Определение по т.д. №66/11 на ВКС , ТК, ІІ ро отд.
4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 283
София, 29.04.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в открито заседание на дванадесети април, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. К.
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОЯН БАЛЕВСКИ
т. дело №66/ 2011 год.
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Производството е образувано по касационна жалба от процесуалния пълномощник на [фирма] –гр. Пловдив срещу решение №1568/15.11.2010 г. по в.гр.д №2697/2010 на Окръжен съд-гр.Пловдив, с което е потвърдено първоинстанционното решение №2228/05.07.2010 г. на Пловдивския районен съд по гр.д. №5032/2009 г., с което е уважен искът на Х. Б.”ООД-гр. Пловдив предявен по реда на чл.422 от ГПК срещу касатора и е признато за установено, че същият дължи на ищеца сумите от: 21 511 лева по споразумение от 15.11.2005 г. и 9 219,44 лева-обезщетение за забавено плащане на горната сума за периода от 19.03.2006 г. до 19.03.2009 г.и законната лихва от тази дата до окончателното плащане.
Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока отхвърляне на иска.
Ответникът по жалбата в писмен отговор изразява становище, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане до касация и за нейната неоснователност.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи като правен въпрос от значение за спора: за характера на процесното вземане като периодично, с оглед прилагането на тригодишната погасителна давност , съгласно чл.111 б.”В”, предл. 2 от ЗЗД.
Позовава се на наличие на основанието за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.2 от ГПК- противоречие на обжалваното решение с практиката на съдилищата и по т.3, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът е приел, че между страните по делото действа сключената на 15.11.2005 г. спогодба, по силата на която ответникът [фирма] се задължила към ищцовото дружество [фирма] да му заплати до 31.01.2006 г. сумата от 21 511 лева-представляваща част от приходите от продажбата на ученически и студентски карти за месеците септември и октомври 2005 г. . За същото вземане е съставена и двустранно подписана фактура от 31.10.2005 г., която е осчетоводена от страна на ответника и по нея е ползван данъчен кредит. Съдът не е уважил възражението за изтекла кратка тригодишна давност за периода от настъпването на падежа, съобразно уговорената като такава дата в споразумението и датата на подаването на заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК като е преценил, че липсват основания за прилагането на чл.111 б. В от ЗЗД, доколкото процесното вземане не е периодично и за неговото погасяване се прилага правилото на чл.110 от ЗЗД уреждащо общата петгодишна давност.
В изложението по чл. 284 ал.3,т.1 от ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи като обуславящ правен въпрос този за характера на процесното вземане като периодично, с оглед прилагането на тригодишната погасителна давност , съгласно чл.111 б.”В”, предл. 2 от ЗЗД. Позовава се на наличие на основанието за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.2 от ГПК- противоречие на обжалваното решение с практиката на съдилищата, както и че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото-т.3 от цитираната законова разпоредба.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда.
В случая въпросът за периодичния характер на вземането и прилагането на кратката тригодишна давност за погасяването е обуславящ изхода на спора, доколкото съдът е обсъдил и основал именно на неговия отговор правната си воля инкорпорирана в обжалваното съдебно решение, като правилно е направил извода, че доколкото в самото споразумение между страните липсва уговорка за периодичност на плащането, няма основание за прилагането на кратката погасителна давност по чл.111 б.” в „ от ЗЗД.
При поставяне на този правен въпрос на преценка, съобразно критериите за допускане до касация по чл. 280 ал.1, т.2 и т.3 от ГПК се установява, че от страна на касатора не се обосновава наличието на предпоставките за това. От така приложеното към изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК копие от съдебно решение № 182 от 23.03.2008 г. на ВКС по т.д. № 722/2007 1 І т.о. на ТК се установява, че същото по никакъв начин не е в противоречие по своето съдържание по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд. Това е така, доколкото в това решение като периодично се определя вземане , чието плащане е уговорено на определени периоди от време, каквото процесното явно не е. Съгласно горецитираното ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г.-т.3 : не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличието й – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания съдебен акт на въззивния съд . С оглед това следва, че не е налице основанието за допускане до касация визирано в чл.280 ал.1, т.2 от ГПК.
По отношение на второто посочено основание за допускане до касация в същото ТР ОСГТК приема, че правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случаят тези предпоставки не са налице, доколкото разпоредбата на чл.111 б.”В”от ЗЗД е ясна и не се нуждае от тълкуване и не се установява противоречива или нуждаеща се от осъвременяване съдебна практика по прилагането й.
По изложените съображения, съдът счита, че не се обосновава наличие на основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1568/15.11.2010 г. по в.гр.д №2697/2010 на Окръжен съд-гр.Пловдив.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.