О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 283
София, 04.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 04.04.2012 две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №255/2012 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Л. С. С.,чрез пълномощника му адвокат Е. Д.,против решение от 02.12.2011г. на Софийски градски съд,въззивно отделение,ІІ”Д” състав,постановено по гр.д.№5870/2009г. по описа на същия съд,с което се оставя в сила решение от 28.12.2006г,постановено по гр.д.№7377/2005г. по описа на Софийски районен съд,31 състав за отхвърляне на предявения от Л. С. С. срещу ЖСК”Български художник”,отрицателен установителен иск, за признаване за установено,че ответникът не е собственик на апартамент №13 на първи етаж в [населено място], [улица],[жилищен адрес].
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът твърди,че са налице основанията предвидени в член 280 ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В точка първо римско от изложението касаторът заявява ,че/цитирам/:
„1.За наличие на основанието по член 280 ал.1 ,т.1 ГПК,налице е произнасяне от въззивния съд по въпрос,обусловил изхода на делото,който е решен в противоречие с практиката на ВКС.
А/Това е въпросът дали влизането в сила на нов застроителен и регулационен план с който се предвиждат терени за обществено жилищно строителство,включително и на ЖСК по реда на член 21 от ЗТСУ/отм/ настъпва вещно-прехвърлителен ефект и съответно може ли да „съсредоточаване” в на правото на собственост върху идеална част върху такъв парцел за обществени мероприятия в изключителна собственост върху конкретен парцел,съставляващ реална част от такъв по отменения план?”,
като във връзка с този въпрос се посочва какво е прието от съда относно правото на собственост на ответната ЖСК през 1994г.,първоначално върху идеални части от описания парцел V с площ 20295 кв.м.,от който с последваща регулация от 2000г. са образувани четири нови парцела и се твърди от касатора,че изводите на съда относно вещно-прехвърлителното действие на този план,одобрен по реда на член 22 ал.1 ЗТСУ/отм/ противоречат на закона и съдебната практика,позовавайки се Решение №227/28.06.2010г. по гр.д.№735/2009г. по описа на ВКС,Іго,постановено по реда на член 290 ГПК.Според възприетото в това решение,прокарването на задънена улица-тупик не е мероприятие по дворищно-регулационния план за обществени мероприятия по член 22 ЗТСУ/отм/,за който план е характерно,че няма непосредствено отчуждително действие.С отреждането на даден имот за определено мероприятие по този план той не може да се счита отчужден от предишния собственик,нито се придобива от държавата,а е необходимо да се проведе специална процедура по отчуждаване и обезщетяване на засегнатите имоти.
В точка 1.-„Б” от изложението си,касаторът твърди,че/цитирам”:
„Втори въпрос,по който съдът се е произнесъл в противоречие със задължителна съдебна практика и в противоречие със закона е:Какъв е фактическия състав за придобиване от ЖСК на право на строеж върху държавна земя към 30.05.1989година?,след което се излагат аргументи,че приетото от съда,че с издаване на протокол №9 от 30.05.1989г. на ИК на ОбНС”Т.” София е било придобито право на строеж на блоковете,построени в парцел І-ви,е направено без да е налице изискващата се заповед на Председателя на ИК на ОбНС,както се предвижда от специалния ред за отстъпване право на строеж на ЖСК.В тази част от изложението се цитира от касатора само разпоредбата на член 120 ЗТСУ/отм/- в редакцията му ДВ бр.14/1988г.,без са се сочи практика на съда.
В раздел второ римско касаторът посочва, че/цитирам/:
„Считам,че по въпрос от съществено значение в кои случаи може да се приеме,че е налице така нареченото скрито владение,възпрепятстващо владелецът да се позове на изтекла в негова полза придобивна давност,когато той не е съсобственик,а трето лице и не е необходимо да демонстрира своето намерение да свои вещта,което се презумира съобразно разпоредбата на член 69 от ЗС.”,като в тази връзка се позовава на решение №973/21.12.2009г. по гр.д.№4321/2008г. по описа на ВКС,Іго,според което владението се демонстрира и с публични действия като подобряване на имота,декларирането му,снабдяването с нотариален акт по обстоятелствена проверка,подлежащ на вписване в Службата по вписване.
В раздел трето римско от изложението си твърди/цитирам/:
„С извода си ,че за периода от м.март 1994г. до 24.04.1997г.- не е налице осъществяване на владение,тъй като [фирма] се е осъществявало държане,а не владение съдът се е произнесъл по въпроса дали купувачът по предварителен договор осъществява владение в противоречие с трайна практика като:Решение №2092/24.08.1970г. по гр.д.№1365/1970г.,Іго,Решение №91/02.07.2010г. на ВКС по т.д.№713/2009г.,ІІт.о.,ТК.”
На последно място в изложението си касаторът алтернативно посочва по формулирания първи въпрос/раздел първо римско буква А от изложението/ следва да се допусне касационно обжалване поради наличие на основанието по член 280 ал.1,т.3 ГПК,тъй като счита,че изясняването на поставения въпрос е от значение за правилното и точно прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба,ЖСК”Б. х.”,чрез пълномощника си ,адвокат С. М.,в писмения си отговор,счита че не налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че блокът,в който се намира процесният апартамент №13 е построен в западната част на парцел V в кв.133 д по регулационния план от 1982г,и съгласно данните по съдебно –техническата експертиза,проследявайки регулационното положение на същия от 1964година насам,е стигнал до извода, че по силата на параграф 39 от ЗПИНМ/отм/,С. на българските художници е станал собственик на парцела,като е проследил последващите промени в същия,включително и към момента на прехвърляне на имота , съгласно нот.акт №183 и №184 от 1994г. от С. на ЖСК”Български художник”,при които сделки неправилно е отразено,че е има съсобственост по силата на самата регулация,тъй като такава има само при хипотезата на член 29 ЗТСУ/отм/.Съдът е посочил,че това е било отстранено с частичен застроителен регулационен и кадастрален план,одобрен със заповед от 24.04.2000г.,по силата на който от обединения парцел V се създават четири парцела,поради което е приел,че правото на собственост на ЖСК „Български художник”,което е придобито от С.,се съсредоточава в имота в реални граници,който сега е парцел І от кв.133 д.Съдът е приел,че по силата на член 15/отм/ във връзка с член 13/отм/ от ЗС,с протокол № 9 от 30.05.1989г. на ИК на ОНС”Т.”,ЖСК”Български художник” е придобила правото на строеж върху блоковете построени в парцела,включително и върху процесния апартамент 13 и след осъществяването на това право е станала собственик на апартамента.От друга страна,с оглед правата на ищеца,произтичащи от договор от 12.01.1995г.,сключен с [фирма],по силата на който дружеството се е задължило да изгради и му продаде процесния апартамент,по-късно с анекс от 14.03.1997г. като титуляр на същото е определена дъщерята на ищеца М. Л. П., за горепосоченото дружество по силата на взето решение от 16.12.2000г. от Общото събрание на ЖСК е отменено решението,с което е дадено съгласие да се запазят апартаменти за последното.В тази връзка,с оглед установеното по делото,съдът е стигнал до извода,че ответната ЖСК,след като е поела задължение към [фирма] да прехвърли собствеността върху процесния апартамент,а дружеството на свой ред е следвало да го прехвърли на дъщерята на ищеца,което не е налице,тъй като по делото лисват доказателства за такива сделки,извършени в предвидената според член 18 ЗЗД нотариална форма,поради което ЖСК продължава да е собственик на имота.
По отношение на направеното възражение за придобивна давност,след връщане на делото на въззивно инстанция от касационния съд,за присъединяване на владението от страна на ищеца Л. С. от неговия праводател [фирма],което е започнало през април 1994г. и до предявяване на иска през 2005г. е изтекъл десетгодишния срок,с решаващите си мотиви,въззивният съд е посочил,че горепосоченото дружество не е било владелец на апартамента,тъй като е упражнявало фактическата власт по силата на договор за изработка,сключен с ответната ЖСК и е било държател.Съдът е приел,с оглед събраните по делото доказателства,за съществуващ пропускателен режим за сградата,че владението е било скрито и не е било манифестирано пред ЖСК,а това е станало след премахването на този режим от 1998г.,като до оспорване на отрицателния установителен иск в заседание от 07.11.2005г. десетгодишния срок не е изтекъл за придобиване на апартамента по давност.
Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода на делото,разрешен от съда с постановеното въззивно решение,е този който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.Очевидно,формулираният като първи въпрос и изложените доводи на касатора,с оглед възприетото от съда в решаващите му мотиви,довели до окончателните правни изводи,свързани с промените в регулационния статут на посочения имот, всъщност съставляват касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК и не кореспондират на възприетото като решаващ извод от съда,поради което не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по член 280 ал.1,т.1 ГПК.Това се отнася и до цитирания като втори въпрос в тази точка от изложението на касатора,свързан с оплаквания за неправилни изводи на съда относно предвидения в действащото законодателства специален ред за отстъпване право на строеж на ответната ЖСК. По отношение на поставения въпрос за наличие на така наречено скрито владение/раздел І- от изложението/,касаторът отново акцентира върху неправилни изводи на въззивния съд, и прави оплаквания за неизпълнение на указанията на касационния съд за изследване на отношенията между страните по посочените договори,което последно твърдение не кореспондира на изложеното по-горе от решаващите мотиви на въззивния съд в тази връзка.В подкрепа на тези свои по същество касационни оплаквания в изложението на касаторът сочи и цитираната съдебна практика.
Наред с това,алтернативното позоваване от касатора за наличие на хипотезата на член 280 ал.1,т.3 ГПК,във връзка с формулирания като първи въпрос,за който се твърди първоначално че е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС,същото е неоснователно. За да е налице това основание правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са неясни,непълни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени,които формират общо правно основание,каквито аргументи липсват в изложението на касатора.
На ответника по касационната жалба ЖСК”Български художник”,на основание член 78,ал.3 ГПК,следва да се присъдят направените разноски за настоящата касационна инстанция,представляващи адвокатско възнаграждание за един адвокат,съгласно приложения договор от 06.03.2012г. за правна помощ и съдействие.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 02.12.2011г. на Софийски градски съд,въззивно отделение,Втори „Д” състав,постановено по гр. д.№ 5870/2009г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Л. С. С. от [населено място] да заплати на ЖСК”Български художник”гр.София сумата 4000 лева /четири хиляди лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: