3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
[населено място] , 01.06.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№817/18г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №2353/15.11.17г. по т.д.№3712/17г. по описа на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение №690/10.04.17г. по т.д.№6037/14г. по описа на Софийски градски съд,с което на основание чл.632 ал.4 ТЗ е прекратено производството по несъстоятелност на [фирма] и дружеството е заличено от Търговския регистър.
В касационната жалба са наведени оплаквания за незаконосъобразност на въззивното решение,поради нарушение на процесуалните правила и необоснованост.
Постъпил е писмен отговор срещу касационната жалба от [фирма] – присъединен кредитор в производството по несъстоятелност,с който е оспорено наличието на предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол,а по същество са изложени доводи за неоснователност на оплакванията в касационната жалба.
Длъжникът [фирма] не се е ангажирал със становище.
Върховен касационен съд,Търговска колегия, първо отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на СГС,постановено по реда на чл.632 ал.4 ТЗ, въззивният съд е приел,че са налице предпоставките,предвидени в посочената разпоредба, за прекратяването на производството по несъстоятелност и заличаването на търговеца – безспорно е било между страните,а това и изрично е проверено и потвърдено от съда, че едногодишният преклузивен срок ,предвиден в ал.2 на чл.632 ТЗ,е изтекъл, като в рамките му не е поискано възобновяване на спряното производство по несъстоятелност на [фирма]; не са представени доказателства за наличие на достатъчно имущество на длъжника или за внасяне на определената от съда по несъстоятелността сума за разноски.Като неоснователни са преценени доводите на въззивника /настоящ касатор/ за наличие на пречка за прекратяването,основани на разпоредбата на чл.735 ал.2 ТЗ и на твърденията му за наличие на неприключило изпълнение върху имущество на трети лица,обезпечаващо задълженията на длъжника в несъстоятелност. В подкрепа на този извод въззивният съд е изложил аргументи,че тази отрицателна предпоставка,установена в новата разпоредба на чл.735 ал.2 ТЗ /ДВ бр.105/16г./,е относима само към хипотезата на ал.1 на чл.735 ТЗ – при развито по предвидения ред с предявяване на вземания,формиране маса на несъстоятелността,преминали фази по осребряване на имущество и неговото разпределение и приключило след изчерпването на този ред производство по несъстоятелност. Съобразени са в тази връзка систематичното място на разпоредбата на чл.735 ал.2 ТЗ и различните предпоставки за прекратяване на производството по чл.632 ал.4 ТЗ спрямо тези по чл.735 ал.1 ТЗ. Отчетено е като значимо и обстоятелството,че въззивникът не е представил никакви доказателства в подкрепа на тезата си за наличие на започнало и неприключило изпълнение срещу обезпеченията,дадени от третите лица. Допълнително съдът е изложил като аргумент за неоснователност на оплакванията във въззивната жалба това,че интересите на обезпечените и неудовлетворени кредитори са защитени и в хипотезата на приключило производство по несъстоятелност,предвид разпоредбата на чл.739 ал.2 ТЗ,според която ефектът на погасявано не настъпва по отношение на тези неудовлетворени в производството по несъстоятелност вземания,които са обезпечени с имущества на трети лица.
Настоящият състав на ВКС,ТК,първо отделение намира,че така постановеното от въззивния съд решение не следва да бъде допускано до касационен контрол. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК касаторът е поставил като значими за изхода на спора два въпроса: „Намира ли приложение новата разпоредба на чл.735 ал.2 ТЗ в случаите на прекратяване на несъстоятелността при хипотезата на чл.632 ал.4 ТЗ?“ и „Следва ли съдът по несъстоятелността преди постановяване на решението си за прекратяване на производството несъстоятелност служебно да следи дали съгласно данните по делото са налице предпоставките за прекратяване по чл.735 ал.2 ТЗ в редакцията му след изменението с ДВ бр.105/16г.?“.
И двата въпроса са обуславящи,доколкото,за да приеме за правилен изхода на делото пред първата инстанция въззивният съд е отрекъл новата разпоредба на чл.735 ал.2 ТЗ да се прилага спрямо случаите на открито и спряно производство по несъстоятелност по реда на чл.632 ал.2 ТЗ,без проведени съпътстващи развитието му фази,а освен това е възложил в тежест на въззивника и последиците от недоказването на твърденията му за започнало и неприключило изпълнение срещу обезпечения,дадени от трети лица.
Необосновани са допълнителни критерии за селекция на жалбата, в хипотезите,сочени от касатора. По първия въпрос същият твърди,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на съдилищата,цитирайки решение по търговско дело на ВтАС,в което е застъпено различно становище по въпроса. Подобна обосновка /при това с данни за влизане в сила на решението съдържащо противно разрешение,каквито не са налице/ би била подведима под критерия по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК при старата му редакция – „решаван противоречиво от съдилищата“.В случая касационната жалба е подадена след изменението на ГПК в ДВ бр.86/17г.,с които тази предпоставка за допустимост отпадна. Вторият въпрос се навежда с твърдения за значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.В подкрепа на това касаторът цитира задължителните указания на т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, но реално не сочи във връзка с въпроса,касаещ служебните правомощия на съда, конкретна правна норма,която се прилага неправилно и, която се нуждае от тълкуване по причините и с целите,посочени в тълкувателното решение.
Въз основа на изложеното достъпът до касационен контрол на атакуваното от [фирма] въззивно решение следва да бъде отказан.
В полза на ответника [фирма] следва да бъдат присъдени разноски за производството пред ВКС,представляващи платено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №2353/15.11.17г. по т.д.№3712/17г. по описа на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК],седалище и адрес на управление [населено място] пл.“Света Неделя“№7 да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК],седалище и адрес на управление [населено място] [улица] сумата 600 лв. разноски за производството пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.