О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 283
гр. София,07.04.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на петнадесети март, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2085 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №401 от 05.03.2015 г. по в.гр.д.№3406/2014 г. на ОС Пловдив. С обжалваното решение е потвърдено решение №1381 от 31.03.2014 г. по гр.д.№5427/2013 г. на РС Пловдив, с което са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [фирма] искове: за сумата от 24 500 лв., част от претенция от 32 000 лв., незаплатено възнаграждение по сключен на 20.02.2008 г. между [фирма] и [фирма] договор за консултантски услуги, което вземане е прехвърлено от [фирма] на [фирма] с договор за цесия от 20.07.2012 г. и за сумата от 450 лв., част от претенция от 7 935.83 лв., обезщетение за забава за периода 11.05.2010 г. – 03.10.2015 г.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, доуточнен от настоящата инстанция съобразно т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС: При наличие на договор за цесия с предмет определено вземане, в тежест на цесионера ли е да установява фактите и обстоятелствата по изпълнението на задълженията на цедента по договора, от който произтича вземането или е достатъчно само наличието на този договор и произтичащите от него задължение на длъжника. Поддържа се, че е налице селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поради значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касация [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предвид възражението на ответника, в доказателствена тежест на ищеца цесионер е да установи по категоричен начин твърдението си, че праводателят му е изправна страна по сключения с ответника договор за консултантски услуги, от който договор произтича вземането за възнаграждение, прехвърлено с договора за цесия, респективно да установи дължимостта на това вземане от страна на ответника. В този смисъл и при липсата на каквито и да е било ангажирани доказателства от ищеца в тази насока, съдът е достигнал до извод, че уговореното в договора за консултантски услуги възнаграждение не се дължи от ответника, тъй като праводателят на ищеца не е изпълнил задълженията си по този договор, поради което предявените искови претенции са неоснователни.
Настоящият състав намира, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Положителният отговор на формулирания от касатора въпрос, даден в обжалваното решение, е обусловил решаващата воля на въззивния съд и в този смисъл въпросът отговаря на общото изискване, предвидено в разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК, но в случая не е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Освен, че позоваването на основанието по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК е бланкетно и не са изложени доводи за значението на поставения въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото, дори и да се приеме, че основанието е въведено надлежно, въпросът не може да се квалифицира като значим за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно разясненията, дадени в т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, посоченото основание е налице, когато се прилага неясна, непълна или противоречива законова разпоредба и тълкуването й е наложително, тъй като липсва съдебна практика в тази насока или когато, макар и непротиворечива, създадената по прилагането й съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и следва да бъде изоставена. В случая не е осъществена нито една от посочените хипотези, тъй разпоредбите на чл.99 от ЗЗД и чл.154 от ГПК са достатъчно ясни и непротиворечиви, а и по отношение на въпросите относно състава и обема на цедираното вземане и относно това кому принадлежи тежестта на доказване, нейното разпределение между страните в процеса и преценката за наличието на пълно и несъмнено доказване с оглед твърденията, доводите и възраженията на страните, е налице константна и задължителна практика на ВКС. Съгласно тази практика цесионерът придобива вземането, само доколкото то съществува, с всички предимства, но и с недостатъците, с които е обременено, от което следва, че длъжникът може да прави всички възражения, които е могъл да направи на цедента. Въпросът за доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказването, като право и задължение на съда е да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните е, че всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили, като е без всякакво значение каква процесуална роля заема страната – решаващо е каква правна последица страната претендира като настъпила, което следва непосредствено от материалноправните норми, а те сочат както правнорелевантните факти, така и спрямо кои лица възникват техните правни последици.
С оглед изхода на делото касаторът дължи на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №401 от 05.03.2015 г. по в.гр.д.№3406/2014 г. на ОС Пловдив.
ОСЪЖДА [фирма][ЕИК] да заплати на [фирма][ЕИК] сумата от 1 500 лв., разноски.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.