2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
София, 18.02. 2011 г.
Върховният касационен съд на Р. България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №1880/2010 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ответника по исковата молба Б. национална телевизия – София, против въззивно решение от 08.7.2009 г. по гр.д.№4012/2009 г. по описа на С. градски съд, г.к., въззивно отделение, ІІ – В състав.
С въззивното решение С. градски съд е потвърдил решение от 08.12.2008 г. по гр.д.№17633/2008 г. по описа на С. районен съд, 64 състав, с което са уважени предявените от Ф. Т. Г. – Д., от[населено място] против Б. национална телевизия – София, обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че при постановяване на решението си съдът неправилно е приeл, че включения от Б. критерий “спазване на трудовата дисциплина”, като определящ един от двата основни критерия, а именно – “начин на изпълнение на трудовите задължения”, е довело до незаконосъобразност на извършения подбор и съответно на уволнението на Ф. Д.. Сочи се, че тези изводи на съда са в противоречие в материалния закон и по-конкретно с разпоредбата на чл.329, ал.1 КТ. Излага се, че наред с това е налице непоследователност и вътрешна противоречивост на мотивите на решението – от една страна, съдът приема, че е основателно възражението на Б., относно погрешно направената от първоинстанционния съд произволна съпоставка между ищцата и друг служител, включен в подбора, а от друга сам прави подобно съпоставяне.
Моли за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата по касация – Ф. Т. Г. – Д., не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира, че то не съдържа основания за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Изложението не съдържа изобщо ясни и точно формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото не отговаря на приетото в т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Изложението съдържа доводи от касационния жалбоподател относно изводите на въззивната инстанция, които по естеството си са касационни оплаквания и следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Въпросите по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 08.7.2009 г. по гр.д.№4012/2009 г. по описа на С. градски съд, г.к., въззивно отделение, ІІ – В състав, по касационна жалба, вх.№40589/31.7.2010 г., подадена от ответника по исковата молба Б. национална телевизия – София.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: