2
определение по гр.д.№ 4663 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 283
София, 28.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4663 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК /редакция преди изменението на ГПК със ЗИДГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар.74 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ.ДВ бр.86 от 2017 г./.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 1939 от 10.08.2017 г. по в.гр.д.№ 928 от 2017 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, X. въззивен състав, с което е отменено решение № 8207 от 11.11.2016 г. по гр.д.№ 4692 от 2015 г. на Софийския градски съд, I-18 състав и вместо това е постановено решение за отхвърляне на предявените от [фирма] срещу [фирма] искове:
1. с правно основание чл.167, ал.3 ЗЗД във връзка с чл.26, ал.1 ЗЗД за обявяване за нищожен на договор за ипотека, сключен между [фирма], С. К. С. и К. Т. С., обективиран в нотариален акт № 71 от 14.03.2007 г. и
2. с правно основание чл.108 ЗС в неговата установителна част за признаване на правото на собственост на [фирма] върху следния недвижим имот: незастроено място с площ от 1580 кв.м., находящо се в [населено място],[жк]Зона В“, представляващ имот с пл.№ 1157, за който е отреден УПИ IV-1157, кв.24 по плана на [населено място], м.„ж.к.Л.-Зона В“.
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК /редакция преди изменението на ГПК със ЗИДГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар.74 от ПЗР на ГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г./. Твърди се противоречие на обжалваното решение с посочена от касатора практика на ВКС /решение № 281 от 14.07.2011 г. по гр.д.№ 87 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 1029 от 14.07.1999 г. по гр.д.№ 337 от 1999 г. на ВКС, ГК, V г.о., решение № 419 от 07.04.2006 г. по гр.д.№ 3099 от 2004 г. на ВКС, IV-Б г.о., решение № 553 от 20.12.2011 г. по гр.д.№ 1166 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г.о./ по следните посочени от касатора и доуточнени от ВКС въпроси:
1. Има ли сила на пресъдено нещо влязло в сила съдебно решение за прогласяване нищожност на договор за продажба по отношение на ипотекарния кредитор на купувача по този договор ?
2. Действителна ли е ипотека, учредена от несобственик на имота ?
Освен това, се твърди, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следните въпроси:
3. Има ли случаи, в които ипотекарният кредитор не е правоприемник на собственика ?
4. Дали учредяването на договорна ипотека представлява оригинерен или деривативен способ за придобиване на ипотечни права ?
В писмен отговор от 13.11.2017 г. ответникът [фирма] оспорва касационната жалба. Моли касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд да не бъде допускано и да му се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Третото лице-помагач С. М. Т. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по основанията за допускане на касационното обжалване приема следното: За да постанови обжалваното решение за отхвърляне на предявения иск за недействителност на договорна ипотека, обективирана в нотариален акт № 71 от 14.03.2007 г., въззивният съд е приел, че договорът за ипотека е сключен със собствениците на ипотекирания имот- С. К. С. и съпругата му К. Т. С.. Приел е за недоказано твърдението на ищцовото дружество [фирма], че договорът от 14.03.2007 г., обективиран в нотариален акт № 70 от 14.03.2007 г., с който [фирма] е продало на С. К. С. процесния имот, е нищожен. Според съда, влязлото в сила решение по гр.д.№ 3049 от 2009 г. на Софийския градски съд, с което по иск на [фирма] срещу С. К. С. е признат този договор за нищожен, не се ползва със сила на пресъдено нещо /СПН/ по отношение на ответника [фирма], тъй като той като ипотекарен кредитор не е обвързан от СПН на решение по дело за установяване на нищожност на придобивната сделка на учредителя на ипотеката, в което дело този ипотекарен кредитор не е участвал.
По отношение на предявения иск по чл.108 ЗС въззивният съд е приел, че ответникът [фирма] е придобил процесния имот на валидно правно основание- влязло в сила постановление за възлагане на имота на публична продан от 18.12.2014 г. по изп.д.№ 201279004004430, образувано по искане на ипотекарния кредитор [фирма] срещу С. К. С..
Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд по поставените от касатора въпроси:
1. По първия от поставените въпроси /има ли сила на пресъдено нещо влязло в сила съдебно решение за прогласяване нищожност на договор за продажба по отношение на ипотекарния кредитор на купувача по този договор/ обжалваното решение не противоречи на задължителната и константна съдебна практика, включително посочената от въззивния съд в решението му практика на ВКС- решение № 98 от 27.04.2017 г. по гр.д.№ 60379 от 2016 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 270 от 28.01.2015 г. по гр.д.№ 7515 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 114 от 21.04.2016 г. по гр.д.№ 4370 от 2015 г. на ВКС, ГК, IV г.о. В съответствие с приетото в тези решения на ВКС, въззивният съд е приел, че тъй като ипотекарният кредитор [фирма] не е участвал като страна по делото, по което е прогласена за нищожна сделката, с която учредителите на ипотеката С. С. и К. С. са придобили ипотекирания имот, то [фирма] не е обвързан от СПН на решението по това дело.
Посоченото от касатора решение № 281 от 14.07.2011 г. по гр.д.№ 87 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г.о. е постановено по друг правен въпрос /следва ли в производство по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ да се зачете влязло в сила решение, с което е установено правоприемство между ищеца по иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ и неговия праводател, ако ответникът по делото по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ не предявява претенции, че е правоприемник на същия праводател/. Очевидно това решение касае съвсем различна хипотеза, която няма отношение към настоящото дело. Поради това и приетото в това решение на ВКС, ГК, I г.о. не може да е основание за допускане на касационно обжалване на решението на САС по чл.280, ал.1 т.1 ГПК.
2. По втория поставен въпрос /действителна ли е ипотека, учредена от несобственик на имота/ също няма противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС. В нея е прието, че такава ипотека е недействителна на основание чл.167, ал.3 ЗЗД. Същото е прието и в обжалваното решение, като конкретният договор за учредяване на ипотека от 14.03.2007 г. е приет за действителен, тъй като учредителите на тази ипотека С. К. С. и съпругата му К. Т. С. са били собственици на процесния имот към момента на учредяване на ипотеката.
3,4. Третият и четвъртият поставени въпроси /има ли случаи, в които ипотекарният кредитор не е правоприемник на собственика и дали учредяването на договорна ипотека представлява оригинерен или деривативен способ за придобиване на ипотечни права/ са неточно поставени и следва да се разбират в смисъл дали закупилият имота на публична продан ипотекарен кредитор е правоприемник на собственика на този имот и дали продажбата на недвижим имот на публична продан е оригинерен или деривативен способ за придобиване на собственост. Не е налице соченото от касатора основание на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението по този въпрос, тъй като по него има задължителна практика на ВКС, от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяната на тази съдебна практика- т.2 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 365 от 22.10.2012 г. по гр.д.№ 17 от 2012 г. на ВКС, ГК, I г.о. , решение № 170 от 27.10.2016 г. по гр.д.№ 1530 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о. и др., в която е прието, че съгласно чл.496, ал.2 ГПК продажбата на недвижим имот на публична продан е деривативен способ за придобиване на собственост.
Обжалваното решение не противоречи на тази задължителна практика на ВКС. В него не е прието, че публичната продан е оригинерен способ за придобиване на собственост и че купувачът по тази публична продан [фирма] е придобил права върху имота, въпреки че длъжниците по изпълнителното дело не са били собственици на този имот, а че спрямо [фирма] длъжниците по изпълнението С. С. и К. С. следва да се считат за собственици на продадения имот /защото решението по гр.д.№ 3049 от 2009 г. на Софийския градски съд, с което е признат за нищожен договора от 14.03.2007 г., по силата на който С. С. и К. С. са придобили имота, няма сила на пресъдено нещо спрямо неучаствалия като страна по това дело ипотекарен кредитор [фирма]/.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът дължи на ответника направените от него разноски по делото. Тъй като обаче ответникът не е представил доказателства за направени такива разноски, разноски не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1939 от 10.08.2017 г. по в.гр.д.№ 928 от 2017 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, X. въззивен състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.