О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
гр. София, 23.04.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4739 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК вр. с пар. 74 ПЗР към ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 86 от 27. 10. 2017г..
Образувано е по касационна жалба на ответника К. Г. П. срещу решение № 70 от 28. 06. 2017г. по в. гр. дело № 168/2017г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 100 от 24. 03. 2017г. по гр. дело № 1185/2016г. на Бургаски окръжен съд, с което на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД К. Г. П. е осъден да заплати на В. И. Т., гражданин на Руската федерация, сумата 15 000 евро, представляваща невърната главница по сключен между тях договор за заем от 19.09.2015г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 14.07.2016г. до нейното окончателно изплащане. С горепосочените първоинстанционно и въззивно решения е реализирана и отговорността на ответника за съдебни разноски пред двете съдебни инстанции в размер на сумата 2 674 лв. за първата инстанция и в размер на сумата 1 500 лв. за въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Касаторът – ответник поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли въззивното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен.
Касаторът – ответник въвежда основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1/ „Представлява ли нарушение на закона и на процесуалните правила участието в състава на експертизата – единична и тройна на член, за когото са налице основанията по чл. 196 ГПК?“; 2/ „Може ли вещо лице самостоятелно при извършване на експертизата да събира нови доказателства и да обосновава заключенията на така събраните доказателства?“ и 3/ „Следва ли съдът да допуска доказателства и да обосновава решението си на база доказателства, представени от съответното вещо лице без същите да са част от доказателствата по делото?“, по които сочи че не са разрешени в практиката на ВКС досега, очевидно произтичат от непълната и неясна законова уредба и пораждат съдебна практика с неточно тълкуване на закона, както и възможност да бъдат тълкувани различно нормите на ГПК по отношение на отводите и на правата и задълженията на вещите лица.
Ответникът по касационната жалба /ищец в производството/ – В. И. Т. подава писмен отговор в законния преклузивен срок, в който поддържа становище за отсъствието на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а по същество – за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски в касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД с цена над 5 000 лв., т.е. тя е допустима. Не са налице обаче общото и допълнително основания на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 240 ЗЗД за връщане на сумата 15 000 евро, ведно със законна лихва от датата на исковата молба, съставляваща главница по договор за паричен заем, установен с разписка от 19. 09. 2015г., издадена от ответника с посочване на основанието /договор за заем/, размера на предоставената в заем парична сума /15 000 евро/, падежа /19. 03. 2016г./ и мястото на изпълнение на задължението за връщането й.
Решаващият съд въз основа на заключението на тройната съдебно-графологична експертиза е счел за установено, че изписаният ръкописен текст – имената „К. П.“, съответните дати, както и подписа, в процесната разписка от 19. 09. 2015г., са изпълнени от ответника К. Г. П.. Посочил е, че вещите лица са достигнали до категоричния извод досежно авторството на оспорената процесна разписка въз основа на съобщението, приложено към делото, подписано лично от ответника, отговора на исковата молба, също подписан лично от него, както и експерименталните образци, дадени лично от ответника, в присъствието на двете страни и на трите вещи лица. Намерил е за неоснователно искането на ответника за отстраняване на вещото лице Х. С. на основание чл.22, ал.1 ГПК вр. чл. 196 ГПК поради това, че е ползвал за сравнителен материал неприети по делото писмени доказателства, с оглед направеното в с.з. заявление на тримата съдебни експерти от тройната графологична експертиза, че заключението им ще остане непроменено и ако е базирано само на приетия в процеса и неоспорен от страните сравнителен материал.
Допускането на касационно обжалване на въззивно решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно т. 1 ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.
В изложението към касационната жалба на ответника са формулирани въпроси, които не са обуславящи за изхода на спора. Това е така, тъй като в атакуваното въззивно решение е намерено, че не са осъществени основанията за отвод на вещо лице по смисъла на чл.22, ал.1 ГПК вр. чл.196 ГПК, поради което то не съдържа фактически констатации, основани на съдебни експертизи, по отношение на членовете на които са били налични законови предпоставки за отвод. Отделно от това базирането на заключение на съдебен експерт на неприети по надлежния ред по делото писмени доказателства, не е достатъчно, само по себе си, да обуслови извод за осъществяване на основание на чл. 22, ал. 1 ГПК за отвод на вещото лице, разколебаващо неговата безпристрастност. В още по – голяма степен горният извод се налага, когато заключението за автентичност на оспорения писмен документ се извежда от съдебните експерти по категоричен начин от приетите по делото доказателства, вкл. сравнителния материал за работа на графологичната експертиза, т.е. то е направено независимо от неприетия в процеса сравнителен материал.
Освен, че не са от значение за изхода на конкретния спор, трите въпроса на касатора са по-скоро оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които не биха могли да бъдат обсъждани в производството по чл. 288 ГПК по предварителна селекция на касационните жалби. Поради гореизложеното, не е осъществена общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение, което обстоятелство е достатъчно за недопускане на касационно обжалване, без да е необходимо обсъждането на допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
На основание изложеното касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода на спора в настоящото касационно производство, касаторът – ответник следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1 800 лв., съставляваща хонорар за един адвокат пред касационната инстанция.
На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 70 от 28. 06. 2017г. по в. гр. дело № 168/2017г. на Бургаски апелативен съд.
ОСЪЖДА К. Г. П., ЕГН: [ЕГН], да заплати на В. И. Т., гражданин на Руската федерация, със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 2 – адв. Г. К., сумата 1 800 лв. /хиляда и осемстотин лева/ – съдебно – деловодни разноски пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.