О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 283
София, 21.05.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделени, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д.1258/2018г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 изр.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение №104 от 28.02.2018г., постановено по т.д.№539/2018г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане молбата на [фирма] за отмяна на основание чл.303, ал.1 т.1 ГПК на влязло в сила решение №1640/13.10.2015г. по т.д.№5502/2014г. на СГС.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Твърди се, че изложените в молбата за отмяна нови обстоятелства не могат и не следва да бъдат разглеждани единствено и само във връзка с наличието или липсата на правото на иск като се излагат съображения, че при предявен иск при невъзникнало или погасено след неговото възникване преобразуващо право, искът се явява неоснователен, а не недопустим. Според жалбоподателя новооткритите обстоятелства са насочени към преценка относно съществуването на потестативното право, а не засягат допустимостта на производството по т.д.№5502/2014г. на СГС. Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на състава от ВКС за продължаване на процесуалните действия, предвидени в чл.307, ал.2 ГПК.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на частната жалба от С. П. П., в който се поддържа, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Същевременно се излагат доводи за неоснователност на молбата по чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Претендират се разноски.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е допустима като подадена от легитимирано лице в срока по 275 ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по реда на чл.274 ал.2 изр..2 ГПК.
С обжалваното определение касационният състав е оставил без разглеждане молбата на [фирма] за отмяна на основание чл.303, ал.1 т.1 ГПК на влязло в сила решение №1640/13.10.2015г. по т.д.№5502/2014г. на СГС. Съдът е посочил, че молителят обосновава молбата за отмяна с наличие на нови обстоятелства, установяването, на които – разглеждане на иск по чл.74, ал.1 от ТЗ, предявен след изтичане на срока по чл.74, ал.2 от ГПК, ще доведе до извод за недопустимост на влязлото в сила съдебно решение. Според състава на ВКС отмяната е извънреден процесуален способ за извънинстанционен контрол на неправилни съдебни решения на изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК фактически състави, като предмет на това производство могат да бъдат само неправилните, но не и недопустимите актове – извод следващ от предвидените в закона конкретни основания за инициирането на производството, свързани с неправилността на атакувания съдебен акт, а и от изрично установените в чл.307, ал.4 и чл.308 от ГПК последици от успешното провеждане на извънинстанционното производство – отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, а не обезсилване на акта.
Настоящият състав изцяло споделя изложените съображения на състава на ВКС за недопустимост на молбата за отмяна. Спазването на срока по чл.74, ал.2 ТЗ за предявяване на иска по чл.74, ал.1 ТЗ е абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на иска по чл.74, ал.1 ТЗ и нейната липса обуславя недопустимост на решение на съда, постановено по съществото на спора. Евентуалната недопустимост не би могла да обоснове отмяна на влязло в сила решение, тъй като същата не е предвидена като основание за отмяна по реда на извънинстанционния контрол, предвиден в глава XXІV на ГПК.
Неоснователно е оплакването в частната жалба, че посочените в молбата за отмяна новооткритите обстоятелства са насочени към преценка относно съществуването на потестативното право, а не засягат допустимостта на производството по т.д.№5502/2014г. на СГС. Молбата на [фирма] за отмяна е основана на твърдението, че новооткритите обстоятелства са относими единствено към спазването на срока по чл.74, ал.2 ТЗ, който както бе посочено по-горе, е абсолютна процесуална предпоставка за иска по чл.74, ал.1 ГПК. Отмяната на влязло в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК е насочена срещу неправилност на решението, която се дължи на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото (т.13 от Тълк.решение №7/31.07.2017г. по т.д.№7/2014г. на ВКС, ОСГТК). Недопустимостта на иска по чл.74, ал.1 ТЗ изключва компетентността на съда за разглеждане на спора по същество и съответно за преценка на обстоятелствата, относими за разкриване на истината по време на висящността на делото.
На основание чл.81 във вр. с чл.78, ал.3 ГПК следва да се присъдят направените от ответника по частната жалба С. П. П. разноски в размер на 1 560лв., съобразно приложения списък за разноски и представения договор за правна помощ.
По изложените по-горе съображения ВКС, търговска колегия, състав на второ търговско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №104 от 28.02.2018г., постановено по т.д.№539/2018г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т.о., с което е оставена без разглеждане молбата на [фирма] за отмяна на основание чл.303, ал.1 т.1 ГПК на влязло в сила решение №1640/13.10.2015г. по т.д.№5502/2014г. на СГС.
ОСЪЖДА [фирма] – ЕИК[ЕИК], от [населено място], [жк]бл.131 вх.Б, ет.5 ап.46 да заплати на С. П. П. – ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], [улица] сумата 1 560лв. (хиляда петстотин и шестдесет лева).
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: