3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 283
гр.София, 15 март 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми март, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Марио Първанов
Членове: Маргарита Георгиева
Ерик Василев
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев т.д. № 60312/2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. Д., чрез адвокат В. К. от САК срещу въззивно решение № 4520 от 27.05.2016 г., постановено по в.гр.д. № 1786/2016 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение № І-44-46 от 08.09.2015 г. по гр.д. № 23204/2014 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора против [фирма] – в ликвидация, искове за сумата от 22 916,52 лева, получена без основание по изпълнително дело № 20097900401074 на частен съдебен изпълнител с рег.№ …… от К. на Ч., на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, ведно със законните лихви от подаване на исковата молба – 19.03.2014 г., както и лихвите за забава в размер на 8500 лева, за периода от 29.09.2010 г. до предявяване на искове, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
В касационната жалба се твърди, че решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба е посочен правен въпрос, който касаторът счита, че е от значение за точното прилагане на закона, по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно: „Може ли длъжникът да приеме за плащане задължение, което не е индивидуализирано?”
От ответника по касационната жалба [фирма] – в ликвидация, чрез адвокат Л. М. от САК е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите с твърдения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и претендира разноски пред касационната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че подадената касационна жалба е подадена от легитимирана страна и в срока по чл.283 ГПК, поради което е редовна и процесуално допустима.
С обжалваното решение на въззивния съд се приема, че „процесната сума” е платена от ищеца и получена от ответното дружество чрез проведеното принудително изпълнение по изп. дело № 20097900401074 на частен съдебен изпълнител с рег. № …….. от К.на Ч., поради което съдът приема, че основанието за плащане е подписаното между страните споразумение от 27.09.2010 г., в което конкретният размер на дълга, включително и задълженията по изпълнителното дело се признават от ищеца. За да потвърди решението на първата инстанция, съдът е възприел мотивите, че подписаното споразумение представлява договор за спогодба, в което страните са уредили договорните си отношения чрез взаимни отстъпки и след като в него ищецът изрично е признал задълженията по изпълнителното дело и се е съгласил да ги погаси доброволно в определен срок, извършените в резултат на това плащания имат своето основание в договора за спогодба, а предявените искове са недоказани.
При тези мотиви на въззивния съд, за недоказаност на предявените искове, тъй като претендираната парична сума не е платена без основание и не е налице хипотезата на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, формулираният от касатора материалноправен въпрос не обусловя изхода на делото. Възможността, длъжникът да поеме парично задължение, което не е било индивидуализирано, не е обсъждан във въззивното решение, а доколкото съдът е приел, че основание за извършеното плащане е сключеният между страните договор за спогодба и приетият от ищеца размер на дълга към ответника, поставеният въпрос е неотносим. Отделно от изложеното, при липсата на аргументи за необходимост да се изменени съществуващата или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни разпоредби на закона, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Когато се твърди, че правната уредба е непълна или противоречива и липсва съдебна практика по определен въпрос също е необходимо да се изложат съображения в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на конкретните правни норми, чието тълкуване се иска. В случая, няма доводи в посочения смисъл, поради което не е налице допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
От ответната страна по касационната жалба [фирма] – в ликвидация, чрез адвокат Л. М. от САК е направено искане за присъждане на разноски пред касационната инстанция, които с оглед изхода на делото следва да й бъдат присъдени в размер на 1764 лева с ДДС, съгласно представените договор за правна защита и съдействие от 29.08.2016 г. и фактура от същата дата.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 4520 от 27.05.2016 г. по в. гр.д. № 1786/2016 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА В. Г. Д., ЕГН [ЕГН], да заплати на [фирма] – в ликвидация, ЕИК[ЕИК], чрез адвокат Л. М. от САК, разноските пред настоящата инстанция в размер на 1764 (хиляда седемстотин шестдесет и четири) лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.