О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
гр. София, 24.04.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на девети април през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 2879 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] и [фирма] срещу решение № 181 от 30.06.2014г. по в.т.д. № 351/2013г. на Апелативен съд- Варна, с което, след отмяна на решение от 29.03.2013г. по т.д. № 404/2012г. на Окръжен съд – Шумен, по предявените от Н. срещу касаторите искове с правно основание чл.216, ал.1, т.6 ДОПК са обявени за недействителни по отношение на държавата покупко – продажба на апартамент № 9, находящ се в [населено място], [улица], вх. Б и покупко – продажбата на гараж в сграда №5 в [населено място], [улица].
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, съответно неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответникът по жалбата не представя отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, с което са уважи исковете по чл.216, ал.1, т.6 ДОПК, въззивният съд, е приел, че са налице кумулативно всички елементи от фактическия му състав – сделката е сключена след като на длъжника е връчена заповедта за възлагане на ревизията; в резултат на ревизията е установено публично вземане с влязъл в сила акт; сделката е извършена във вреда на публичния взискател; страна по нея е свързано с длъжника лице. Посочено е, че вредата на публичния взискател се изразява в намаляване възможността за погасяване на публичното задължение на длъжника чрез разпореждане с актив от имуществото срещу заплащане на парична сума.
В изложението към жалбата се поддържа, че от значение за изхода на делото е материалноправният въпрос за приложението на чл.216, ал.1, т.6 ДОПК във връзка с установяване на вреда на публичния изпълнител като елемент на фактическия състав. Касаторите се позовават на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Формулираният от жалбоподателите въпрос е относим към предмета на конкретното дело, образувано по предявени искове с правно основание чл.216, ал.1, т.6 ДОПК и е обусловил решаващите мотиви на въззивния съд, който е разгледал вредата като елемент от фактическия състав на исковете.
Въпреки осъществяването на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, касационното обжалване не може да бъде допуснато, поради липса на релевираните допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Въззивното решение не е постановено в противоречие с посочената от касаторите задължителна практика по приложението на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, според която намерението за увреждане на публичния изпълнител в хипотеза на чл.216, ал.1 ,т.4 ДОПК не се предполага, а подлежи на доказване, като доказателствената тежест е на ищеца. В случая, решаващият състав на апелативния съд не е презюмирал, а е приел за доказано сключването на договорите за продажба във вреда на публичния изпълнител, като се е мотивирал, че с разпореждането с актив от имуществото, се намалява възможността за погасяване на публичното задължение. В решение № 639 / 06.10.2010г. по гр.д. № 754/2009г. на IV ГО на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че увреждащото действие при иска по П. иск по чл.135 ЗЗД, сходно това по чл.216, ал.1, т.6 ДОПК, е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника. Дали получените от продажбата суми са изразходвани за изплащане на предходни публични задължения и дали длъжникът има непогасени задължения от по-горен ред по см. на чл.136, ал.1 ЗЗД, са факти, които се навеждат в касационната жалба и чиято тежест на доказване се носи от ответниците по исковете, като ползващи ги, поради което въз основа на тях не може да се обоснове недоказаност на удреждащото действие и противоречие с посочената практика по иска по чл.135 ЗЗД, приложима относно поставения въпрос за извършване на сделката във вреда на кредитора. Ето защо, настоящият състав приема, че не е осъществено допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Липсва и наведената допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като не е налице твърдяната неяснота на закона, която да налага отстраняването й по тълкувателен път. Несъществуването на задължителна съдебна практика по поставения от касатора материалноправен въпрос само по себе си не доказва, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Предвид изложеното, не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, поради което касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 181 от 30.06.2014г. по в.т.д. № 351/2013г. на Апелативен съд- Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.