1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
София, 12.05.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1385 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК. С решение №1816 от 04.12.14г. по в.гр.д.№2368/14г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение №3284 от 24.06.14г. по гр.д.№5213/2013г. на Варненския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Г. Н. Н., заместен от наследниците си Л. К. Н., З. Г. Р. и Н. Г. Н. срещу Н. Н. Г., М. И. Н., Д. Т. Н. и В. Т. Н. иск за делба на жилищна сграда, гараж, три стопански сгради и външна баня и тоалетна, находящи се в [населено място], [община]. Въззивният съд е приел, че процесният имот е бил собственост на общите наследодатели на страните Н. Г. Н. и Д. З. Ч.. След тяхната смърт са останали трима синове – Г., Н. и Т.. Наследниците на Т. – М. Н., Д. Н. и В. Н. са направили възражение за придобивна давност, започнала да тече след смъртта на наследодателката Д. през 1997г., като част от стопанските постройки в мястото са изградени от тях. Това възражение е основателно, предвид събраните по делото гласни доказателства, от които се установява не само упражняваната от тях фактическа власт върху имота, но и намерението им за своене. Съдът се е позовал на ТР №1/2012г. на ОСГК на ВКС, като е приел, че Т. Н. и неговите наследници са завладели частите на другите съсобственици и са демонстрирали това свое поведение. Те не са допускали в имота първоначалния ищец Г. Н., който е изразявал съжаление, че не може да влезе в бащината си къща. Налице са били и другите признаци на владението – то е било явно, постоянно, несъмнено и непрекъснато. Затова искът за делба на наследствения имот се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците Л. К. Н., З. Г. Р. и Н. Г. Н.. Жалбоподателите считат, че наследниците на Т. не са доказали промяната в намерението, с което са упражнявали фактическа власт върху идеалните части на останалите наследници и отблъскването на тяхното владение чрез недвусмислени действия. Позовават се на ново доказателство, което им станало известно едва сега – че техният наследодател още през 1998г. е декларирал наследствената си идеална част от имота и е заплащал данъци. Обратно – наследниците на Т. декларирали идеалните си части едва след смъртта на своя наследодател, без да отричат правата на останалите наследници. Освен това имало и нови доказателства, от които се установявало, че всички сгради в имота са строени от общите наследодатели. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за допустимостта на делбата и за приложението на давността като способ за придобиване на право на собственост върху имот. Приложени са и три броя съдебни решения, без данни дали са влезли в сила. Не са изложени съображения с какво разглеждането на настоящото дело от ВКС ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото, нито пък има ли някакво противоречие между обжалваното решение на въззивния съд и посочената съдебна практика и в какво се изразява то. Към жалбата са приложени данъчни декларации и строителен протокол. Ответникът Н. Н. Г., чрез особения си представител адв.Д. Б., оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането му до разглеждане по същество. Въззивното решение е правилно, а в касационното производство не могат да се представят нови доказателства по съществото на спора. Ответниците М. Н., Д. Н. и В. Н. също оспорват жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, счита, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставените правни въпроси за допустимостта на делбата и за придобивната давност са твърде общи, не съдържат конкретни правни проблеми, които да са намерили израз в обжалваното решение и по които да няма задължителна практика на ВКС. Затова не възниква и поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване. Въззивното решение е съобразено изцяло с разясненията, дадени с ТР №1/2012г. на ОСГК на ВКС, според което единият от съсобствениците може да превърне държането на идеалните части на другите съсобственици във владение, като в този случай, ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже в съдебния процес, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението си да владее техните идеални части за себе си. Изяснените по делото обстоятелства, че първоначалният ищец Г. Н. Н. не е бил допускан в бащиния си имот, че е изразявал съжалението си за това пред свидетеля П., че е ходил да гледа къщата отдалеч, че не е могъл дори да влезе в двора заедно със свидетеля А., за да му покаже някакво растение, сочат именно на отблъскване на владението му, което е изразено по категоричен начин. В настоящото производство не могат да бъдат приемани и обсъждани нови писмени доказателства, които не са били представени своевременно в инстанциите по същество. Представените с изложението към жалбата три решения – на районен съд М., на Сливенския окръжен съд и на Пазарджишкия окръжен съд не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване. На първо място – само влезлите в сила решения на първата и втората инстанция могат да бъдат приети за практика по чл.280, ал.1, т.2 ГПК – в този смисъл т.3 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. В случая няма данни тези решения да са влезли в сила. По-същественото обаче е това, че те са постановени при различна фактическа обстановка, затова и формираните правни изводи по придобивната давност и делбата са различни. Не е налице противоречиво разрешаван правен въпрос като основание за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на делото, на ответниците М. Н., Д. Н. и В. Н. следва да се присъдят разноските за касационното производство – 500лв. заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 17.02.2015г. На особения представител на Н. Н. – адв. Д. Л. Б. следва да се изплати възнаграждението по чл.47, ал.6 ГПК за касационното производство в размер на 300лв. по платежно нареждане от 30.01.2015г., намиращо се на стр.3 от делото.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1816 от 04.12.14г. по в.гр.д.№2368/14г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА Л. К. Н., З. Г. Р. и Н. Г. Н. от [населено място], В. област, [улица], да заплатят на М. И. Н., Д. Т. Н. и В. Т. Н. от [населено място], В. област, [улица] сумата от 500лв. разноски по делото. Да се изплати на адвокат Д. Л. Б., особен представител на Н. Н. Г. по чл.47, ал.6 ГПК, сумата от 300лв. по платежното нареждане от 30.01.2015г., намиращо се на стр.3 от касационното дело.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: