О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
София, 23.07.2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 3793/2014 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, образувано по частната касационна жалба на И. Б. Н. от [населено място], [община], против въззивното определение от 7.02.2014 год. по ч. гр. д. № 13534/2013 год. на Софийски градски съд. С него е оставена без уважение частната й жалба против разпореждането от 30.07.2013 год. по гр. д. № 267/2013 год. на Софийския районен съд, с което е оставена без уважение молбата й за освобождаване от държавна такса за въззивното обжалване на решението по същото дело.
В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на въззивното определение и искане то да бъде отменено, като се постанови освобождаване от държавна такса за обжалването.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва определение, с което се дава разрешение по същество на производството по искане за освобождаване от внасяне на държавна такса, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.
В съдържащото се в частната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – произнасянето на въззивния съд по правния въпрос, свързан с преценката на съда за освобождаване от държавна такса въз основа на предпоставките за това, е в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в цитираното, но неприложено определение № 276/21.05.2009 год. по ч. гр. д. № 298/2009 год. ВКС, І г о.
Формулираният правен въпрос за преценката на предвидените в закона предпоставки, въз основа на които съдът преценява липсата на достатъчно средства за заплащане на такси и разноски, е обусловил извода на въззивния съд в обжалваното определение – в същото е прието, че от представената по делото декларация не може да се направи извод за невъзможност на ищцата да плати определената държавна такса от 202.73 лв. за обжалване на първоинстанционното решение, тъй като декларираният доход от пенсия е над този размер, както и общото й материално състояние, съпоставено с размера на дължимата държавна такса, не дава основание за освобождаване от внасянето й.
Следователно, преценката на съда е направена въз основа на представените от жалбоподателката доказателства, от които според решаващият съд не може да се направи извод за липса на достатъчно средства за заплащане на таксата. Произнасянето му не е в противоречие с цитираната съдебна практика, в която е прието същото разрешение относно преценката на съда въз основа на общото материално състояние на молителя, съпоставено с цената на иска и размера на дължимата държавна такса. Поради това и не е налице релевираното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Оплакванията на жалбоподателката касаят всъщност произнасянето по същество по молбата й за освобождаване от държавна такса, като се позовава на наличието на всички предпоставки по чл. 83, ал. 2 ГПК, обуславящи основателност на молбата й. Поради липсата на основание за допускане на касационното обжалване тези доводи не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство, поради което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 2784 от 7.02.2014 год. по ч. гр. д. № 13534/2013 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: