О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 283
София, 30.06.2015 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми април, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 1807/2015г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. М. Ю., чрез процесуалния му представител адвокат Д. П., срещу въззивно решение №509/28.11.2014г. по гр.дело №763/2014г. на Хасковския окръжен съд. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че са налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Поставят се следните правни въпроси : Въводът във владение по чл.32 ППЗСПЗЗ елемент ли е от фактическия състав по възстановяване и придобиване право на собственост по реда на чл.27 ППЗСПЗЗ. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото и доводи на страните, като конкретно посочи върху кои доказателства основава решението си, а ако са събрани противоречиви доказателства да посочи кои кредитира и кои не. Сочат се решения с твърдение, че постановеното им противоречи.
Ответникът по касация [община] оспорва касационната жалба в становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №549/2014г. по гр.д.№1558/2013г. на Хасковски районен съд, с което е отхвърлен предявеният Е. М. Ю. против [община] иск с правно основание чл.124 ГПК вр.чл.53,ал.2 ЗКИР да бъде признато за установено, че в кадастралния план на [населено място], одобрен със заповед №РД-18-63/05.10.2006г. е допусната грешка в част на площта на ПИ идентификатор 77195.434.3, м.”И.” като вместо площ 800 кв.м. същият е отразен с площ 518 кв.м. Въззивният съд е приел от фактическа и правна страна, че твърденията на ищеца са, че е собственок на нива от 800 кв.м., представляваща имот № 424003 по плана за земеразделяне, придобита по силата на дарение по нотариален акт №31/2003г. По сега действащия план имотът е записан с № 77 195.424.3 и площ 582 кв.м., която включва само застроената част от имота. Останалата част от имота била погрешно заснета към имот ПИ 77 195.103, собственост на [община].Предприел е административна процедура за отстраняване непълноти и грешки в КК. Ищецът се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост №28/2005г. На праводателя на ищеца с решение на ПК № 36101/08.11.1999г. е признато правото на собственост върху нива от 800 кв.м., имот 424 003 съгласно план за земеразделяне.Сравнявайки имотите, описани в решението на ПК и по нотариален акт №31/2003г., въззивният съд е установил различие в описаното в последния относно номера на имота – 424 006, както и относно представеното при изповядване на сделката решение на ПК – №36103/02.12.1999г. В издадения въз основа на нот.акт №31/2003г. констативен нотариален акт №28/2005г. имотът пък е описан с №424 003. Във връзка с твърденията и възраженията на страните, за да прецени наличието на идентичност на претендирания имот и описания по документите за собственост на имот, въззивният съд е обсъдил и протокола за въвод, на която се позовава ищецът – №36-14 от 25.08.1995г., съставен за имот, възстановен с решение №36101/08.11.1999г., т.е. четири години преди решението на ПК. Съдът е кредитирал заключението на техническата експертиза, съгласно което заснемането на имота е извършено по съществуващи на терена имотни граници като собственикът не е представил при заснемането документи, установяващи друга площ. Имотът е извън територията на кв.1 по плана на града, не е отразен като кадастрална единица и за него не са предвидени градоустройствени решения в плана от 1997г. В ПУП на града е предвидено кръстовище, южно от имота и улица, източно от кв.1Тези предвиждания засягат границите на имота, не са изпълнени в пълен обем, но съществуват на място. При тези данни е направен извод за недоказаност на твърдението, че при заснемането на имота в КП на Х., одобрен със заповед № РД-18-63/05.10.2006г. е допусната грешка в площта на имот 77 195 424.3 /бивш № 424 003/.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Повдигнатият в случая от касатора въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди доводите на страните и релевантните за спора доказателства не е решен в противоречие с посочените решения на ВКС. Въззивният съд в изпълнение на процесуалните си задължения и задължителната съдебна практика, в т.ч. приложената от касатора, е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти като е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, възприел е мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК като е изложил и самостоятелни съображения по съществото на спора и е направил съответните правни изводи. В решаващите си мотиви е приел, че ищецът не е доказал твърдението си, че е налице грешка в площта на имота, допусната при нанасянето му в кадастралната карта и че представените нотариални актове и решения на ПК не установяват идентичност на имота. В останалата си част въпросът за обсъждане на доказателствата касае обосноваността на обжалвания акт и не е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Въпросът дали въводът във владение по чл.32 ППЗСПЗЗ е елемент от фактическия състав по възстановяване и придобиване право на собственост по реда на чл.27 ППЗСПЗЗ, е неотносим. Въззивният съд не е приел, че не е завършена реституцията поради липса на въвод по чл.32 ППЗСПЗЗ, а при преценката на доказателствената стойност на документа за индивидуализацията на имота, е приел че е неотносим, тъй като е изготвен четири години преди решението на ОСЗ за реституция.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. С оглед искането на ответника и приложените доказателства, следва да му се присъдят разноски в размер на 500 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.78,ал.8 ГПК вр.чл.9, ал.3 Наредба №1/2004г. на ВАС.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №509/28.11.2014г. по гр.дело №763/2014г. на Хасковския окръжен съд.
ОСЪЖДА Е. М. Ю. да заплати на [община] разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 500 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: