3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
С., 29.03.2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1037/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от П. Й. М. срещу въззивното решение № 80 от 01.04.2010 г. по в. гр. д. № 157/2010 г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 471 от 30.11.2009 г. по гр. д. № 1724/2005 г. на Горнооряховския районен съд в частта, с която е отхвърлен иск за делба на недвижими имоти, находящи се в[населено място], съставляващи по плана на града УПИ IV-779, УПИ V-779 и УПИ VI-780, всичките от кв. 66. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК.
Ответниците по касация Д. М. М. и И. М. Д. не са подали писмени отговори.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира, че предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице по следните съображения:
За да потвърди решението на районния съд в частта за отхвърляне иска за делба на УПИ IV-779 от кв. 66, въззивният съд приел, че не е налице съсобственост между страните, а имотът е собственост на съделителката И. М. Д., която го закупила с н. а. № 43/1990 г. Относно УПИ V-779 и УПИ VI-780 от кв. 66 не е установено кои са собственици на частите от имоти пл. № 779 и пл. № 780 и уреждането на регулационните отношения, от което съдът заключил, че искът за делба следва да се отхвърли.
Макар да не са изрично посочени в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /съдържащо се в допълнението от 16.06.2010 г. към касационната жалба/, с оглед изложението и предвид правомощията на Върховния касационен съд в тази насока /т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/, следва да се приеме, че поставените от касатора определящи изхода на спора въпроси са за собствеността и делбата на кадастрална основа при наличието на влязъл в сила дворищнорегулационен план и за делбата на имот, притежаван в съсобственост с трети лица.
За да се допусне касационно обжалване, необходимо е определящият изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение, да е решен в противоречие на посочената и представена от касатора съдебна практика. Това условие в случая не е налице.
Предявеният иск е за делба на урегулирани поземлени имоти, които касаторът твърди да са предмет на договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № 5/1955 г., с който е закупена нива с площ два декара в местността “Г.” в землището на[населено място]. Впоследствие за този имот били отредени УПИ I.-779, УПИ IV-779, УПИ V-779 и УПИ VI-780, всичките от кв. 66. В действителност, по делото се установява, че макар в договора от 1955 г. имотът да не е определен чрез елементите на действащия по време на закупуването кадастрален и регулационен план на гр. Г. О. от 1921 г., той се идентифицира като северната част от имот пл. № 239, включена в парцел I.-239 от кв. 73 и парцел I.-239 от кв. 77. Съгласно кадастралния и регулационен план от 1957 г. имотът попада върху части от имоти с пл. № 1794, 1795, 1976, 1798, 1799, 1797 и 1800, а по плана от 1988 г., както и по този от 1998 г. – върху част от имот пл. № 779, както и върху други имоти, конкретно посочени от вещите лица по техническите експертизи.
Като е изследвал легитимацията на страните съгласно представените по делото писмени доказателства, заключенията на вещите лица и графичното изображение на спорния имот на приложените към тях скици, районният съд приел, че съсобствен между съделителите е само парцел I.-779 от кв. 66 като част от закупената през 1955 г. нива, и е допуснал делба на същия – в тази част първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.
Относно парцел IV-779 от кв. 66 има данни, че през 1966 г. И. Д. – един от купувачите по н. а. № 5/1955 г., е закупил имот пл. № 1794 и част от имот пл. № 1795, с които впоследствие се разпоредил в полза на своята дъщеря И. Ил. М. – съпруга на третия купувач по договора от 1955 г. и наследодателка на ответниците Д. М. и И. Д.. Установено е, че именно тези закупени от И. Д. имоти са идентични с УПИ IV-779, който впоследствие И. М. продала на съделителката И. Д.. Ето защо не се доказва нивата с площ два декара, предмет на договора от 1955 г., да е идентична с целия имот пл. № 779 от кв. 66, както счита касаторът, който въз основа на това свое твърдение обосновава извод, че до делба следва да се допуснат всички парцели, отредени за имот пл. № 779 от кв. 66. Затова касаторът неоснователно поддържа и, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за собствеността и делбата на кадастрална основа, като приел същата за урегулиран поземлен имот, в противоречие на решение № 1543/1975 г. и решение № 1296/1976 г., двете на ВС, I-во г. о.
Видно от мотивите към обжалваното решение относно УПИ V-779 и УПИ VI-780 от кв. 66, въззивният съд не е приел съделителите да се намират в отношение на съсобственост със собствениците на имот пл. № 780. Изложени са съображения, че посочените парцели са образувани от части от имоти пл. №№ 779 и 780, като не са доказани съответните части и не е установено кои са собствениците на частите, включени в тези парцели. Ето защо не се разкрива противоречие[населено място] № 4/1964 г. на Пленума на ВС и решение № 764/1991 г. на ВС, I-во г. о., в които е приета за допустима делба на имот, притежаван в съсобственост с трето лице, като извършването й е обусловено от прекратяване на съсобствеността с това лице до съставянето на разделителния протокол, което е предмет на разглеждане във втората фаза на делбеното производство.
С оглед разясненията в т. 3 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, представените две решения по административни дела не могат да послужат като основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като не се включват в обхвата на понятието “съдебна практика” по смисъла на закона. Решението по гр. д. № 380/1963 г. на Г. Оряховския народен съд не е свързано с конкретен въпрос по допускането на касационното обжалване.
Касаторът е изложил и доводи, които по своята същност са оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. По такива оплаквания Върховният касационен съд би се произнесъл по реда на чл. 290 ГПК, но само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. В случая такава предпоставка липсва.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 80 от 01.04.2010 г. по в. гр. д. № 157/2010 г. на Великотърновския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: