О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 283
София, 26.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 5348/2008 година.
Производство за допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Софийският градски съд с въззивно решение от 20. 5. 2008 г. по гр. д. № 5159/2002 г. е отменил като незаконно уволнението на С. А. от „ Н. А. К. България” АД, извършено със заповед от 13. 4. 2001 г. и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ, осъдил дружеството да заплати на А. сумата 441.44 лв., обезщетение за оставането й без работа поради незаконно уволнение през периода от 14. 4. 2001 г. до 31. 7. 2001 г.. С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение на Софийския районен съд по гр. д. № 7148/2001 г. в частта, с която е отхвърлен искът на А. по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ за сумата над 441.44 лв. до размер на сумата 700 лв. и е отхвърлен искът на А. по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за сумата 49.88 лв., след направеното увеличение на същия иск от 700 лв. на 749.88 лв. във въззивното производство.
Касационна жалба срещу въззивното решение в частта за уважаване на исковете е подадена от „Н” , АД, гр. С..
Ищцата по делото С. П. А. от гр. В. е подала касационна жалба касационна жалба срещу въззивното решение в частта за отхвърляне на иска й по чл. 344, ал. 1 т. 3 КТ за разликата над сумата 441.44 лв. до претендирания размер 749.88 лв.
След проверка, касационният съд установи следното:
Искането на А. за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, с което е частично отхвърлен искът и по чл. 344, ал. 1, т. 3 ГПК, е неоснователно. Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК въззивните решения по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. не подлежат на касационно обжалване. В случая обжалваемият интерес е сумата 308.44 лв. /разлика между претендираната сума 749.88 лв. и присъдената сума 441.44 лв./ и с оглед размера на сумата, касационното обжалване е недопустимо.
Жалбоподателят „Н” АД моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение за уважаване на исковете, на основание ч. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с оглед точното прилагане на закона. Жалбоподателят твърди, че при постановяването на решението въззивният съд е нарушил недопустимо нормите на процесуалния закон, което е довело до грубо нарушаване на правото му на защита.
Доводите са неоснователни.
Въззивният съд е счел за незаконосъобразна заповедта от 13. 4. 2001 г. за уволнението на А. , тъй-като не е била подписана от легитимирано лице – законният представител на дружеството или надлежно упълномощено от него лице. Този извод съдът е направил, като е съобразил, че подписът за издател на заповедта е изписан след запетая, което показва, че лицето, което фактически е подписало заповедта не е лицето, посочено за издател. Съдът е съобразил също, че този порок на уволнителната заповед е заявен като основание на иска на А. за отмяна на уволнението още с исковата молба, т.е. е част от предмета на спора и дружеството работодател е следвало да установи чрез доказване, възражението си, че лицето, което фактически е подписало заповедта е било надлежно упълномощено да извърши това действие. Изводите на въззивния съд относно законосъобразността на уволнителната заповед с оглед на подписването й от легитимирано лице е произнасяне по съществен материално-правен въпрос, който в случая е разрешен съобразно точното прилагане на закона. Твърденията на касатора, че решаващият съд е допуснал нарушения на процесуалния закон и на правото му на защита – т.е. съществено нарушение на съдопроизводствените правила – е основание за касация на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, но само при вече допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд от 20. 05. 2008 г. по гр. д. № 5159/2002 г. по касационната жалба на „ Н. А. К. България” АД, гр. С. и по касационната жалба на С. П. А. от гр. В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: