3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 283
София, 30.12.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 25.10.2016 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1666 /2016 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], [населено място] против въззивното решение на Великотърновския апелативен съд № 84 от 14.04.2016 г., по т.д.№ 18/2016 г., с което след отмяна на решение № 78 от 07.12.202015 г., по т.д.№ 55/2015 г. в частта, с която за начална дата на неплатежоспособността на длъжника- ответник „А. -2003”Е., [населено място], по отношение на който е открито производство по несъстоятелност на осн. чл.630 ТЗ, е определена датата 31.12.2014 г., по реда на чл.271, ал.1 ГПК е приета за начална нова дата – 31.12.2013 год.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Твърденията на касатора са, че при постановяване на въззивното решение в обжалваното му част решаващият състав на въззивния съд не е съобразил въз основа на доказателствения материал по делото цялостното финансово икономическо състояние на длъжника, изразено чрез показателите ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при отчитане най-ранния момент на спиране плащанията, като външен белег на неплатежоспособността, а е взел предвид единствено заключенията на в.л. по допуснатата съдебно- икономическа експертиза– основано и допълнително, според които задълженията на длъжника към [фирма] не са отчетени в пълните им размери в представения по делото ревизионен акт, без ,обаче, да изясни влиянието на този евентуален пропуск върху съответните коефициенти за ликвидност.
С оглед поддържаните касационни основания касаторът претендира отмяна на обжалвания съдебен акт, в частта му предмет на подадената касационна жалба и приемане за начало на неплатежоспособността на обявеното в несъстоятелност търговско дружество ответник датата -30.12.2014 г., така както е определена от първоинстанционния Л..
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на материалното право, който не е изрично формулиран, но в същността си се свежда до начина на определяне началната датата на неплатежоспособността на длъжника.
Като израз на визираното противоречие със задължителна съдебна практика жалбоподателят е посочил – решения на ВКС: № 90 от 20.07.2012 г., по т.д.№ 1152/2011 г. на І т.о. , постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК и № 275 от 13.04.2006 г., по т.д.№ 26/2006 г. на І т.о., а противоречието в съдебната практика е обосновал с различно възприетото разрешение в решение на Варненския апелативен съд № 332/30.11.2012 г., по т.д.№ 536 / 2012 г. относно възможността началната датата на неплатежоспособността на длъжника да бъде поставена в зависимост от неплащането на конкретно задължение към конкретен кредитор – НАП.
Ответниците по касационната жалба не са заявили становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.633, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.630 ТЗ, предвид подаването и по пощата на 22.04. 2016 г., съгласно датата на пощенското клеймо върху плика, приложен по делото и датата на вписване решението на Великотърновския апелативен съд в Търговския регистър – 15.04.2016 г., но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Касаторът не разполага с потестативно процесуално право на касационна жалба, тъй като не участвал нито в първоинстанционното, нито във въззивното производства. Понастоящем обосновава качеството си на страна в процеса с материалноправната си легитимация на кредитор, предвид издаден в негова полза, на основание заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, изпълнителен лист от 05.12.2013 г. на Л. по ч.гр.д.№ 2139/2013 г. и образувано въз основа на същия неприключило изпълнително производство по изп.д.№ 20138790400368, както и с изключване вземането му към „А. – 2003”Е., [населено място] в размер на 329 626.77 лв. от Допълнителния списък на синдика № 1/14. 03.2016 год. с определение на Л. № 239/ 05.05.2016 г., което вземане е предмет и на заявена по реда на чл.694, ал.1, във вр. с ал.3 ТЗ искова претенция пред Л..
В тази вр. настоящият съдебен състав изцяло възприема тълкуването на чл.613а, ал.2, във вр. с ал.1 ТЗ, дадено в определения на ВКС: № 335/ 04. 05. 2011 г., по ч.т.д.№ 330/2011 г. на І т.о.; № 153 от 27.05.2013 г., по т.д. № 1671/2013 г. на І т.о., според което сочената разпоредба установява предпоставките за въззивна жалба срещу решения на първостепенния съд по чл.630 ТЗ и чл.632 ТЗ. Затова и процесуално легитимирани да сезират касационната инстанция са само тези трети лица по см. на чл. 613а, ал.2 ТЗ, които са били надлежно конституирани като страна във въззивното производство, т.е. упражнили са потестативното си право на въззивна жалба, на основание цитираната разпоредба. В сходен смисъл, че качеството кредитор по см. на чл.613а, ал.2 ТЗ трябва да е налице към момента на постановяване на съдебното решение, е и разрешението възприето в решение по чл.290 и сл. ГПК № 209 от 29.12.2010 г. , по т.д.№ 509/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС. Допълнителният аргумент, подкрепящ възприетото в цитираната съдебна практика разрешение, изразен в определние № 153 от 27.05.2013 г., по т.д.№ 1671/2013 г. на І т.о. – че при създадената от законодателя недопустимост в касационното производство да бъдат представянето на нови доказателства, касаторът не установява, че е от кръга на третите лица по см. на чл.629, ал.2 ТЗ, също се споделя изцяло от настоящия съдебен състав, като основан на закона.
Водим от гореизложените съображения, състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима, касационна жалба вх. № 1905/25.04.2016 г. на У. Б.” АД, [населено място] срещу въззивно решение на Великотърновския апелативен съд № 84 от 14.04.2016 г., по т.д.№ 18/2016 г., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС,ТК в едноседмичен срок, считано от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: