4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№284
С., 27.05.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА Д.
О. К.
След като изслуша докладваното от съдията К. ч. гр.д.№186/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т.1 ГПК.
Образувано е по жалба на Д. Р. Р. чрез адв. А. Д. Д. имаща характер на касационна частна жалба срещу определение № 428/13.12.2010 год. на Добричкияокръен съд, с което е потвърдено протоколно определение от съдебно заседание проведено на 26.10.2010 год. по гр.д. № 1614/2009 год. на Районен съд [населено място], с което е отказано на Д. Р. възстановяване на срока по чл. 131,ал.1 във вр. чл. 133 ГПК.
В касационната частна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Иска се неговата отмяна със законовите последици.
В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване жалбоподателят , счита, че касационното обжалване следва да се допусне по въпроса относно недопустимостта на иск по общия ред след приключило поради грешка на съда заповедно производство, доколкото по този въпрос няма практика на Върховният касационен съд .
.
Ответникът по касационната частна жалба Д. Л. С. оспорва както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съгл. чл. 274,ал.3,т.1 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Налице и е и основанието за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК по поставения въпрос, доколкото уредбата на заповедното производство е нова и липсва съдебна практика по различните хипотези ,които възникват при приложението на това производство, включително и по настоящата.
Разгледана по същество касационната частна жалба е основателна. По следните съображения :
За да че предявеният отрицателен установителен иск по чл. 124,ал.1 ГПК е процесуално недопустим, предвид наличието на специално производство по оспорване на вземането по издадена заповед за изпълнение.Посочено е , че когато длъжникът не е подал възражение по чл. 414 ГПК или същото е оттеглено вземането може да бъде оспорено само при наличието на визираните в чл. 424 ГПК основания и срокове, а предявеният иск не може да се квалифицира като такъв.
Изводите на съображенията на въззивният съд за недопустимост на предявения иск не могат да бъдат споделени.
Действително процесуалният закон е предвидил специални правила, осигуряващи защитата на длъжника в производство по издаване заповед за изпълнение. / чл. 414 -415 ГПК/. Видно от приложеното заповедно производство тази защита е била използвана от длъжника като в законоустановения срок е подал възражение, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение. С оглед на така подаденото възражение съдът е следвало да изпълни задъленията си по чл. 415 ГПК като укаже на заявителя в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си и ако това не бъде сторено да обезсили заповедта за изпълнение.
Вместо това с разпореждане от 10.09.2009 год., след погрешна констатация , че възражение в срока по чл. 414,ал.2 ГПК не е постъпило съдът е приел, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и е постановил да се издаде изпълнителен лист, по който е било образувано изпълнително производство, в последствие спряно като обезпечение на предявения от частния жалбоподател отрицателен установителен иск.
При тези данни няма процесуална пречка ,изразяваща се в наличие на специален ред , която изключва общия по който ищецът частен жалбоподател да може да се защити с иск по чл. 124 ГПК.Същият безспорно има интерес от неговото предявяване , доколкото предвид данните за пропусната възможност за обжалване разпореждането за издаване на изпълнителен лист съгл. чл.407 ГПК, не разполага с друг път на защита.
С оглед изложеното, предявеният отрицателен установителен иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт който следва да се отмени и делото да се върне на СРС за продължаване на процесуалните действия.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение ,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 05.01.2011 год. на Софийски градски съд , постановено по гр.д. №14625/2010 год. АО, ІІІ с-в.
ОТМЕНЯ , определение от 05.01.2011 год. на Софийски градски съд , постановено по гр.д. №14625/2010 год. АО, ІІІ с-в , и потвърденото с него определение от 19.10.2010 год., постановено по гр.д. № 52 831/2009 год. на СРС, и ВРЪЩА ДЕЛОТО на Софийския районен съд за продължаване на процесуалните действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: