О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
София 24.02.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 6773 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. И. П. и М. К. П. срещу решение № 53 от 27.06.14г.по в.гр.дело № 121/14г.на Бургаския апелативен съд,с което е потвърдено решение № 179 от 14.05.13г.по гр.дело № 1341/12г.г.на Бургаския окръжен съд.С него е уважен предявения от И. М. П. против М. И. П. и М. К. П. иск по чл.31 ал.1 ЗЗД и е унищожен сключения на 15.10.09г.договор за продажба на недвижим имот,находящ се в [населено място],с идентификатор № 07079.619.28.2.16,обективиран в нот.акт № ,т.,рег.№ ,дело № г.,поради това,че при сключването му И. П. не е могла да разбира или ръководи действията си.
В изложението се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните процесуалноправни въпроси: 1.следва ли при предявен иск по чл.31 ЗЗД да се събират всички съотносими доказателства за състоянието на лицето към момента на атакуваната сделка,и относимо и необходимо доказателство ли са свидетелските показания на нотариуса,изповядал сделката относно фактическото поведение на лицето преди,по време и след сделката; 2.при назначена и извършена единична психиатрична експертиза следва ли съдът да назначи поискана от страна по делото тройна експертиза, за да се убеди в правилността на изводите на експерта относно действителното състояние на лицето;3.при анализиране на доказателствата по делото следва ли съдът да се съобрази изцяло със заключението на единичната експертиза или да стигне до стигне до обратен извод,позовавайки се на другите ангажирани по делото доказателства.Приложена е съдебна практика.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба [фирма] чрез адв.П. Т. счита,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Въззивният съд е приел за неоснователно оплакването на въззивниците П. за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд във връзка с искането им за допускане на тройна съдебно-психиатрична експертиза.Изложил е съображения,че съгласно разпоредбата на чл.200 ал.3 ГПК съдът не е задължен да допусне тройна експертиза при всяко оспорване на заключението на вещото лице,а извършва преценка за обосноваността на искането.В случая е прието,че по делото са събрани достатъчно доказателства,които преценени в съвкупност с данните от заключението на съдебно –медицинската експертиза,напълно изясняват спора от фактическа страна.Съдът е счел изслушаното заключение на вещото лице за обективно и обосновано и е намерил ,че не са налице предпоставките на чл.201 ГПК за разширявяне на експертизата.Същата е изготвена след медицинско изследване на И. П.,въз основа на свидетелските показания и наличната медицинска документация.По отношение на второто оплакване на въззивниците,че първоинстанционният съд е нарушил правото им на защита,оставайки без уважение искането им за разпит в качеството на свидетел на помощник –нотариуса,който е удостоверил извършената между страните продажба на процесния недвижим имот е прието,че обстоятелството,за което се сочи свидетеля – дееспособността и действителната воля на прехвърлителката,е част от удостоверителните функции на нотариуса при изповядване на сделката,а и в тази връзка са допуснати и разпитани свидетели,включително и свидетел,посочен от въззивниците.
Настоящият съдебен състав намира,че поставените от касаторите въпроси са разрешени в съответствие с практиката на ВКС по приложение на процесуалния закон,в т.ч. и обективираната в приложените съдебни решения,които не са постановени по идентични с конкретния казус въпроси.Съдебната практика е трайна и непротиворечива,че разпоредбата на чл.200 ал.3 изр.1 ГПК сочи,че при оспорване заключението на вещото лице съдът може/а не е длъжен/да назначи друго или повече вещи лица,т.е.допускането на повторна или разширена експертиза е предоставено на преценката на съда,като критериите за тази преценка са ясно и точно посочени в чл.201 ГПК- дали заключението е пълно,ясно и обосновано и дали възниква съмнение относно неговата правилност.В случая въззивният съд е приложил именно тези критерии.
Обжалваното решение не се разминава по правни изводи със задължителната практика и по въпроса: следва ли при предявен иск по чл.31 ЗЗД да се събират всички съотносими доказателства за състоянието на лицето към момента на атакуваната сделка,и относимо и необходимо доказателство са свидетелските показания на нотариуса,изповядал сделката относно фактическото поведение на лицето преди,по време и след сделката.Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност/ писмени доказателства,свидетелски показания,експертиза/,без да игнорира някои от тях.Преценката за относимост на свидетелските показания на нотариуса,изповядал сделката, е конкретна за всеки отделен случай и такава е направена от въззивния съд.
По изложените съображения настоящият състав намира,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
На основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата във вр.с чл.7 ал.2 т.8 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на пълномощника на ответницата по жалбата следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1551 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 53 от 27.06.14г.,постановено по гр.дело № 121/14г.на Бургаски апелативен съд.
ОСЪЖДА М. И. П. и М. К. П., и двамата от [населено място],ЖК”З.”бл. вх. ет. ап. да заплатят на адв.Н. Б. – А. от Б.-гр., [улица] ет. на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата сумата 1551 лв /хиляда петстотин петдесет и един/адвокатско възнаграждение пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.