2
определение по гр.д.№ 4816 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
София, 28.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4816 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК /редакция преди изменението на ГПК със ЗИДГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар.74 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ.ДВ бр.86 от 2017 г./.
Образувано е по касационни жалби на [фирма] и [фирма] срещу решение № 267 от 21.06.2017 г. по в.гр.д.№ 84 от 2017 г. на Пазарджишкия окръжен съд, четвърти граждански състав, с което е отменено частично решение № 778 от 21.10.2014 г. по гр.д.№ 2833 от 2008 г. на Пазарджишкия районен съд и вместо него е постановено ново решение за уважаване на предявения от Т. В. Ч.- М., А. М. А. и М. М. А. срещу [фирма] иск с правно основание чл.108 ЗС за установяване на правото на собственост и предаване владението върху 17,868 % ид.ч. /по 5,956 % ид.ч. за всеки от ищците/ от имот с площ от 6 250 кв.м., представляващ УПИ III- Градски универсален магазин в кв.254 по обезсиления регулационен план на [населено място], част от който са следните имоти по одобрената през 2008 г. кадастрална карта на града: 1. ПИ с идентификатор 55155.503.210 с площ от 4 220 кв.м., 2. ПИ с идентификатор 55155.503.209 с площ от 742 кв.м. и 3. ПИ с идентификатор 55155.503.856 с площ от 106 кв.м. и за уважаване на иска по чл.108 ЗС срещу [фирма] и [община] само в установителната част за 17,868 % ид.ч. от следните части от имоти: 1. част с площ от 957 кв.м., заключена между т. Д, Е, Ж, З, И, Й, К, Л, М, Н, О, П и между т.Р, С, Т от ПИ с идентификатор 55155.503.9521 и 2. част с площ от 225 кв.м., заключена между т. А, Б, В и Г от ПИ с идентификатор 55155.503.9696 в комбинирана скица на в.л.Б.Г., находяща се на лист 104 от делото.
В касационната жалба на [фирма] се твърди, че решението на Пазарджишкия окръжен съд е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Твърди се, че решението противоречи на практика на ВКС /определение № 863 от 02.11.2012 г. по гр.д.№ 598 от 2012 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 30 от 12.03.2013 г. по гр.д.№ 598 от 2012 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 128 от 28.03.2012 г. по гр.д.№ 1085 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 656 от 08.10.2009 г. по гр.д.№ 1832 от 2008 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 251 от 24.03.2009 г. по гр.д.№ 473 от 2008 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 486 от 08.10.2009 г. по гр.д.№ 9 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 535 от 11.02.2010 г. по гр.д.№ 1591 от 2008 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 278 от 17.08.2011 г. по гр.д.№ 1081 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 347 от 30.07.2010 г. по гр.д.№ 1151 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о./ по следните посочени от касатора и доуточнени от ВКС правни въпроси:
1. Длъжен ли е съдът по предявен иск по чл.108 ЗС да се произнесе както по въпроса за принадлежността на правото на собственост върху спорния имот, така и по въпроса за наличието на правно основание за упражняване на фактическата власт върху имота от ответника по делото ?
2. Следва ли по предявен иск с правно основание чл.108 ЗС, ако се установи, че ищецът е собственик, но ответникът не упражнява фактическа власт върху имота или упражнява такава на годно основание, искът да се уважи частично в неговата установителна част, а да се отхвърли в осъдителната му част ?
3. Възможно ли е да се уважи ревандикационен иск на основание реституция чрез обезщетяване по ЗОСОИ със съсобственост в имот, ако имотът е изцяло застроен със законна сграда и няма свободни площи извън застрояването ?
В касационната жалба на [фирма] се твърди, че решението на Пазарджишкия окръжен съд е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване по същество се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Твърди се, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следните въпроси:
1. Дали предявяването на иск за установяване претендираното право е единствената възможност за защита на правата на лице, което не е участвало в административното производство по реституция на един имот, но с реституцията са засегнати негови права ?
2. Има ли право третото лице- помагач да иска от съда произнасяне по законосъобразността на административния акт, на който ищците по иск с правно основание чл.108 ЗС основават правата си ?
3. Обвързано ли е търговско дружество, чийто капитал е внесен чрез апортна вноска от съдружник, с водените от съдружника дела, с участието на съдружника в различни съдебни производства по АПК и ГПК и ако съдружникът е бил страна в тези производства, следва ли да се приеме и че новоучреденото дружество е било страна в производствата ? Съответно- има ли право новоучреденото дружество да води самостоятелни искове по въпроси, вече разгледани в производства, в които това дружество не е участвало, а е участвал негов съдружник ?
Освен това твърди, че релевантни за решаването на тези въпроси са следните съдебни актове: т.4 от Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по тълк.д.№ 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС, Тълкувателно решение № 142-9 от 11.11.1954 г. на ОСГК на ВС, Тълкувателно решение № 5 от 14.01.2013 г. по тълк.д.№ 5 от 2011 г. на ОСГК на ВКС, решение № 219 от 05.12.2016 г. по гр.д.№ 2215 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 45 от 25.02.2013 г. по гр.д.№ 904 от 2012 г. на ВКС, ГК, I г.о. и определение № 418 от 30.06.2015 г. по гр.д.№ 2462 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о.
В писмени отговори от 14.11.2017 г. ответниците Т. В. Ч., А. М. А. и М. М. И. оспорват касационната жалба. Молят касационното обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд да не бъде допускано и да им се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по основанията за допускане на касационното обжалване приема следното: За да постанови решението си за уважаване на предявения от Т. В. Ч.- М., А. М. А. и М. М. А. срещу [фирма] иск с правно основание чл.108 ЗС в установителната и в осъдителната част за 17,868 % ид.ч. от три поземлени имота и в установителната част за 17,868 % ид.ч. от части от други два имота, въззивният съд е приел, че със заповед № 5470 от 17.12.1998 г. на Областния управител на Област П. и заповед № 1925 от 20.10.2000 г. на Областния управител на Област П. ищците като наследници на бившия собственик на тези имоти В. В. /В. И./ М. са били обезщетени на основание чл.2, ал.1, т.1 ЗОСОИ и се легитимират като собственици на общо 17,868 % ид.ч. от имотите. Според съда, решението на Областния управител за обезщетяване на ищците на основание чл.2, ал.1, т.1 ЗОСОИ има конститутивно действие за правото им на собственост.
По искането за упражняване на косвен съдебен контрол върху валидността и материалната законосъобразност на тези заповеди, съдът е приел, че косвен съдебен контрол по искането на ответника [фирма] не може да бъде упражнен, поради упражнен пряк контрол за валидност и законосъобразност на тези административни актове: с решение № 13093 от 14.10.2011 г. по адм.д. № 8550 от 2011 г. на ВАС е потвърдено решение № 350 от 08.03.2011 г. по адм.д.№ 2385 от 2008 г. на Административен съд- Пловдив за отхвърляне жалбата на [фирма] против заповед № 5470 от 17.12.1998 г., а с решение № 13889 от 06.11.2012 г. по адм.д. № 2329 от 2012 г. на ВАС е потвърдено решение № 685 от 2011 г. по адм.д.№ 761 от 2008 г. на Административен съд- Пазарджик за отхвърляне на искането на [фирма] за признаване нищожност на заповед № 1925 от 20.10.2000 г. и е оставена без разглеждане жалбата на това дружество против законосъобразността на тази заповед. Тези решения на административния съд са окончателни и според съда с тях се прегражда възможността ответното дружество да иска упражняване на косвен съдебен контрол върху двете заповеди в настоящото гражданско производство.
Що се отнася до [фирма], конституирано като трето лице-помагач на ответника на основание чл.226, ал.2 ГПК, съдът е приел, че тъй като това дружество е придобило права върху спорните имоти след началото на процеса и след вписване на исковата молба, то не може да има и да упражнява повече права от своя праводател [фирма].
I. Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението по поставените от касатора [фирма] правни въпроси:
1. Първият поставен въпрос /длъжен ли е съдът по предявен иск с правно основание чл.108 ЗС да се произнесе както по въпроса за принадлежността на правото на собственост върху спорния имот, така и по въпроса за наличието на правно основание за упражняване на фактическата власт върху имота от ответника по делото/ е решен в съответствие с практиката на ВКС. Въззивният съд се е произнесъл както по въпроса кой е собственик на процесните имоти /ищецът, ответникът или трето лице/, така и по въпроса дали ответникът има правно основание да упражнява фактическа власт върху тези имоти.
2. По втория поставен въпрос /следва ли по предявен иск с правно основание чл.108 ЗС, ако се установи, че ищецът е собственик, но ответникът не упражнява фактическа власт върху имота или упражнява такава на годно основание, искът да се уважи частично в неговата установителна част, а да се отхвърли в осъдителната му част/ е налице задължителна практика на ВКС в тълкувателно решение- т.2А от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС, с което въззивният съд изцяло се е съобразил. Посочената от касатора практика на ВКС е от преди постановяването на това тълкувателно решение и като такава е неприложима.
3. По третия поставен въпрос /възможно ли е да се уважи ревандикационен иск на основание реституция чрез обезщетяване по ЗОСОИ със съсобственост в имот, ако имотът е изцяло застроен със законна сграда и няма свободни площи извън застрояването/ не е посочена съдебна практика, на която обжалваното решение да противоречи. Нито едно от посочените от касатора [фирма] решения на ВКС по този въпрос /решение № 128 от 28.03.2012 г. по гр.д.№ 1085 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 656 от 08.10.2009 г. по гр.д.№ 1832 от 2008 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 251 от 24.03.2009 г. по гр.д.№ 473 от 2008 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 486 от 08.10.2009 г. по гр.д.№ 9 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 535 от 11.02.2010 г. по гр.д.№ 1591 от 2008 г. на ВКС, ГК, II г.о./ не касае реституция чрез обезщетяване на бившите собственици по реда на чл.2, ал.1, т.1 ЗОСОИ със съсобственост в имот, каквато е налице в настоящия случай.
II. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд и по поставените от [фирма] въпроси:
1. Първият поставен въпрос /дали предявяването на иск за установяване претендираното право е единствената възможност за защита на правата на лице, което не е участвало в административното производство по реституция на един имот, но с реституцията са засегнати негови права / не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е от значение за конкретното дело, по което касаторите не са предявили иск за защита на правата си /напротив те са ответници по предявен срещу тях иск за собственост/ и съответно съдът не е отказал да разгледа предявен от тях такъв иск с мотив, че той е недопустим.
2,3. Вторият и третият поставени въпроси /има ли право третото лице- помагач да иска от съда произнасяне по законосъобразността на административния акт, на който ищците по иск с правно основание чл.108 ЗС основават правата си и обвързано ли е търговско дружество, чийто капитал е внесен чрез апортна вноска от съдружник, с водените от съдружника дела, с участието на съдружника в различни съдебни производства по АПК и ГПК и ако съдружникът е бил страна в тези производства, следва ли да се приеме и че новоучреденото дружество е било страна в производствата; съответно има ли право новоучреденото дружество да води самостоятелни искове по въпроси, вече разгледани в производства, в които това дружество не е участвало, а е участвал негов съдружник/ са свързани с конкретния за настоящото дело въпрос: дали третото лице- помагач по делото [фирма] има право да прави искане за инцидентен съдебен контрол на административните актове по обезщетяване на ищците с ид.ч. от процесните имоти, при положение че неговият праводател [фирма] няма такова право /тъй като е упражнило правото си да бъде упражнен пряк съдебен контрол върху тези актове/. Този конкретен въпрос обаче е решен в отменителното решение № 9 от 03.02.2017 г. по гр.д.№ 2557 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г.о. и не може да бъде пререшаван при второто касационно разглеждане на делото. В съответствие с разпоредбата на чл.294, ал.1, изр.2 ГПК в обжалваното решение въззивният съд се е съобразил с дадените в решението от 03.02.2017 г. задължителни указания на ВКС по този въпрос.
Предвид на всичко гореизложено не са налице основния за допускане на касационно обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по жалбата направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 900 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 267 от 21.06.2017 г. по в.гр.д.№ 84 от 2017 г. на Пазарджишкия окръжен съд, четвърти граждански състав.
ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплатят на Т. В. Ч., А. М. А. и М. М. И. и тримата със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, чрез Адв.дружество „Ц. и п.“ сумата 900 лв. /деветстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.