ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№283
София, 23.03. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 19 март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1491/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. В. Б. против въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1* от 07.07.2009 год. по гр. д. № 2286/2008 год., с което е оставено в сила решение № 62 от 09.06.2008 год. по гр. д. № 1295/2007 год. на А. районен съд, с което е отхвърлен иска на жалбоподателката против Д. Г. Б. за заплащане на сумата 6000 лв. представляваща 1/2 част от това, с което се е увеличила стойността на недвижим имот находящ се в гр. А. ул. „А” № 8, представляващ 1/2 идеална част от УПИ * в кв. 219, ведно с първи жилищен етаж от двуетажна с висок призем жилищна сграда с 1/2 идеална част от таван, съответно с която е обедняла от закупуването на 1/3 идеална част от приземния етаж на стойност 3000 лв. и от изграждане на пристройка, състояща се от антре с площ 2,85 кв. м, кухненски бокс с площ 3,85 кв. м и тоалетна с площ 2,90 кв. м на стойност 9000 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че обжалваното решение е постановено в противоречие със съдебната практика на Върховния касационен съд. Изложението не съдържа изведен материалноправен въпрос, не съдържа изведен и процесуалноправен въпрос, според изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК, като общо основание за допускане на касационно обжалване. Представени са две съдебни решение – едното на петчленен състав на Върховния административен съд, второто по гр. д. № 793/1981 год. на ВС по приложението на чл. 59 ЗЗД, чл. 13 и чл. 14 СК (отм.).
Ответникът Д. Г. Б. в писмен отговор на касационната жалба поддържа липса на мотивирано изложение за допускане на касационно обжалване. Излагат се съображения и по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен иск по чл. 59 ЗЗД, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отхвърли иска с правно основание чл. 59 ЗЗД от фактическа страна въззивният съд е приел, че по време на брака между страните, понастоящем бивши съпрузи, е закупена 1/3 идеална част от приземен етаж с право на ползване върху югозападната стая от етажа, към която пак по време на брака е била изградена пристройка, без строително разрешение и строителни книжа, за която се поддържа, че е увеличила стойността на недвижимия имот – първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда с 1/2 идеална част от таван и от парцела, в който е изградена, лична собственост на ответника. Посочено е, че пристройката заедно с югозападната стая от приземния етаж не са самостоятелен обект на право на собственост, не е могла да бъде придобита по давност от бившите съпрузи и като присъединена към главната вещ е станала собственост на собствениците на жилищната сграда т. е. съсобствена между етажните собственици, при което иска за присъждане на половината от увеличената стойност на имота лична собственост на ответника е отхвърлен. Обсъдено е още, че по делото липсват доказателства и за стойността на подобрението към момента на извършването му, с оглед установяване действителното обедняване на ищцата за сметна на ответника.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос, като общо основание за допускане на касационно обжалване. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който да е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение. Въпросът – материалноправен или процесуалноправен трябва да е разрешен в противоречие със задължителната практиката на ВКС (т.1), в противоречие с практиката на съдилищата (т.2) или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото (т.3). Изложението съдържа само едно оплакване за допуснато от съда процесуално нарушение, изразило се в заличаване на поискани от жалбоподателката свидетели, които не били доведени за определеното съдебно заседание (тогава са били разпитани свидетелите на другата страна), а поискани в следващото съдебно заседание не допуснати от съда. Оплакването има отношение към правилността на решението, но с оглед съображенията, при които иска е отхвърлен, изложеното няма решаващо значение за изхода на делото. Следва да се посочи, че касационният съд не може, изхождайки от данните по делото, сам да изведе правния въпрос, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна. Липсата на изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК е основание да не се допусне касационно обжалване. Представената съдебна практика (съдебната практика на Върховния административен съд не е предвидена в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК) при липса на изведен правен въпрос не може да бъде обсъдена, като противоречаща.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1* от 07.07.2009 год. по гр. д. № 2286/2008 год. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ