О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284.
София, 21.05.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 04.03.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 3268 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „Е.-П. П.” АД, [населено място] против въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1004 от 13.05.2013 год., по в.гр.д.№ 1046/2013 год., с което е потвърдено решение № 337 от 29.01.2013 год., по гр.д.№ 13448/2012 год. на Варненския районен съд за уважаване на предявения от [фирма], [населено място] срещу касатора, като ответник, отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за недължимост на сумата 14 647.65 лева, представляваща начислена с обратна дата корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на доставена по силата на договор за продажба електрическа енергия за периода 26. 04. 2012 год. – 10. 08.2012 год. в обект, находящ се в [населено място], в.з. „Св.Св. К. и Е.” № 157, за която е издадено дебитно известие № 00917797653/ 21.08.2012 год..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и съществено нарушение на материалния закон- касационно основание по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът, анализирайки формираната по реда на чл.290 и сл. ГПК практика на ВКС по значимия и за изхода на настоящия правен спор материалноправен въпрос, свързан с наличието на законова възможност по действащото законодателство, доставчикът на електрическа енергия да извърши последваща едностранна корекция в сметките на своите абонати, поради установена грешка в уреда за търговско измерване /електромера или припри установен нерегламентиран достъп до вътрешността му/, обосновава приложното поле на касационния контрол с предпоставките на чл.280, ал.1 т.3 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на основната обща предпоставка за достъп до касационен контрол- формулиран значим за изхода на конкретния правен спор въпрос на процесуалното и/ или материално право.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване, поради следното:
По обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос, който несъмнено попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК е налице задължителна практика на касационната инстанция, формирана по реда на чл.290 и сл. ГПК и изразена в служебно известните на настоящия съдебен състав решения: № 165819.11.20102 год., по т.д.№ 103/2009 год. на ІІ т.о.; № 104 от 05.07.2010 год., по т.д.№ 885/2009 год. на ІІ т.о. ; № 26/04.04.2011 год., по т. д.№ 427/2010 год. на ІІ т.о.; № 189 от 11.04.2011 год., по т.д.№ 39/2010 год. на ІІ т.о.; № 177/12.12.2011 год., по т.д.№ 1008/2010 год. на ІІ т.о.; № 159 от 30.09.2013 год., по т.д.0 773/2012 год. на ІІ т.о. и др., с която въззивният съд изцяло се е съобразил.
Същата е в смисъл, че извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от доставчика на същата е лишено от законово основание, както при действието на отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, така и след влизане в сила на Закона за енергетиката/ Дв бр.107/2003 год./ и издадените подзаконови актове по неговото прилагане. Според приетото от ВКС, коригирането на сметки само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставената ел. енергия от принадлежащото на доставчика средство за търговско измерване / електромер/ , без да е доказано виновно поведение на потребителя, възпрепятствал правилното отчитане на ползваната ел. енергия е недопустимо, тъй като се нарушава принципа на равнопоставеност на страните в договорното право и установения в чл. 82 ЗЗД общ принцип за виновния характер на договорната отговорност. С тази задължителна за съдилищата в страната практика на ВКС е отречена възможността доставчикът на ел. енергия да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителя ОУ, като е изразено и разбирането, че поради неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни, по силата на чл.146, ал.1 З. и чл.26, ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите.
От съдържанието на касационната жалба и изложението, депозирано към същата по чл.284,ал.3, т.1 ГПК е видно, че касаторът не оспорва факта, че процесното правоотношение между страните, се е развило преди влизане в сила на изм. на чл.98а , т.6 от Закона за енергетиката /ДВ бр.54/2012 год./, с което е прието, че при определени условия е допустимо извършване на корекционни сметки, при спазване на приетите от ДКЕВР правила, но твърди, че е необходимо създадената и приложима към поставения правен въпрос практика на ВКС, така както е посочена по- горе да бъде променена, излагайки подробните си аргументи в тази насока.
Следователно гореизложеното позволява да се приеме, че визираното в касационната жалба селективно основание в случая е недоказано и при липса на допълнителна процесуална предпоставка касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Съгласно задължителните постановки в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС самото наличие на задължителна съдебна практика по поставения от касатора релевантен за изхода на делото въпрос на материалното право, по отношение на която няма доказана обществена и правна необходимост да бъде изоставена, за да бъде възприета различна, предвид отсъствие на промяна както в обществено- икономическите условия, така и в общите правни принципи в страната, при които същата е била създадена, изключва приложението на критерия за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Що се касае до твърдението, че в разглеждания случай със задължителната практика на ВКС се създават условия за дискриминация между отделните потребители, то освен, че изразеното становище е правно несъстоятелно, за защитата срещу прояви на дискриминация по определени признаци, обаче, е създаден специален ред от законодателя, към който основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, както и предприетото касационно обжалване са неотносими.
Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е претендирала деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК, които с оглед изхода на делото и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК и се следват само, ако е доказано реалното им извършване. В случая такава доказателства отсъстват. Приложеното с отговора на касационната жалба пълномощно от 24.07.2013 год. е за осъщественото процесуално представителство на ответника [фирма] във всички съдебни инстанции, както изрично е посочено в същото, а от представения с него договор за правна защита и съдействие не би могло да се изгради правен извод, че сума от 2200 лв.е заплатена само за изготвяне отговора на касационната жалба, предвид останалата непопълнена графа ”оказване на правна защита и съдействие, изразяващо се в…..”. Поради изложеното искането за разноски следва да се остави без уважение.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1004 от 13.05.2013 год., по в.гр.д.№ 1046/ 2013 год., по описа на с.с..
ОСТАВЯ без уважение, като недоказано, искането на ответника по касационната жалба [фирма], [населено място] за присъждане на сумата 2200 лв.деловодни разноски за производството пред ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: