4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№284
ГР. София, 11 април 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 13.03.19 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №51/19 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на А. Т. срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна/ОС/ по гр.д. №691/18 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от Е. Я. срещу касаторката / като наследник на Е. Д., поч. 28.08.08 г./ иск по чл.19, ал.3 ЗЗД. Обявен е за окончателен сключеният между последната и ищеца предварителен договор от 11.07.03 г. за продажба на описания по делото и в решението недвижим имот в [населено място], м. „…” с площ от … кв.м./ по предварителен договор/, понастоящем представляващ ПИ с идентификатор … по КК и КР на [населено място] с площ от … кв.м. и посочени граници, срещу цена от 7 000 щ.долара, при условие, че ищецът заплати на ответника в двуседмичен срок от вл. на решението в сила остатъка от продажната цена в размер на 6 900 щ.д..
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. Намира, че от съществено значение за спора са правните въпроси по приложението на чл.20 ЗЗД при тълкуване на договорните клаузи – дали изводите на ВОС по тълкуване на договора във връзка с предмета му и неговата индивидуализация са в съответствие с установените в чл.20 ЗЗД критерии, изпълнил ли е при формирането им съдът задължението си да изведе действителната обща воля на страните и подлежат ли на тълкуване ясните уговорки в т.1,2 и 3 от предварителния договор, или на такова при прилагане на чл.20 ЗЗД подлежат само неясните и двусмислени уговорки?
Намира, че въпросите са разрешени в противоречие с цитираната практика на ВКС по чл.290 ГПК и по ГПК, отм. и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В изложението са наведени и доводи за неправилност на въззивното решение – касационно осн. по чл.281,т.3 ГПК, които ВКС не разглежда в това производство. В ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК е разяснено, че основанията по чл.280, ал.1 са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК и са разграничени целта и приложното поле на двете групи основания.
ВКС на РБ намира следното по допускане на обжалването: За да уважи иска въззивният съд е приел, че страните са сключили действителен и действащ предварителен договор за продажба на недвижим имот, притежаван от продавачката по наследство и в идеални части с останалите наследници на общия наследодател към сключване на договора. Предварителният договор съдържа всички необходими уговорки за съществените условия на окончателния – за предмет, цена и срок/ т.1 и 2 от договора/. В т.3 от него страните са договорили, че действието му се обуславя от условието по т.2 – извършване на делба между наследниците на общия наследодател, след която имотът ще бъде придобит в реална собственост от продавача. От извършване на делбата възниква и задължението за сключване на окончателен договор. Затова неоснователно според въззивния съд е възражението на ответника за изтекла погасителна давност – спогодбата по делбеното дело е одобрена с вл. в сила на 11.11.15 г. определение и оттогава тече срокът за сключване на окончателния договор.
Във връзка с предмета на предварителния договор и неговата индивидуализация въззивният съд е приел, че следва чрез тълкуване да издири действителната обща воля на страните, като уговорките се тълкуват във връзка една с друга и всяка една да се разглежда в смисъла, произтичащ от целия договор, като се съобразят и другите събрани по делото доказателства – в случая експертиза. Непълнотата в описанието на имота в предварителния договор не е липса на предмет, ако идентифицирането на имота е осъществено по начин, който доказва в достатъчна степен общата воля на страните за прехвърляне на определен обект. При уважаване на иск по чл.19, ал.3 ЗЗД съдебното решение замества окончателния договор. В него съдът възпроизвежда съдържанието на предварителния договор. Под съдържание на договора обаче се разбира уговореното, насрещните права и задължения, а не буквалното описание на имота в предварителния договор. При тълкуване на договора, вкл. в описателната част, се изхожда от неговата цел. В предварителния договор е достатъчно всяко описание на имота, което го индивидуализира с оглед обстоятелствата и отношенията на страните към момента на сделката. Точно описание на имота е необходимо в диспозитива на съд. решение и ищецът следва да го изложи в исковата молба, като са допустими уточнения в хода на производството. От заключението на техническата експертиза се установява, че описаният в предварителния договор имот и този, за който ищецът претендира с иска по чл.19, ал.3 ЗЗД, заведен след делбата не са абсолютно идентични, но следва да се има предвид, че е договаряно за бъдещ имот, който ответницата ще получи реално след доброволна делба на посочения съсобствен имот. Затова точното описание на имота може да се даде едва след извършване на делбата, с която той реално се обособява като отделен обект на собственост за конкретния съделител / в случая ответницата/. По тези съображения искът е уважен, като точното описание на имота към настоящия момент/ след делбата/ се съдържа в диспозитива на съд. решение.
Въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС по см. на чл.280, ал.1,т.1 ГПК: Разпоредбите на предварителния договор са тълкувани във връзка една с друга с оглед на целта му. Тълкувани са спорни в процеса клаузи / относно волята на страните за прехвърляне на описания в предварителния договор имот, чийто статут е актуализиран след делбата и по делото с уточнение на исковата молба на л.215/ с цел да се издири точното им съдържание за предмета и условията на прехвърлянето, вкл. падежа на задължението за него / р. по т.д. №666/10 г. на първо т.о. на ВКС/. Така съдът е изследвал върху какво са се споразумели страните и какъв правен резултат целят да постигнат/ р. по гр.д. №6886/13 г. на трето г.о., р. по гр.д. №47/05 г. на второ г.о. на ВКС и др./
Описанието на имота в предварителния договор не съответства напълно с това на реално получения след делба от ответницата имот. В предварителния договор обаче се съдържа недвусмислено изявената от продавача воля да прехвърли своята реална част от индивидуализирания съсобствен недвижим имот, обособена след предвидената в т.2 и 3 делба. Поставеният в дял на ответницата имот е най – източен измежду обособените с делба от общия имот и граничи на запад с имот на друг съделител / видно от скицата към заключението на в.л. и обясненията му в съд.з. на л.255/. При тези данни и в съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че изявената в предварителния договор воля за прехвърляне се отнася за този имот. В р. по гр.д. №832/11 г. на трето г.о. на ВКС, на което се е позовал ОС, също се приема , че уговорката за продажба на бъдеща вещ не е нищожна, а окончателният договор следва да бъде заместен с решение по чл. 19 ал.З ЗЗД за обособения реален обект, когато се установи идентичност въз основа съдържанието на предварителния договор и осъщественото преустройство / в случая – извършената делба/. В подобен смисъл са също р. по гр.д. №120/75 г. на първо г.о. на ВС, р. по гр.д. №905/10 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №293/09 г. на четвърто г.о. и по гр.д. №6526/07 г. на пето г.о. на ВКС.
Основанията по чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК не са обосновани откъм специфичните допълнителни предпоставки, както е указано в ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК и затова касационно обжалване на тези формално посочени основания не може да се допусне.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр.д. №691/18 г. от 17.05.18 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: