти, е изградена по договор за групов строеж, сключен между бившия съпруг на П. Й.- М. Н. Т., И. К. П. и И. С. А.. Договорът бил сключен и сградата била завършена в груб строеж по време на брака на П. Й. с М. Т., поради което П. Й. е придобила 1/3 идеална част от тази сграда в съпружеска имуществена общност с М. Т.. Приел е обаче, че след прекратяването на брака им през 1994 г., по силата на одобреното от бракоразводния съд споразумение по чл.101 СК /отм./ П. Й. е прехвърлила на бившия си съпруг М. Т. притежаваните от нея вещни права в сградата- предмет на делбата.
Така постановеното от съда решение не противоречи на посочената от касаторката задължителна практика на ВКС- ППВС № 7 от 28.11.1973 г. В т.7 и т.8 от това постановление на Пленума на ВС е прието, че както съдебната, така и доброволната делба, извършена без участието на някои от съсобствениците, е изцяло нищожна. В обжалваното решение по същество е прието същото: че, за да не е нищожна, делбата следва да се допусне между всички съсобственици на делбените имоти към настоящия момент. Поради това не е налице соченото от касаторката П. Й. основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд в обжалваната от нея част.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване и по трите поставени от касаторката П. Й. въпроси:
1. Първият въпрос /между кои лица следва да се извърши делбата на построени обекти по договор за групов строеж- между съсобствениците на дворното място към момента на сключване на договора или между съсобствениците към момента на извършване на делбата/ не е свързан с приложението на неясна или непълна правна норма и не е нужно тълкуване от ВКС по този въпрос. Налице е ясна правна уредба и непротиворечива и задължителна съдебна практика /т.3 от ППВС № 7 от 28.11.1973 г., решение № 317 от 21.07.2010 г. по гр.д.№ 4475 от 2008 г. на ВКС, ГК, Трето г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК и др./ в смисъл, че делбата се допуска между съсобствениците на делбения имот към момента на допускане на делбата, включително и когато се касае за делба на сграда /обекти в сграда/, изградена по договор за групов строеж.
2. Вторият въпрос /какво е правното значение за придобиването на обекти в сградата на сключено споразумение за прехвърляне на права и задължения по договора за групов строеж/ е неотносим към конкретното дело, по което не е извършено прехвърляне на права и задължения по договора за групов строеж, а по силата на одобрено от бракоразводния съд споразумение по чл.101 СК /отм./ бившата съпруга е прехвърлила на съпруга си притежаваното от нея право на собственост върху части от сградата, изградена по договора за групов строеж. Относим към спора по настоящото дело е въпросът дали сключеното при развода споразумение по чл.101 СК /отм./ между бившите съпрузи за прехвърляне /за делба/ на имоти- бивша съпружеска имуществена общност между тях, има вещно- прехвърлително действие. По този въпрос има непротиворечива задължителна и незадължителна съдебна практика /например Тълкувателно решение № 60 от 12.08.1987 г. по гр.д.№ 31 от 1987 г. на ОСГК на ВС, решение № 121 от 23.03.2012 г. по гр.д.№ 1428 от 2011 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., решение № 205 от 19.07.2012 г. по гр.д.№ 215 от 2012 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК и др./ в смисъл, че одобреното от бракоразводния съд споразумението по чл.101 СК /отм./ има вещно- прехвърлително действие. Не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяна на тази съдебна практика.
3. Третият поставен въпрос /нищожна ли е делбата на сграда, ако не е участвал съсобственик, който е прехвърлил правата си по договора за групов строеж/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е относим към настоящото дело и съответно не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. По делото нито е установено, нито е прието от съда, че П. Й. е съсобственик на делбения имот към настоящия момент и че е прехвърлила правата си по договора за групов строеж. Прието е обратното- че Й. е била съсобственик в режим на СИО със съпруга си М. Т. на идеални части от обектите в сградата- предмет на делбата, изградена по договор за групов строеж, но към настоящия момент вече не е съсобственик, тъй като по силата на споразумение по чл.101 СК /отм./ е прехвърлила на бившия си съпруг М. Т. притежаваните от нея вещни права в тази сграда.
II. ПО ЖАЛБАТА НА Й. П. Т.: За да допусне делбата на обектите в сградата при квоти по 10/90 ид.ч. за Е. М. А., Д. М. Т. и Й. П. Т., 18/90 ид.ч. за Г. А. П., по 3/90 ид.ч. за В. И. Кожовска, С. И. П., С. И. Чифтелийска и Г. И. П. и 30/90 ид.ч. за И. С. А. и П. И. А. в режим на СИО, въззивният съд е приел, че тъй като сградата по договора за групов строеж е била завършена в груб строеж преди сключването на брака между съсобственика М. Т. и жалбоподателката Й. П. Т. /грубият строеж е завършен през 1993 г., а вторият брак на М. Т. с Й. Т. е сключен на 09.09.1995 г./, то тя не е придобила идеална част от имота в режим на СИО със съпруга си М. Т.. Поради това е приел, че след смъртта на М. Т. притежаваната от него 1/3 ид.ч. от сградата следва да се подели по равно между тримата му наследници: втората му съпруга Й. Т. и двете му дъщери от първия брак- Е. М. А. и Д. М. Т..
1. По първия поставен от касаторката правен въпрос /длъжен ли е въззивният съд в мотивите на решението си да посочи и обсъди всички доводи и възражения на страните, както и представените от тях доказателства като посочи на кои от тях дава вяра и на кои не, както и причините за това/ няма противоречие между посочената от касаторката съдебна практика и приетото в обжалваното решение. В съответствие със задължителната съдебна практика въззивният съд е обсъдил всички доводи във въззивната жалба и свързаните с тях доказателства по делото. На стр.19 и 20 от въззивното решение са обсъдени събраните по делото доказателства, включително и свидетелските показания, относно момента на завършване на сградата в груб строеж. На стр.24 и 25 от решението въззивният съд е изложил подробни съображения за неоснователността на направеното от Й. Т. възражение за придобиване по давност на обособени обекти в сградата- предмет на делбата.
2. По втория поставен въпрос /длъжен ли е съдът при постановяване на решението си да вземе предвид свидетелските показания и признанието на другата страна, че не е владяла имота, при решаване на въпроса налице ли е основание за придобиване на един недвижим имот по давност/ също няма противоречие между приетото в обжалваното решение и съдебната практика. При решаване на въпроса дали касаторката е придобила по давност обекти от сградата- предмет на делбата, въззивният съд е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели и признанието на съделителите, че не са осъществявали фактическа власт върху претендираните от касаторката обекти в сградата. Възражението на касаторката за придобиване по давност е счетено за неоснователно не защото не е доказано, че Й. Т. е упражнявала фактическа власт върху определени обекти в сградата /не защото съдът не е кредитирал показанията на свидетелите и признанията на останалите съделители/, а поради това, че Й. Т. е била само държател, а не владелец на тези части от сградата.
3. По третия поставен въпрос /прилага ли се презумпцията по чл.69 ЗС в случаите на давностно владение върху имот, който е бил построен по договор за групов строеж/ не е налице соченото основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване поради следното: При владение на обекти в сграда, изградена по договор за групов строеж, се касае за владение на съсобствена вещ. А по въпроса за приложението на презупцията по чл.69 ЗС при владение на съсобствени вещи има задължителна практика на ВКС /Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС/, от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството и в обществените условия, които да налагат промяна на тази практика.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на П. С. Й. срещу решение № 2278 от 22.04.2016 г. по в.гр.д.№ 767 от 2015 г. на Благоевградския окръжен съд В ЧАСТТА МУ за отхвърляне на иска за делба по отношение на П. Й..
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на Й. П. Т. срещу решение № 2278 от 22.04.2016 г. по в.гр.д.№ 767 от 2015 г. на Благоевградския окръжен съд В ЧАСТТА МУ за квотите, при които е допусната делбата на недвижимия имот.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.