О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 283
София, 31.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 30.03. две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 187/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от „Т”Е. с вх. № 7* от 29.12.2009 год. на Софийския градски съд срещу О. №114204 от 04.12.2009 год. по ч.гр.д. №9360/2009 год. на Софийския градски съд, ТО, с което е оставена без уважение частната жалба на настоящия частен жалбоподател срещу Р. от 02.07.2009 год. по гр.д. №27733/2009 год. на Софийския районен съд, 59-ти състав, с което е върната исковата му молба срещу Н. С. Б., с която „Т” Е. е предявила против него при условие на обективно съединяване иск с правно основание чл.415 ГПК във вр. счл.318 ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 във вр. с чл.200 ал.1 ЗЗД за сумата 3777.91 лв., представляваща неизплатена топлинна енергия за периода м.12.20000 год.-м.04.2008 год. ведно със законната лихва от предявяване на иска и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 1 669.47 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 01.02.2001 год. до 27.01.2009 год. С разпореждане от 12.06.2009 год. по гр.д. №27733/2009 год. на Софийския районен съд, 59 състав исковата молба е оставена без движение до конретизиране от частния жалбоподател- ищец по делото, дължимите от ответника отделни месечни вноски, падежите им и претендираната лихва за забава върху всяка една от тях. С обжалваното разпореждане от 02.07.2009 год. по същото дело на основание чл.129, ал.2 и ал.3 във вр.с чл.127, ал.1, т.3 ГПК Софийският районен съд е постановил връщане на исковата молба, поради неотстраняване на нередовността й. С обжалваното определение №114204 от 04.12.2009 год. по ч.гр.д. №9360/2009 год. на Софийския градски съд, ТО въззивният съд е споделил изводите на районния съд, че предявената от частния жалбоподател „Т” Е. искова молба е нередовна, като неотговаряща на изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК за индивидуализация на исковите претенции. Прието е, че правилно е постановено връщането й, поради неотстраняване в срок на нередовността й.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл.129, ал.1 във вр. с чл.127 ал.1,т.3 ГПК. Неправилно тя е оставена без движение, защото исканата от съда индивидуализация на дължимата отделна месечна вноска за консумирана топлинна енергия е посочена в представената по делото справка, находяща се на стр.14 от делото пред Районния съд, дадените указания за отстраняване на нередовността на исковата молба са неясни. Като основание за достъп до касация подържа това по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос по отношение допустимостта на иска, разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно определение не следва да се допусне до касационно обжалване.
Частният жалбоподател на е формулирал точно и мотивирано общото правно основание за селектиране на частната касационна жалба, както го задължава чл.284, ал.3,т.1 във вр. с ал.1,т.3 ГПК. То се съдържа в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска. За дефинирането му частният жалбоподател не е посочил конкретния правен въпрос от значение за изхода на делото, а е използвал общата формулировка на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, при това от преди обявяване на разпоредбата относно думата „съществен” за противоконституционна с решение по конституционно дело №4/2009 год., ДВ бр.47/2009 год.
Позовава се на незаконосъобразно прекратяване на производството, поради неправилни и неясни указания за оставяне на исковата молба без движение. Тези доводи са относими към евентуална неправилност на обжалваното определение за връщане на исковата молба, но те биха могли да се разгледат едва при произнасяне по основателността на частната жалба, етап, който се предшества от фазата по допускането й до касационно обжалване. Основанията за това, обаче са изброени изчерпателно в чл.280, ал.1 ГПК и за различни от основанията за касационно обжалване, съдържащи се в чл.281, т.3 ГПК, свързани с евентуална неправилност на обжалвания съдебен акт.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на О. №114204 от 04.12.2009 год. по ч.гр.д. №9360/2009 год. на Софийския градски съд, ТО.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: