5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
София,16.05.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 231 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответницата И. М. К. против Решение № 316 от 28.09.2016г. по в.гр.д.№ 431/2016г. на ОС Хасково, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 447/2015г. на Хасковския РС. С първоинстанционното решение е прието за установено по предявения по реда на чл.422 ГПК от [фирма] иск, че И. К. дължи на банката сумата 21 990 лв. въз основа на договор за кредит за ремонт на недвижим имот № HL 60043 от 29.11.2009г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, въз основа на което по ч.гр.д.№ 2357/2014г. на РС Хасково е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист на основание документ по чл.417,т.2 ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката. Решението е постановено при участието на привлечените от ответницата трети лица помагачи – [фирма], [населено място] и ЗАД [фирма], [населено място].
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Посочва се, че въззивният съд неправилно приел, че сключеният договор за застраховка в полза на кредитора по договора за кредит е прекратен от застрахователя с негово решение от 01.08.2013г. поради необявени от И. К. обстоятелства във връзка със здравословното й състояние. Твърдението е, че това решение на застрахователя не е достигнало до нея и съдът не е коментирал факта на неоснователното бездействие на банката при неоснователното прекратяване на застрахователния договор. Изложени са съображения, че не са били налице основанията за прекратяването му, поради което обжалваното решение е постановено в противоречие с разпоредбата на чл.199а КЗ-отм. В нарушение на материалния закон били и изводите на окръжния съд по приложението на разпоредбата на чл.81,ал.1 ЗЗД – че здравословното състояние само по себе си не е обективна невъзможност за изпълнение, явяваща се непредвидимо и непреодолимо обстоятелство.
В приложението към касационната жалба, което касаторът счита за изложение по чл.284,ал.3 ГПК се иска допускане на касационното обжалване поради противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС – на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК /с решението по т.д.№ 837/2010г. на 2 т.о. и т.д.№ 1727/2014г. на 2 т.о./. Посочва се, че по делото е безспорно, че между касаторката и ТБ [фирма] е сключен договор за кредит, и че за обезпечаване плащането на кредита е сключен договор за застраховка, като кредитополучателката е дала съгласие за сключването на застрахователния договор в полза на банката, че в момента на получаване на уведомлението на банката за обявената предсрочна изискуемост на кредита, ответницата е отговорила, че банката следва да насочи претенцията си към застрахователя. В хода на процеса било установено, че застрахователят неоснователно е прекратил договора. Посочва се, че при така безспорно установените факти, неправилно и в противоречие с цитираната практика на ВКС, предявеният от банката иск е бил уважен срещу И. К., а не срещу [фирма], който „бил конституиран по висящото дело като втори ответник“.
Постъпил е писмен отговор от [фирма] и [фирма], с които се оспорва основателността на искането за допускане на обжалването и основателността на жалбата. Отговор в срока по чл.287 ГПК не е постъпил от [фирма].
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
С отговора на исковата молба по предявения по реда на чл.422 ГПК иск /за установяване съществуването на вземане, за което в полза на банката е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката за вземания, произтичащи от договор за кредит за ремонт на недвижим имот № HL 60043 от 29.11.2009г., при обявена от банката на основание чл.18,ал.1 предсрочна изискуемост на вноските/, ответницата е поискала привличането на нейна страна като трето лице „в качеството на втори ответник“ [фирма] и [фирма]. Същевременно е предявила на основание чл.219,ал.3 ГПК обратен иск срещу третите лица в размер на исковата сума с искане да бъде постановено решение, с което в случай на уважаване на предявения срещу нея иск, да бъдат осъдени двете дружества солидарно да й заплатят сумата, за която първоначалният иск е уважен. С отговора на исковата молба не е оспорила твърдяното вземане на банката, включително и настъпилата предсрочна изискуемост на кредита и получаването на уведомлението на банката, с което е била уведомена за упражненото право. Позовала се е на сключения застрахователен договор в полза на кредитора й – банката с покрит риск върху живота и работоспособността й на кредитополучател /пакет „А“ смърт в резултат на злополука и заболяване, трайна загуба на неработоспособност над 70% или временна неработоспособност вследствие на злополука или заболяване, настъпили със застрахованото лице през срока на застрахователното покритие -10.12.2012г.-29.11.2032г./. Посочила е, че в случай на застрахователно събитие, сумите по кредита е следвало да изплаща застрахователят като на 28.05.2013г. е претърпяла тежка операция и последващо лечение, наложило да прекъсне работа, което е причина за забавата по отношение на задълженията й към банката, която забава е покрита именно от договора за застраховка. Първоинстанционният съд е допуснал привличането на третите лица, но е оставил без уважение искането за приемане за съвместно разглеждане на предявените от ищцата обратни искове.
Сезирана с жалба на ищцата въззивната инстанция е констатирала безспорния по делото факт: за настъпилата забава в плащането на погасителните вноски по кредита; за наличието на основанията упражняване правото на банката да иска предсрочно издължаване на всички вноски; получаването от ответницата на нотариалната покана, с която е била уведомена за обявената предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението. Разграничила е, че спорният по делото въпрос е дали ответницата дължи изпълнение при условие, че е сключен договор за застраховка в полза на банката от финансовия риск от неизпълнението на задълженията на кредитополучателя и налице ли е хипотезата на чл.81,ал.1 ЗЗД. Мотивирала е, че възражението за недължимост на паричното вземане, основано на тези доводи, е неоснователно. Посочено е, че по сключения между банката и застрахователите по договора за групова застраховка „живот и безработица“ на получателите на кредити, кредитополучателят не е страна; че по силата на тази застраховка и съгласно чл.199а,ал.1 КЗ-отм., при настъпване на застрахователното събитие застрахователят отговаря единствено пред кредитора до размера на непогасената част от задължението, а участието /съгласието/ на длъжника е само условие за сключването на застраховката, доколкото неин предмет са неимуществени блага на кредитополучателя; че този договор има за цел да обезпечи евентуален финансов риск на кредитора от неизпълнението на задълженията на получателя на кредита; че тази застраховка е средство, чрез което банката цели да удовлетвори вземането си като трето ползващо се лице и има право да търси алтернативно изпълнение от длъжника или от застрахователя, но обезпечаването изпълнението на задължението чрез застрахователния договор не изключва договорната отговорност на кредитополучателя. Мотивирано е, че и при наличието на застрахователен договор в полза на банката, ответницата дължи плащане, а правоотношенията между кредитополучателя като застрахован и застрахователя по повод плащането на уговореното застрахователно обезщетение в полза на банката, е предмет на друг съдебен процес. Изложени са и съображения, че съгласно чл.81,ал.1 ЗЗД, длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнение се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина, а влошеното здравословно състояние само по себе си не е обективна невъзможност за изпълнение, явяващо се непредвидимо и непреодолимо обстоятелство.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването произтича на първо място от непосочването на въпрос и то с характеристиката на правен. Правен проблем със съдържанието, очертано в т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС не е поставен. Съдържанието на изложението се свежда до възпроизвеждане на фактите по спора и анализа им. Неоснователно основната предпоставка за допускане на касационното обжалване е отъждествена с касационните основания за неправилност на съдебния акт. В тази хипотеза в производството по чл.288 ГПК за касационната инстанция не съществува задължение да извежда и формулира правния проблем от възприетата от страната фактическа обстановка и от оплакванията й за неправилност. Тезата, че при безспорно установения факт за наличие на застрахователен договор, сключен в полза на кредитор /чл. 199а КЗ-отм/, искът е следвало да бъде уважен не срещу ищцата, а срещу застрахователя, е и правно неиздържана на първо място поради това, че предявеният по реда на чл.422 ГПК иск е продължение на заповедното производство и има за цел произнасяне по съществуването на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение на основание извлечение от счетоводните книги на банката. На второ място несъстоятелността на това становище следва от обстоятелството, че застрахователят не е конституиран като втори ответник; застрахователят е привлечен от ответницата и е участвал в процеса като трето лице помагач на кредитополучателя, а осъдителните обратни искове не са приети за съвместно разглеждане в процеса.
При неприемането за разглеждане на обратния иск съдът не дължи произнасяне в този процес по възраженията на застрахователя /третото лице помагач, привлечено на страната на ответницата/ по въпроса дали застрахователният договор е действащ или е прекратен, тъй като това правоотношение е неотносимо към въведения от ищеца предмет на спора. Дори съдилищата да са изложили съображения в мотивите по този въпрос, тези мотиви няма да имат установително действие в правоотношенията между ищцата, чието неизпълнение на задълженията на кредитополучател е предмет на застрахователния договор, и застрахователя. Между ответницата и помагача в процеса е налице обвързваща сила на мотивите само по въпроса за дължимостта на сумите по обявения за предсрочно изискуем кредит. В хипотеза като настоящата са приложими задължителните за долустоящите съдилища разрешения, дадени в акта по чл.290 ГПК по гр.д.№ 943/2011г. на Трето г.о. на ВКС.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването произтича и от обстоятелството, че доводите на касаторката са насочени единствено към мотивите на съдебното решение относно валидността на застрахователния договор и отговорността на застрахователя, което е недопустимо – Решение по т.д.№ 1012/2009г. на Второ т.о. на ВКС/. Поради това несъстоятелно е позоваването на противоречие на изводите на окръжния съд с цитираните от касатора решения на ВКС, произнасянето в които е по отношение на отговорност за застрахователно плащане.
Правен въпрос по отношение въведеното от касаторка основание по чл.81,ал.1 ЗЗД за недължимост на вземането и изводите на окръжния съд, че заболяването, довело до неработоспособност е субективна, а не обективна невъзможност за плащане на вноските по кредита, не е поставен.
Ответната страна [фирма] изрично заявява, че не претендира разноски за производството.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 316 от 28.09.2016г. по в.гр.д.№ 431/2016г. на ОС Хасково.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: