О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
гр. София, 27.07.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА
МАЙЯ РУСЕВА
разгледа докладваното от съдия Д.
ч.гр.дело №2669 по описа за 2017 год.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. Г. Р. от [населено място], чрез процесуален представител адв.К., срещу определение от 23.05.2017г. по ч.в.гр.д.№233/2017г. на Апелативен съд – В., с което е потвърдено определение от 25.04.2017г. по гр.д.№81/2017г. на Окръжен съд – Варна за прекратяване на производството по делото.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по частната касационна жалба М. П. П., чрез назначения й особен представител адв.К., оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване като съображенията си излага в писмен отговор.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
С въззивното определение е потвърдено първоинстанционното определение, с което е прекратено като процесуално недопустимо производството по делото, образувано по предявения от В. Г. Р. срещу М. П. П. иск за приемане за установено, че сключеното между тях на 18.08.09г. споразумение е нищожно поради невъзможен предмет – поради обективната невъзможност ищецът да извърши посочената в него продажба на ипотекираните в полза на посочената банка три апартамента в [населено място], без съгласието на ипотекарния кредитор.
С влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 1935/14г. на Окръжен-В. е уважен предявения от М. П. П. против В. Г. Р. за заплащане на сумата от 212 393,38лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на задължението по договор от 29.08.08г. за банков кредит, чието изпълнение е поето от ответника по т. І от споразумение от 18.08.2009г. /прогласяване нищожността на което се иска по сега предявения иск/.
Въззивният съд е изложил съображения, че при разглеждането на първоинстанционното производство по осъдителния иск са били разгледани и възраженията на ответника относно нищожност на споразумението от 18.08.2009г. Същият е поддържал, че този договор е нищожен поради липсата на основание и поради невъзможен предмет, но съдът е приел, че споразумението представлява един действителен ненаименуван каузален договор за поемане на изпълнението, който има основание и възможен предмет.
Въззивният съд е приел, че с влизането в сила на осъдителното решение е преклудирана процесуалната възможност за страните по процесното споразумение от 18.08.2009г. да се позовават на настъпили до провеждането на устните прения по цитираното дело факти, обосноваващи искания за признаване и прогласяване недействителността на този договор – било под формата на възражения, било предявени като самостоятелни искове. Без значение в тази връзка е изобщо дали са релевирани такива твърдения по фактите, водещи до недействителност на сделката, както и ако са релевирани под формата на възражения – че изводите на съда по тях не се отразяват в диспозитива на съдебното решение. Съдът се е позовал на решение № 115/10.01.12г. по т.д. № 883/10г. на ВКС, І т.о., и приетото с него, че във времево отношение спорното право е установено за съществуващо или несъществуващо към деня на приключване на устните състезания на съдебната инстанция, след което решението е влязло в сила – станало е необжалваемо. Преклузията се изразява в невъзможността съществуването на правото да се оспорва въз основа на факти, които са възникнали преди този момент, в което се изразява преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо.
Въззивният съд е приел за неоснователни аргументите на ищеца за допустимост на производстовото по установителния иск, изведени от воденото предходно между страните дело № 2707/13г. на Окръжен съд – Варна, по което е бил отхвърлен иска на М. П. П. против В. Г. Р. за връщане на изтеглената от ответника, от банковата сметка на ищцата в [фирма] в периода от 19.09.2008 г. до 19.12.2008 г., сума от 48 818 евро, като получена при първоначална липса на основание, както и са били отхвърлени насрещните искове. за заплащане на сумата от 45 917,43 лв., от която 26 359,43 лв. /равняващи се на 13 477,57 евро/, платена по банков път в периода 2008 – 2011 година за обслужване на банков кредит на ответницата и сумата от 19 558лв. /равна на 10 000 евро/, заплатени за труд и материали за завършване на закупени от ответницата три броя недовършени жилища в [населено място], дадени на отпаднало основание. За да отхвърли исковете съдът е приел, че страните са обвързани от споразумението, сключено между тях на 18.08.2009г. и плащанията на сумите от всяка от страните са при наличието на правно основание за това.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, частният жалбоподател сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по разрешените от съда „правни въпроси, свързани с настъпването на преклузия на направени в хода на производството възражения, в противоречие с практика на ВКС и относно наличието на сила на пресъдено нещо на мотивите на съдебното решение“. Касаторът сочи, че въззивното решение е в противоречие с решение №89 от 11.07.2011г. по т.д.№716/2010г. на ВКС, Іт.о. и приетото с него, че възраженията срещу съществуването на породеното право не се ползват със сила на присъдено нещо. В цитираното от страната решение на ВКС е направено разграничение: възраженията срещу съществуването на иначе породеното право не се ползват със сила на пресъдено нещо. Правопораждащите спорното право възражения, обаче, относими към възникването му, каквото е било спорното в казуса възражение, се преклудират. Поради това не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване. Доводите на касатора, че непроизнасянето на съда с диспозитив по възражението за нищожност на може да обоснове недопустимост на предявения установителен иск за нищожност, са неотносими към разрешените с въззивното решение правни въпроси /въззивният съд не е приел, че произнасянето на съда по възражението за нищожност по предходното дело представлява процесуална пречка за предявяване на установителния иск за нищожност; нито се е занимавал с въпрос дали съдът дължи произнасяне с диспозитив по това възражение, нито такъв въпрос е от значение за конкретното дело, т.к. по тези възражения съдът не се произнася с отделен диспозитив – реш. по гр.д.№741/2012г. на ВКС, ІІг.о./. Отделно от това, по разрешения от въззивния съд въпрос:
следва ли в производство по иск, основан на договорно правоотношение между страните, да бъдат изчерпани всички възражения относно действителността му, е налице еднозначна и непротиворечива съдебна практика,която настоящият състав споделя, и в съответстие, с която е постановено въззивното решение. С решение № 115 по т.д.№ 883 / 2010 год. на І т.о. на ВКС е прието, че със сила на пресъдено нещо се установява съществуването или несъществуването на заявеното от ищеца право,предмет на делото и на съдебното решение .Във времево отношение спорното право е установено за съществуващо или несъществуващо към деня на приключване на устните състезания на съдебната инстанция,след което решението е влязло в сила. Преклудирането се изразява в невъзможността съществуването на правото да се оспорва въз основа на факти, които са възникнали преди този момент. Преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо се отнася до фактите,които са релевантни за съществуването, изискуемостта , принадлежността или размера на съдебно признатото вземане, независимо дали те са били известни на страната, в полза на която пораждат изгодни правни последици.В последващ процес по предявен иск на различно основание или за различно искане,но произтичащ от материално право, чието съществуване е установено с влязло в сила съдебно решение, от съдебната проверка са изключени фактите, обхванати от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо.Преклудирани са фактите, представляващи основания за нищожност на правните сделки,за погасяване на вземанията или пораждащи права за унищожаване или разваляне на сделки , на които се основава съдебно признатото право.
Установяването със сила на пресъдено нещо,че споразумението от 18.08.2009г. обвързва валидно страните към предходен на предявяването на настоящия установителен иск за нищожност момент преклудира възможността за релевиране на основания за нищожност на договора, независимо от това, дали са били въведени от страната в предходното съдебно производство.
Предвид изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 23.05.2017г. по ч.в.гр.д.№233/2017г. на Апелативен съд – В., с което е потвърдено определение от 25.04.2017г. по гр.д.№81/2017г. на Окръжен съд – Варна за прекратяване на производството по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: