О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
София, 11.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на девети април две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя Никола Хитров ч. търг. д. № 1786/2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. П. С., [населено място] против определение № 8 от 07.01.2013 г. по в. ч. гр. д. 735/2012 г. на Варненски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на касатора против разпореждане № 11284 от 16.10.2012 г. постановено по гр. д. № 1906/2010 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е върната въззивната му жалба срещу решение № 1340/23.11.2011 г. по д. 1906/2010 г. на В..
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване обосновава с твърдението, че същото съдържа произнасяне по процесуалноправния въпрос за възможността на основание чл. 262, ал. 2 ГПК да бъде върната въззивната жалба поради неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса преди да е приключило производството по обжалване на разпореждането, с което първоинстанционния съд е определил размера на дължимата за въззивното производство държавна такса, или въпрос който е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] не взема становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като извърши проверка на обжалвания съдебен акт, констатира, че частната касационна жалба е процесуално допустима. Подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и е спазен преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. Не следва обаче да се допуска касационно обжалване на атакуваното с нея определение по следните съображения:
За да потвърди първоинстанционното разпореждане за връщане на въззивната жалба, Варненски апелативен съд е приел, че Д. С. не е изпълнил указанията на съда за внасяне на дължимата държавна такса в указания за това срок.
Поставеният от жалбоподателя въпрос не може да обуслови приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, защото е свързан с недопустимо обжалване, по което в случая се е произнесъл и ВКС по ч. т. д. № 588/2012 г. Също така съгласно Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГТК на ВКС т. 5, което не е изгубило значението си и при действието на новия ГПК – 2007 г., определението, с което се оставя без движение производството по делото не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. В случая разпореждането с което съдът е определил размера но дължимата държавна такса не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1 ГПК и не подлежи на обжалване с частна жалба. Срещу това разпореждане страната може да се защити чрез обжалване последващото разпореждане за връщане на жалбата поради невнасяне на таксата, което разпореждане вече има преграждащ характер по смисъла на закона и подлежи на инстанционен контрол. След като администриращия съд е определил срок за внасяне на държавната такса и същия е бил продължен по реда на чл. 63 ГПК, съдът не длъжен да дава нов срок за изпълнение на указанията и едва след това да върне въззивната жалба на жалбоподателя.
По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 8 от 07.01.2013 г. на Варненски апелативен съд, постановено по в. ч. гр. д. № 735/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :