О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
София, 24.02.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари двехиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 7728/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ищеца В. Е. С. ЕГН [ЕГН], чрез процесуален представител адвокат С. К.-САК, против въззивно решение на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Въззивен ІІ-д състав от 4.10.2013 г., постановено по гр. д. № 9332/2013 г. по описа на същия съд.
С обжалваното решение е отменено изцяло решение на Софийски районен съд, 52-ри състав от 17.04.2013 г., постановено по гр. д. № 62427/2012 г. и вместо него е постановено друго решение, с което са отхвърлени предявените от В. Е. С. срещу Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ – за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № 340/29.10.2012 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”; с правно основание чл. 344, ал.1, т. 2 КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен специалист” и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ – за заплащане на сумата 1 750 лв. обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода 29.10.2012 г. – 14.01.2013 г.
С жалбата са заявени оплаквания и са развити доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1. Може ли правилността на уволнението да се обоснове от съда с мотиви, които не се съдържат в заповедта за уволнение /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/; 2. За задължението на съда в производство по спор за законност на дисциплинарно уволнение да извърши съдебен контрол относно това дали наказващият орган е изпълнил изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ и да изложи мотиви за това /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/; 3. Дали писмените свидетелски показания представляват годни доказателствени средства /чл. 280,ал. 1, т. 2 ГПК/; 4. Частният свидетелстващ документ има ли доказателствена сила относно фактите, обхванати от направеното в него изявление /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/; 5. Длъжен ли е съдът служебно да извърши контрол за спазване изискванията на чл. 194, ал. 1 КТ /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/; 6. Правомощие на въззивния съд да допуска и обсъжда доказателства, по отношение на които е преклудирано правото на страната за посочването им /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/. Посочени са съдебни решения, копия от които са приложени към изложението.
За ответника по касация Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, [населено място], чрез процесуален представител главен юрисконсулт И. А. И.. Жалбата е оспорена като недопустима до касационно обжалване и като неоснователна.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на обжалването Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
За да отхвърли исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ въззивният съд е приел за безспорно установено, че ищецът е извършил второто посочено в заповедта за уволнение нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в изземване на лодката и двигателя, с които е извършено констатираното нарушение, а подменени с други в по-лошо техническо състояние, с което е нарушил разпоредбите на чл. 90 З., чл. 20, ал. 1 и чл. 41 ЗАНН и е осъществил състава на дисциплинарните нарушения по чл. 187, т. 8, предл. 1 и т. 10, вр. чл. 190, ал. 1, т. 4, предл. 1 КТ. Съдът е извършил преценката по чл. 189, ал. 1 КТ и е приел, че извършените от ищеца нарушения на трудовата дисциплина са тежки и е налице съответствие между тежестта на нарушенията и вида на наложеното дисциплинарно наказание.
Не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Въпросите, повдигнати от касатора с изложението към касационната жалба не съставляват правни въпроси и общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК вр. т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК не е изпълнено.
Поставените от касатора въпроси по същество са оплаквания за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Този извод се извежда не само от формулировката на въпросите, но и от начина, по който са обосновани.
Съдебната практика на Върховния касационен съд, която е посочена, не е относима към фактическите обстоятелства на конкретния случай.
При неизпълнение на изискването за формулиране на правни въпроси от значение за изхода на делото обжалването пред Върховния касационен съд не се допуска само на това основание без да се проверява и обсъжда налице ли са специалните основания по т. 1, 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ето защо Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-д въззивен състав, постановено на 4.10.2013 г. по гр. д. № 9332/2013 г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: