О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3533
София, 03.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3533/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. К. А. като пълномощник на А. Н. М., срещу въззивно решение № 189 от 08.05.2018 г. по гр.д. № 877/2017 г. на Окръжен съд- Велико Търново. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателка поддържа, че при постановяване на своето решение въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, превратно е тълкувал някои от тях, а други е игнорирал, и на практика не е изложил мотиви по съществото на спора. В резултат на тези нарушения е достигнал до необосновани фактически изводи, които не кореспондират със събраните по делото доказателства, и е приложил неправилно материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване е направено искане за допускане на въззивното решение до касационна проверка по същество на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК като постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпроса относно задължението на въззивната инстанция да обсъди събраните пред нея и първата инстанция доказателства и доводите на страните и да изложи собствени мотиви по съществото на спора , както и на основание чл. 280, ал.2, изр. посл. ГПК- като очевидно неправилно.
Ответниците Р. Н. Р. и С. П. Р. не са подали отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 48 от 03.08.2017 г. по гр.д. № 341/2016 г. на Районен съд – Елена, с което е прието за установено по отношение на А. Н. М., че Р. Н. Р. и С. П. Р. са собственици на основание покупко – продажба и давностно владение на 1/4 ид. част от недвижим имот, находящ се в [населено място] ново село, общ. З., обл. Велико Търново, представляващ поземлен имот с площ 1 266 кв.м с идентификатор …. по КККР на [населено място] ново село, заедно с построените в него сгради: сграда с идентификатор …. със застроена площ 56 кв.м, брой етажи – 1, с предназначение жилищна сграда – еднофамилна; сграда с идентификатор …. със застроена площ 39 кв.м с предназначение – стопанска сграда; сграда с идентификатор …. със застроена площ от 24 кв.м, с предназначение селскостопанска сграда.
По делото е установено, че процесният недвижим имот е бил собственост на Р. Н. Р. /П./ и на неговата съпруга Д. Г. Р.. Р. П. е починал през 1954 г., а Д. Р. – през 1977 г. Техни наследници по закон са Н. Р. Н. и Д. Р. С.. Д. С. е починала през 1985 г. Ответницата по иска за собственост, жалбоподател в настоящото производство, А. Н. М., е нейна дъщеря.
С нотариален акт № …., т…., нот. дело № …. от …. г. Н. Р. Н. и съпругата му М. П. Н. са признати за собственици на процесния недвижим имот на основание придобивна давност. С нотариален акт № …., т…., дело № …. от същата дата те продали имота на своя син Р. Н. Р. срещу задължение за издръжка и гледане, като си запазили правото да ползват имота до края на живота си.
С нотариален акт № …., т…., дело № …. от …. г. жалбоподателката А. Н. М. е призната за собственик на основание наследство и давностно владение на 1/4 ид. част от процесния имот.
По делото са събрани гласни доказателства, въз основа на които въззивния съд е приел, че след смъртта на Р. П. и съпругата му Д. в процесния имот са останали да живеят неговия син Н. и съпругата му М.. Наследодателката на ответницата А. М.- Д. С., е живяла в същото село, но в друг имот, собственост на нейния съпруг. След смъртта на Н. Н. през 1993 г.и на М. Н. през 1995 г. в имота живеят ищците Р. Н. Р. и съпругата му С. Р., които се грижат за него и го поддържат. Ответницата А. М. предявявала собственически претенции към имота, но не била допускана в него, като ищецът Р. Р. заявявал, че имотът е само негов.
При така установените фактки по делото въззивният съд е приел, че ищците Р. Р. и С. Р. се легитимират като собственици на процесния имот на основание сключения през 1991 г. договор за покупко – продажба срещу задължение за издръжка и гледане и давностно владение. Приел е, че Р. Р. и С. Р. и техните праводатели Н. Н. и М. Н. са владяли имота в продължение на 40 години явно, спокойно, несъмнено и непрекъснато, като са изключвали владението на други лица и са демонстрирали пред всички и пред ответницата, че считат себе си за собственици. В продължение на повече от 26 години до предявяване на иска имотът се владее от ищците, като тяхното владение също е постоянно, непрекъснато, явно, несъмнено и спокойно.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставения от жалбоподателката процесуалноправен въпрос относно задължението на въззивната инстанция да обсъди събраните пред нея и първата инстанция доказателства и доводите на страните и да изложи собствени мотиви по съществото на спора. Излагането на кратки мотиви само по себе си не сочи на неизпълнение на тези процесуални задължения, щом от съдържанието им личи кои релевантни за спора факти са приети за установени и въз основа на кои доказателства, кои факти съдът намира за недоказани, и какви правни изводи по съществото на спора следват от това.
В случая, макар и с лаконични мотиви, въззивният съд е извършил преценка на събраните по делото гласни доказателства и е изложил съображения защо приема, че в полза на ищците Р. е осъществен фактическият състав на придобивната давност по отношение на спорната по делото 1/4 ид. част от недвижимия имот- дворно място и сгради, за която през 1991 г. ответницата А. М. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост, поради което не може да се приеме, че при постановяване на своето решение е процедирал в нарушение на практиката на ВКС по приложението на чл. 236 ГПК. В касационната жалба и в изложението към нея по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателката не сочи кои конкретно доказателства, обосноваващи липсата някой от елементите на придобивната давност, са останали необсъдени или са превратно интерпретирани от въззивния съд. В тази връзка следва да се посочи, че през 1991 г. ищците са установили фактическа власт върху целия имот на основание договор за покупко- продажба, с който са придобили имота от Н. и М. Н.. Дори и да се приеме, че към момента на сключване на договора праводателите им не са били собственици на целия имот, след като основанието, на което ищците са започнали да упражняват фактическа власт, не сочи на съвладение, за да се приеме, че са придобили по давност чуждите идеални части, е достатъчно да се установи, че са владяли имота в сроковете по чл. 79 ЗС. Съдът не е констатирал различия или противоречия в показанията на разпитаните по делото шестима свидетели относно упражняваната от ищците фактическа власт, периода на владението и демонстрацията на намерението им по отношение на жалбоподателката да своят целия имот за себе си, и въз основа на тях е приел за доказани всички признаци на владението.
Неоснователно е и искането за допускане на решението до касационна проверка по същество на основание чл. 280, ал.2, изр. посл. ГПК- поради очевидна неправилност. Наличието му се обосновава с доводи за липса на мотиви на обжалвания съдебен акт, които настоящият състав по изложените по – горе съображения, не споделя. Преценката доколко анализът на доказателствата и становищата на страните е пълен и прецизен, както и дали формираните фактически и правни изводи са обосновани и правилни, е извън обхвата на производството по чл. 288 ГПК. Очевидната неправилност по смисъла на чл. 280, ал.2 ГПК предполага въззивното решение да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 189 от 08.05.2018 г. по гр.д. № 877/2017 г. на Окръжен съд- Велико Търново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: