6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 283
С., 6.03.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и седми февруари, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. 828 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез адвокат А. А. срещу въззивно решение № 611 от 6.06.2011 год. по гр.д. № 767/2011 год. на Софийски апелативен съд, с което като е потвърдено решение от 23.03.2011 г. по т.д. № 1097/2008 г. на Софийски градски съд са отхвърлени изцяло предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за сумата 401 761.85 лв., представляваща обезщетение за направени разходи за възстановяване на повредено оборудване; за сумата 268 011.25 лв., представляваща стойността на повредени, бракувани и унищожени стоки; за сумата 79 473.37 лв., представляваща обезщетение за извършени разходи за разчистване, транспорт, персонални и др. разходи, направени за преодоляване на последиците от аварията на магазина; за сумата 375 987 лв., представляваща пропуснати ползи от прекъсване дейността на магазина за периода 23.06.2006 г. до 14.12.2006 г., както и за сумата 282 566 лв., представляваща лихва за забава върху главницата, считано от датата на увреждането-23.06.2006 г. до датата на исковата молба- 25.04.2008 г.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че въззивния съд се е произнесъл по процесуалноправен и материалноправен въпрос, обусловили крайният извод за неоснователност на исковете. Според жалбоподателят по процесуалноправния въпрос: следва ли въззивният съд да уважи исканията за допускане на доказателства при събирането на които първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение на разпоредбата на чл.200, ал.3 ГПК, и дали разпоредбата на чл.266, ал.3 ГПК предполага същественост на процесуалното нарушение е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. По материалноправния въпрос: ако вредоносния резултат е причинен от действия или бездействия на трети лица, които са извършили работа по възлагане от ответник по иск по чл.49 ЗЗД, следва ли да бъде ангажирана отговорността на възложителя се твърди, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В писмения отговор ответната страна “З. Лозово”, [населено място] чрез адвокат В. Л. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че по процесуалноправния въпрос не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като цитираните в изложението норми са ясни и не се нуждаят от тълкуване, а и правото на жалбоподателя да посочи вещо лице не било нарушено. По материалноправния въпрос също не следвало да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което предявените от [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл.49 ЗЗД са отхвърлени, Софийски апелативен съд е приел, че не са налице предпоставките на посочената правна норма за ангажиране отговорността на ответното дружество. Претенциите на ищеца за заплащане обезщетение за претърпени имуществени вреди общо в размер на сумата 1 407 799.47 лв., включваща сумата 401 761.85 лв., представляваща обезщетение за направени разходи за възстановяване на повредено оборудване; за сумата 268 011.25 лв., представляваща стойността на повредени, бракувани и унищожени стоки; за сумата 79 473.37 лв., представляваща обезщетение за извършени разходи за разчистване, транспорт, персонални и др. разходи, направени за преодоляване на последиците от аварията на магазина; за сумата 375 987 лв., представляваща пропуснати ползи от прекъсване дейността на магазина за периода 23.06.2006 г. до 14.12.2006 г., както и за сумата 282 566 лв., представляваща лихва за забава върху главницата, считано от датата на увреждането-23.06.2006 г. до датата на исковата молба- 25.04.2008 г. са за това, че като наемател на магазин “Б. М. П.” в [населено място] , [улица], собственост на [фирма] на 23.06.2006 г. по време на лятна буря довела до повреждане на магазина, претърпял имуществени вреди- щети и пропуснати ползи изразяващи се в пропадане на покривната конструкция- пропадане на вторична греда от покривна стоманобетонова конструкция вследствие откъсване на фланша на горен пояс на носеща главна греда, поради което били унищожени част от покрива, значителна част от техническите инсталации, топло и хридроизолации на сградата, както и част от оборудването на магазина и намиращите се в него стоки. Твърденията са, че нанесените щети и пропуснати ползи са в резултат на виновни и противоправни действия на длъжностни лица при ответното дружество, което е подизпълнител в частта относно конструкцията на покрива на магазина и нейния проект по договор за изграждане на магазина, сключен между собственика и [фирма].
За да отхвърли исковете въззивният съд е приел, че не е установено по категоричен и несъмнен начин наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между действията на работници на ответното дружество и твърдения вредоносен резултат за ищеца, тъй като последният, доколкото е налице е причинен от действия и бездействия на трети лица, които са изготвили проекта и извършили монтажа на отводнителната система, а също така и от бездействие на работници на ищеца, които са били натоварени със задължението да извършват почистването на покрива на магазина. Събралото се голяма количество вода на покрива на магазина е непосредствената причина за аварията, а неправилният монтаж на гредите и столиците, за който може да бъде ангажирана отговорността на ответното дружество, не е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, тъй като и при правилен монтаж, натрупаното количество вода на покрива отново би довело до недопустимо / в размер на 65%/ натоварване на гредите, вследствие на което аварията би настъпила.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения процесуалноправен въпрос: следва ли въззивният съд да уважи исканията за допускане на доказателства, при събирането на които първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение на разпоредбата на чл.200, ал.3 ГПК и дали разпоредбата на чл.266, ал.3 ГПК предполага същественост на процесуалното нарушение. Посочените разпоредби са ясни и не се нуждаят от тълкуване, а по приложението им има задължителна съдебна практика. С постановени по реда на чл.290 ГПК решения на Върховния касационен съд е прието, че според чл.200, ал.3 ГПК при оспорване заключението на единичната експертиза съдът може да назначи друго, или повече вещи лица. Допълнителна експертиза се възлага когато заключението е непълно и неясно, за да се допълни и изясни депозираната експертиза, а повторна експертиза се назначава тогава, когато заключението не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Чл. 266 ГПК въвежда забрана за посочване на нови факти и доказателства във въззивното производство. Тази забрана обаче не се отнася за доказателствата, които първоинстанционният съд не е събрал поради допуснато процесуално нарушение. В случая първоинстанционният съд е назначил разширена експертиза, в която са включени вещи лица посочени освен от съда и от страните по делото. Изборът на вещите лица участвали в изготвяне на заключението при положение, че са назначени от съда не съставлява процесуално нарушение, което да е от решаващо значение за изхода на делото. Съдът обсъжда заключението, заедно с другите доказателства по делото. Разпоредбата на чл.266, ал.3 ГПК установява, че във въззивното производство може да се иска събиране на нови доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд, поради процесуални нарушения. Тази правна норма не намира приложение в настоящия случай, тъй като доказателствените искания на жалбоподателя са уважени, включително и тези за назначаване на разширена експертиза.
По поставения материалноправен въпрос: ако вредоносния резултат е причинен от действия или бездействия на трети лица, които са извършили работа по възлагане от ответник по иск по чл.49 ЗЗД, следва ли да бъде ангажирана отговорността на възложителя не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. С ППВС № 17 от 18.11.1963 г. на Пленума на ВС, на което жалбоподателят се позовава е прието, че при разрешаване на въпроса за отговорността от непозволено увреждане, когато по договор между две предприятия едното е възложило на другото определена работа, при извършването на която са настъпили вреди от значение е същността на сключения договор, т.е. от това на кого е възложена организацията на работата, ръководството и контролът й. Даденото от въззивния съд разрешение на правния въпрос е съобразено с приетото в ППВС № 17/1963 г., тъй като отговорът на поставения въпрос зависи от конкретната обстановка при която са настъпили вредите. Съдът е приел, че жалбоподателя не е установил причинените вреди да са в пряка причинна връзка с неправилния монтаж на авариралата столица, който е извършен от лица, на които ответното дружество е възложило монтажа. Решаващият извод на съда за да отхвърли исковете е, че причините за събирането на вода на покрива в такъв обем, който не би могъл да бъде понесен от авариралата столица са на първо място липсата на проект за отводнителната система, на второ- неправилен монтаж на водосборните приемници и на трето- непочистването на воронките, в резултат на което последните са запушени. Проектът на отводнителната система е изготвен от [фирма], монтажът на същата е извършен от трето лице, а непочистването на воронките е резултат от бездействието на служители на жалбоподателя. Или изводът на съда е, че вредоносния резултат е причинен от действия и бездействия на трети лица, които по възлагане на жалбоподателя са изготвили проекта, извършили монтажа на отводнителната система, а също и от бездействието на служители на жалбоподателя, а те не са свързани с дейността на ответника, който съгласно сключения между жалбоподателят, като възложител и [фирма], като главен изпълнител договор от 7.02.2005 г., като подизпълнител е следвало да изработи, достави и извърши монтажа на стоманобетоновата конструкция и на изпълнителите, чийто възложител е той. Допуснатите отклонения от страна на изпълнителя при монтажа на стоманобетонната конструкция и при монтажа на авариралата столица довели до пукнатини и провисвания на греда Г 16, над която тя е монтирана не са допринесли за настъпването на вредоносния резултат, защото и при правилен монтаж натрупаното количество вода на покрива отново би довело до недопустимо натоварване на гредите, в резултат на което би настъпила аварията. Изводът на въззивния съд, че вредоносния резултат не е в причинна връзка с дейността на ответното дружество и на изпълнителите, чийто възложител е той е изграден на събраните по делото доказателства, а обосноваността му е относима към правилността на решението, но не е основание за допускане на касационно обжалване по см. на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 611 от 6.06.2011 год. по гр.д. № 767/2011 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :