О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 283
[населено място] ,30,03,2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение,в закрито заседание на двадесет и първи март ,през две хиляди и шестнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2502/2015 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. фонд против решение № 807 / 21.04.2015 год. по гр.д.№ 4362 / 2014 год. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение от 28.06.2013 год. по гр.д.№ 3635/2012 год. на Софийски градски съд и са отхвърлени исковете на касатора против Е. С. Г., за заплащане на сумата от 37 975,82 лева – главница, претендирана на основание чл.288 ал.12 КЗ отм. / суброгиране в правата на удовлетворения пострадал /, както и на сумата 14 312,78 лева – мораторна лихва върху главницата , на основание чл.86 ал.1 ЗЗД. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на чл.269 предл. второ ГПК , като твърди че съдът се е произнесъл по доводи, невъведени с въззивната жалба, обусловили постановяването на различен от първоинстанционния правен резултат.Счита, че като последица от нарушението на чл.269 ГПК съдът неправилно е приел за недоказан факта на извършено от ищеца плащане по отношение на пострадалата от ПТП, причинено по вина на ответника. Касаторът по начало счита доказано плащането с представените към исковата молба дневни банкови извлечения , като акцентира и на изрично поисканата,но недопусната от първоинстанционния съд експертиза с идентична задача.
Ответната страна – Е. Г.,чрез назначения му в процеса особен представител адв.Г. Д. – оспорва касационната жалба и обосноваването на основание за допускане на касационното обжалване . Оспорва твърдението на касатора, че въззивната жалба не съдържа доводи във връзка с недоказаност на предпоставките за суброгиране на ГФ в правата на увреденото, от причинено по вина на ответника ПТП, лице и конкретно за недоказаност на плащането.Независимо от последното, счита че въззивното решение е съобразено с правилното разпределение на доказателствената тежест в процеса и дължимото от ищеца главно и пълно доказване на предпоставките за суброгиране.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Ищецът твърди суброгиране в правата на пострадало при ПТП, причинено по вина на ответника лице и на това основание претендира заплатеното от него обезщетение за имуществени и неимуществени вреди , ведно с обезщетение за забава , от делинквента Е. С..В отговора на исковата молба назначения на ответника особен представител изрично е оспорил факта на плащането и доказателствената стойност на приложените към исковата молба частни свидетелстващи документи / извлечение по банкова сметка и списък на платежни нареждания /, носещи единствено печата на ищеца. С молба ищецът е поискал допускане на съдебно-счетоводна експертиза за установяване какви суми и на какво основание са били изплатени на пострадалата, в качеството й на взискател по образувани три изпълнителни дела на ЧСИ Р. М. ,рег. № 790 на КЧСИ срещу Г. фонд. Първоинстанционният съд е оставил без уважение искането,тъй като задачата не предпоставя специални знания и установяването може да се извърши с писмени доказателства.Такива ищецът не е ангажирал последващо,вкл. във въззивното производство, като не се е позовавал и на процесуално нарушение на първоинстанционния съд с постановяването на отказа за допускане исканото доказателствено средство. Във въззивната жалба се съдържа изричен довод за недоказаност на предпоставките за суброгиране на ищеца в правата на пострадалата и конкретно факта на извършено от същия плащане на претендираните по реда на суброгаторния иск суми,макар мотивиран с кредитирането от първоинстанционния съд на недопустими,като преклудирани, доказателства, но и с произнасяне въз основа „ несъбрани по делото доказателства„, което логически е равнозначно на довод за необоснованост от доказателствата на извода за извършено плащане. Изрично е наведен и довод, че в общата твърдяна като разплатена сума, се включват и разходи / като такси и разноски по образуваните срещу ГФ изпълнителни дела / , които ответникът не следва да възмезди на ищеца , поради настъпването им в причинна връзка със собственото му бездействие в удовлетворяване на пострадалата, като доказателствата не установяват и конкретния размер на тези недължими суми. Независимо че не е имал интерес да обжалва,но в съответствие с носената съгласно чл. 154 ал.1 ГПК доказателствена тежест, за установяване предпоставките на суброгирането,ищецът – въззиваем не се е позовал на процесуално нарушение на първоинстанционния съд и не е поискал ангажиране на доказателства за извършените плащания във въззивна инстанция,вкл. не е подновил искането си за допускане на експертиза.
За да отхвърли исковете въззивният съд е счел, че представените от ищеца доказателства / извлечения от банкови сметки и справка по щета Н 76/29.06.2007 год., изходяща от ищеца /,съобразени в цялост,са непълни и противоречиви и не позволяват формирането на безспорен извод за извършени в полза на пострадалото лице плащания на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, в сочения размер. Тъй като ищецът носи доказателствената тежест за установяване предпоставките за суброгирането,съгласно чл.154 ал.1 ГПК, неангажирането на доказателства за същите е мотивирало въззивния съд за отхвърляне на исковете.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът не е формулирал въпрос, в обосноваване допускане на касационното обжалване , извън общото оплакване за допуснато от въззивния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в частност – на чл.269 предл.второ ГПК,произнасяйки се по доводи,невъведени с въззивната жалба. Основанията за преценка правилността на въззивното решение по чл.281 т.3 ГПК са различни от основанията по чл.280 ал.1 ГПК и неформулирането на правен,съгласно изискванията на т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, въпрос е достатъчно да обоснове недопускане на касационното обжалване.Дори касаторът да би формулирал правен въпрос, относим към приложението на чл.269 предл. второ ГПК и предпоставящ отговор, различен от констатацията за неправилност на съдебния акт,дължима в друга фаза на касационното производство, то такъв въпрос не би удовлетворил изискването за правен, като некореспондиращ с действително установимо несъответствие между съдържанието на въззивната жалба и произнасянето на въззивния съд.Единствено процесуалното бездействие на ищеца е обусловило вероятно несправедливия за същия правен резултат.
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 807/ 21.04.2015 год. по гр.д.№ 4362 / 2014 год. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Г. фонд,на основание чл.47 ал.6 ГПК да заплати на особения представител на ответника Е. С. – адв. Г. Д. от САК,възнаграждение за защита в настоящата инстанция,в размер на 1776 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :