О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 283
С., 20.09. 2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Д.
О. К.
като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 626/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от С. Д. С. ЕГН [ЕГН] чрез процесуален представител адвокат А. Б. против въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, ХІV-ти съдебен състав № 399/12.03.2012 г., постановено по гр. д. № 421/2012 г.
С обжалваното решение е изменено решение № 4371/5.12.2011 г. по гр. д. № 7858/2011 г. по описа на РС, П., ХVІ- гр. с-в в частта, с която С. Д. С. е осъден да заплаща на Р. С. С. ЕГН [ЕГН] месечна издръжка в размер на 600 лв., като е увеличена същата на 1 000 лв.
Касаторът поддържа, че при разглеждане на делото и постановяване на решението са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, че решението е незаконосъобразно и необосновано-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Счита, че решението следва да се отмени изцяло и постанови друго решение, с което исковете да се отхвърлят изцяло или да се определи издръжка в размер не повече от 100 лв.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Поддържа, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС-Р. № 634/17.07.1992 г. по гр. д. № 734/92 г., ІІ г. о.; П. ВС № 5/16.11.1970 г.; ППлВС № 5/30.1.1.1981 г. относно задължението на съда по делата за издръжка да изясни първо действителните нужди на търсещия издръжка и материалните възможности на дължащите издръжка и тогава да определи издръжката, която ответникът дължи. Друг материалноправен въпрос, по който съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС е свързан с преценката относно възможностите на ответника да заплаща издръжка и условието по чл. 144 СК това да не представлява особено затруднение за него, като се позовава на Р. № 195/1.06.2011 г. по гр. д. № 1424/2010 г., ВКС, ІV г. о.; Р. № 199/17.05.2011 г. по гр. д. № 944/2010 г., ВКС, ІІІ г. о.; Р. № 305/7.06.2011 г. по гр. д. № 1269/2010 г., ВКС, ІV г. о.; Р. № 179/22.03.1996 г. по гр. д. № 1285/95 г., ВС, ІІ г. о. Поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК при наличие на противоречиви решения от съдилищата относно размера на издръжката и относно условността на задължението за издръжка към навършилите пълнолетие деца-Р. № 10.1.1.2008 г. на ОС Кюстендил по гр. д. № 496/2008 г. и Р. от 20.11.2009 г. на ОС-Монтана по гр. д. № 411/2009 г. Относно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК счита, че въпросът от какви критерии трябва да се изхожда при определяне нуждите на търсещо издръжка пълнолетно дете е пряко свързан с точното прилагане на закона, а за развитие на правото поставените въпроси имат значение, доколкото все по-често се наблюдават случаи на установяване на лицата в чужбина и различията в необходимите за живот разходи следва да бъдат отчитани и отразени в съответните актове. Приложени са копия от посочените съдебни решения.
За ответник по касация Р. С. С. е представен писмен отговор от процесуален представител адвокат Р. П.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно обжалване, тъй като е подадена след изтичане на срока за обжалване и не отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК-липсва формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е решен в противоречие с практиката на ВКС, нито е решаван противоречиво от съдилищата.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд, но е процесуално недопустима, поради просрочие.
Производството по делото е проведено по реда на глава ХХV-та „Бързо производство”. Съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК вр. чл. 317 ГПК в съдебното заседание на 27.02.2012 г. въззивният съд е посочил деня, в който ще обяви решението си, а именно: 12.03.2012 г., от който ден тече едномесечният срок за обжалването му съгласно чл. 283 ГПК.
Въззивното решение е постановено на 12.03.2012 г., така, както съдът е обявил това в съдебното заседание на 27.02.2012 г. Съгласно чл. 60, ал. 3 ГПК срокът, който се брои на месеци изтича на съответното число на последния месец или в случая на 12.04.2012 г./ден четвъртък/. Касационната жалба е подадена на 17.04.2012 г. с вх. № 9484 или жалбата е подадена след изтичане на срока по чл. 283 ГПК.
Предвид процесуалната недопустимост на жалбата същата ще следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба от С. Д. С. ЕГН [ЕГН], съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 1, ап. 3 чрез процесуален представител адвокат А. Б. против въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, ХІV-ти състав № 399/12.03.2012 г., постановено по гр. д. № 421/2012 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 626/2012 г. по описа на Върховен касационен съд, Трето гражданско отделение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: