4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 283
[населено място] 18. 03. 2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №6587 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. Р. Х. от [населено място] река, общ.В., чрез процесуален представител адв.Р., срещу решение от 01.08.2014г., постановено по в.гр.д.№386/2014г. на Окръжен съд – Шумен, с което е потвърдено решение от 06.06.2014г. по гр.д.№827/2014г. на Районен съд – Шумен, за отхвърляне на предявените от Б. Р. Х. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В срока по чл.287, ал.2 ГПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба [фирма], чрез процесуален представител адв.А., който счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Б. Р. Х. срещу [фирма] искове за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното му уволнение, извършено със заповед №179/25.02.2014г. на управителя на [фирма]; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност ”водопроводчик-инкасатор”; за заплащане на обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
Касаторът счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса „когато заповедта за уволнение препраща към други документи, които не са връчени на работника и не са доведени до знанието му, може ли да се приеме, че тези документи заместват мотивите в заповедта за уволнение”. В случая заповедта за уволнение е мотивирана с допуснати финансови нарушения от служителя, посочени в протокол от инвентаризация от 27.12.2013г., към който заповедта за уволнение препраща. По делото е безспорно установено, а и в заповедта за уволнение е посочено, че протоколът е подписан от служителя и той е дал писмени обяснения, а от самите писмени обяснения, които са подробни, е видно, че съдържанието на протокола му е било известно. Поради това поставеният от касатора въпрос така както е формулиран не е от значение за конкретното дело, тъй като не се отнася до установената по спора фактическа обстановка. В задължителната практика на ВКС – решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, № 849 от 12.02011 г. на ІV г.о.; № 266/26.09.2011 г. по гр.д. № 311/2011 г. на ІІІ г.о.; № 432/07.11.2011 г. по гр.д. № 65/2011 г. на ІV г.о.; № 287/19.05.2011 г. по гр.д. № 1276/2010 г. на ІV г.о. и др. – е изяснено, че задължителните реквизити на чл.195, ал.1 КТ могат да се съдържат в един акт – обикновено това е заповедта, с която се налага наказанието, но тя може да препраща и към друг акт, стига той да е станал достояние на работника или служителя по време на дисциплинарната процедура и преди връчването на самата заповед, което в случая е направено.
Касаторът счита, че с въззивното решение е разрешен въпрос: „след като инвентаризацията е извършена само от един служител на предприятието, а не от комисия от трима души, може ли да се приемат нейните констатации за верни и да послужат като основание за дисциплинарно уволнение; противоречи ли тази инвентаризация, направена от един човек, на изискванията на глава 4 от Закона за счетоводството и т.10 от допълнителните разпоредби на същия закон”. Касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал поставените въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и да са от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставените въпроси, нуждаеща се за осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. Отделно от това следва да се посочи, че установеното при инвентаризация може да ползва работодателя като основание при искането на обяснения, с цел реализиране на дисциплинарна отговорност. Друг въпрос е, но вече по съществото на трудовия спор, състоятелни ли са твърденията на последния, че обстоятелствата, за които са поискани обяснения, представляват установени дисциплинарни нарушения.
Касаторът сочи въпрос: „неправилното приложение на разпоредбата на чл.195, ал.1 и чл.193 КТ, като изводите на Шуменски окръжен съд по този въпрос са в противоречие с практиката на ВКС и другите съдилища, която посочва по-долу”. Касаторът не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Ответникът претендира разноски, но не представя доказателства да е направил такива за касационното производство, поради което разноски не следва да му се присъждат.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 01.08.2014г., постановено по в.гр.д.№386/2014г. на Окръжен съд – Шумен.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: