3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
[населено място], 13.06.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на пети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№786/17г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма]/н/ срещу решение №1629/27.07.2016г. по т.д.№2706/16г. по описа на САС в частта с характер на определение,с която е оставена без разглеждане въззивната му жалба срещу решение №104/22.01.15г. по т.д.№4028/11г. по описа на СГС и е прекратено производството по нея. В частната жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт,по съображения за наличие на правен интерес от въззивното обжалване на първоинстанционното решение,отхвърлящо предявения от ищеца „М. и. л.“ иск по чл.694 ТЗ,който според жалбоподателя произтича от възприетата от него в първоинстанционното производството позиция на неоспорване на предявения срещу него иск.
Постъпил е отговор на частната жалба от втория ответник в първоинстанционното производство [фирма],с който същата е оспорена като неоснователна.
„М. и. л.“ не е взел становище.
Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите,поради което я намира за допустима.
Разгледана по същество,е неоснователна.
Производството по т.д.№4028/11г. по описа на СГС е образувано по предявен от „М. и. л.“ –гр.Н.,РК. /в качеството му на кредитор на [фирма]/н/, срещу [фирма] и [фирма]/н/ иск по чл.694 ТЗ,с който е оспорено съществуването на включено в допълнителния списък на приети вземания с определение на съда по несъстоятелността по чл.692 ТЗ вземане на [фирма] срещу несъстоятелния длъжник, претендирано като цедирано му вземане за неустойка по договор за строителство и анекс към него. С отговора си на исковата молба ответникът [фирма]/н/ е признал иска,заставайки на становище за недължимост на приетото в производството по несъстоятелност вземане на другия ответник,каквото становище е поддържал до края на първоинстанционното производство. С решението си по съществото на спора СГС е отхвърлил като неоснователен предявения отрицателен установителен иск.Срещу него са постъпили въззивни жалби както от ищеца „М. и. л.“ , така и от ответника [фирма]/н/.
С постановеното по реда на въззивното производство решение от 27.07.2016г. САС се е произнесъл по същество само по въззивната жалба на ищеца „М. и. л.“, а тази, подадена от ответника [фирма] /н/ е оставил без разглеждане като недопустима,прекратявайки производството по нея. Възприел е като определяща за правния интерес от обжалването пасивната му материално-правна,а оттам и процесуално-правна легитимация на ответник в производството пред първата инстанция,а липсата на такъв е обосновал с крайния резултат от спора – отхвърлянето на предявения срещу него иск.
Така постановеното решение с характер на определение е правилно. Процесуалното право на обжалване на постановено съдебно решение пред по-горната инстанция е предоставено на страната,която в зависимост от процесуалното й качество /ищец или ответник/ е загубила спора,доколкото с искането за постановяване на въззивно решение се цели промяна на крайния резултат.Така,когато искът е отхвърлен, право на обжалване има ищецът,а когато е уважен – ответникът,независимо от процесуалното поведение на последния пред първата инстанция.Направеното от ответника признаване на предявен срещу него иск не може да обуслови в полза на тази страна правен интерес от обжалването на решение,с което искът срещу нея е отхвърлен.Лицето,което вече е било конституирано като ответник, не може да замести ищеца и, при процесуално бездействие на последния за упражняване правото му на жалба, да продължи да поддържа висящността на спора до разрешаването му в полза на иницииралата го страна /която му е процесуално противопоставена/. Доколкото в случая частният жалбоподател – длъжник в производството по несъстоятелност, е имал интерес да се установи недължимост на приетото в производството по несъстоятелност вземане на другия ответник по иска по чл.694 ТЗ,то той не може да бъде определен като правен такъв за обжалване на атакувания пред въззивната инстанция съдебен акт.Същият,в качеството му на длъжник, е разполагал с признатото му от законодателя право,респ. правен интерес,сам да предяви такъв отрицателен установителен иск срещу кредитора с прието вземане,съгласно ал.1 и ал.3 на същия член.При осъщественото от него процесуално бездействие,имащо за последица конституирането му като ответник по иск на друг кредитор,отричащ съществуването на задължението му спрямо кредитора- втори ответник,процесуалните му възможности се свеждат до признаване или оспорване на иска,а при положително за него,спрямо процесуалното му положение, решение – признаване или оспорване на въззивната жалба на ищеца /в случай, че правото му на такава бъде упражнено от него/.В контекста на горното, като краен извод, може да бъде обобщено,че правният интерес на ответника от обжалването на съдебното решение пред по-горната инстанция не се обуславя от възприетата от него в производството защитна позиция,а от процесуалното му качество и постановения краен резултат по спора,както е приел и въззивният съд. В същия смисъл са и разрешенията,дадени в незадължителната съдебната практика на ВКС,обективирана в определение № 525/19.06.12 г. по ч. т. д. № 402/12г. на ВКС,второ т.о. и определение №319/28.06.16г. по ч.т.д.№ 1234/16г. на ВКС,второ т.о.
По тези съображения атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден.
Мотивиран от горното съставът на ВКС,ТК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №1629/27.07.2016г. по т.д.№2706/16г. по описа на САС в частта с характер на определение,с която е оставена без разглеждане въззивната жалба на [фирма] /н/ срещу решение №104/22.01.15г. по т.д.№4028/11г. по описа на СГС и е прекратено производството по нея.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.