3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 284
С., 21,04,2011 година
Върховният касационен съд на Р. България, Т. колегия, І т.о., в закрито заседание на 18 април две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Ч.
Е. М.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 937 /2010 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ч. Е. България АД-С. против решение от 9.07.2020 г. по в.гр.д. № 5175/2010 г. на СГС, с което се потвърждава решение от 16.12.2009 г. по гр.д. № 20972/2009 г. на СРС, в частта с която се признава за установено, на основание чл.124,ал.1 ГПК, че ищците М.А., М.С. и Я.П. от С. не дължат на касатора сумата 4 213.34 лв. допълнително начислена ел.енергия от корекции по КП от 13.03.2009 г., и е осъдено за разноски.
Ответниците по касационната жалба са подали отговор, че не следва да се допуска до разглеждане, а освен това е и неоснователна, като претендират за разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, което е инкорпорирано в касационната жалба, се твърди, че въпросът за игнориране на Общите условия, тъй като съдът не следвало да ги обсъжда, а да ги прилага, бил от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото-чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното решение е прието, че първоинстанционният съд е формирал правилни изводи относно неосъществяване на главния факт, пораждащ процесното задължение и визиран в чл.25,ал.2 ОУ на договорите за използуване на електроразпределителните мрежи-неправомерно въздействие върху средствата за търговско измерване, констатирано по реда на тези ОУ. Освен това, протоколът не бил оформен по реда на чл.58,ал.2 ОУ.
Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд, както и тълкуването на закона, не представляват основания за допускане на касационно обжалване, а са относими към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Липсата или наличието на данни за неправомерно въздействие, е въпрос по основателността на иска, съобразно фактическите обстоятелства установени по делото, т.е. е фактически въпрос, който се преценява от съда според всички факти по делото. В случая, конкретната преценка на въззивният съд за липсата или наличието на такива данни, би подлежала на проверка за правилност на решението по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не може да обоснове приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Независимо от горното, по въпросът дали на доставчика на ел.енергия е предоставено правомощие в нормативната уредба за корекция на дължими от потребителя суми, е налице задължителна практика-Р № 165/19.11.2009 г. по т.д. № 103/2009 г. на ІІ т.о., Р № 104/5.07.2010 г. по т.д. № 885/2009 г. на ІІ т.о., Р № 26/4.04.2011 г. по т.д № 427/2010 г. на ІІ т.о. и др.
В изложението няма доводи по смисъла на т.4 ТР 1/2009 ОСГТК, които биха могли да обосноват приложно поле по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество, със законните последици на основание чл.78,ал.3 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 9.07.2010 г. по в.гр.д. № 5175/2010 г. на СГС.
Осъжда Ч. Е. България АД-С. да заплати на М. А., М. С. и Я. П. от С. сумата 400 лв. възнаграждение за един адвокат по това производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: