3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
С., 16,11,2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 957 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 67384/18.VІІ.2011 г. на застрахователното д-во [фирма]-С., подадена против въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-А, от 10.VІ.2011 г., постановено по гр. дело № 11498/2010 г., с което този застраховател, на основание чл. 208, ал. 1 КЗ, е бил осъден да заплати на [фирма]-С. обезщетение по „автокаско” полица № 315710 от 12.ХІ.2007 г. в размер на сумата от 6 367.40 лв. за настъпили увреждания по двигателя на ползван от Н. Т. Д. от С. по лизингов договор л.а. „Ф.”, модел „Ф.-Т.”, с рег. [рег.номер на МПС] вследствие на движението му в обстановка на проливен дъжд на датата 6.VІ.2008 г. и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от 7.І.2009 г. и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на касатора застраховател са както за недопустимост, така и за постановяване на това осъдително въззивно решение в нарушение на материалния закон, а също и при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това се претендира неговото обезсилване е прекратяване на делото, респ. касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който исковите претенции за главница и законна лихва, а също и за разноски да се отхвърлят изцяло – като неоснователни.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК застрахователното д-во [фирма]-С. обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение СГС се е произнесъл в противоречие със задължителните постановки на ППВС № 7/77 г. на ВС на НРБ по материалноправния въпрос дали възниква задължение за застраховател по имуществена застраховка за плащане на обезщетение, когато такова се претендира във връзка със събитие, настъпило в резултат от проявлението на два независими каузални фактора, единият от които няма качеството на покрит риск, съгласно сключения застрахователен договор. Съответно процесуалноправният въпрос за допустимостта да се води косвен иск във връзка с вземане на длъжник, произтичащо от договор за имуществена застраховка представлявал такъв от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-С. писмено е възразило чрез своя процесуален представител /старши юрисконсулт/ както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на изложените в жалбата на застрахователя оплаквания за неправилност, респ. недопустимост, на атакуваното въззивно решение на СГС.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред СГС, касационната жалба на застрахователното д-во [фирма]-С. ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане, т.е. без въобще да се обсъжда наличие на приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК, в изменената редакция на текста към ДВ, бр. 100 от 21.ХІІ.2010 г. и в сила от тази дата, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. за търговски дела. В процесния случай, по арг. от текста на чл. 286, ал. 2 във вр. чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ, с атакуваното от застрахователя [фирма]-С. въззивно решение на СГС е бил разрешен по същество спор по търговско дело с цена на иска до 10 000 лв. В този аспект ирелевантно е обстоятелството по каква сигнатура делото е било заведено по описа на първата или на въззивната инстанция, щом като последната безусловно е била длъжна да върне касационната жалба на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК в хода на осъществяваната задължителна проверка за редовността й по чл. 285 от процесуалния закон, вместо погрешно да посочва, че постановеното от нея решение подлежало на инстанционен контрол и пред ВКС.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на ЗК [фирма]-С. с вх. № 67384/18.VІІ.2011 г., подадена против въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-А, от 10.VІ.2011 г., постановено по гр. дело № 11498/2010 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1