O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 284
София, 04.06.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 3397 /2017 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба вх. Nо 136050 / 26.10.2016 год. на М. И. Н. от [населено място], приподписана от адв. Ц. Г.В.- САК, назначена на основание чл. 26, ал. 2 ЗПП за особен представител на страната с разпореждане от 03.04.2017 г. на Софийски градски съд, срещу въззивно Решение Nо 7183 от 26.09.2016 година, постановено по гр. възз.д. Nо 1351/ 2016 година на Софийски градски съд.
С посоченото решение, Софийски градски съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение № 83631 от 22.10.2015 г., постановено по гр. д № 13460/2006 г. на Софийски районен съд, с което е оставено без уважение искане за поправка на очевидна фактическа грешка на Решение от 18.07.2011 г. по гр. д. № 13460/2006 г. на Софийски районен съд.
С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила, необосновано, тъй като грешките в изводите на съда относно релевантните за спора факти, резултат на доказателствена непълнота и неправилна преценка на фактическите обстоятелства, съставлява „очевидна фактическа грешка“, поради което се поддържа основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение към касационната жалба се иска да се допусне обжалване чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК (в редакция преди изм. ДВ бр. 86/2017 г. ГПК) с довод , че обжалваното решение противоречи на ТР Nо 1 от 04.01.2001 година по т. д. Nо 1/2001 год. на ОСГК на ВКС, относно задължението на въззивния съд да определи правилната квалификация на предмета на делото и да разреши съобразно нея правния спор.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от защитата на ответника по касация А. А.- адв. С. Л. – САК , с който се оспорва наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване и на основателността на развитите в касационната жалба и изложението към нея доводи, с аргумент, че липсва конкретно формулиран правен въпрос, който да е решен в противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС респ. конкретен правен довод, че обжалваното решение постановено в производство по чл. 247 ГПК е невалидно, недопустимо или правилно, съобразно касационните оплаквания.
Върховният касационен съд , състав на второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК (редакция преди изм. ДВ бр. 86/2017 г.) , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, насочена в срещу обжалваем съдебен акт на въззивната инстанция , поради което се явява процесуално допустима.
За да потвърди решението на първата инстанция, въззивният съд е приел, че изложените от жалбоподателката оплаквания и искания по естеството си са свързани със съществото на спора, касаят искане за преразглеждане на спор , разрешен със силата на пресъдено нещо между страните поради което и не попадат в предметния обхват на производството по чл. 247 ГПК.
След преценка на наведените доводи, настоящият състав на ВКС намира, че НЕ СА налице предпоставките на закона за допускане за касационно обжалване на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (редакция от преди изм. ДВ бр.86/2017 г.).
Съобразно т. 1 на ТР № 1 от 2010 г. по т. дело № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по чл. 288 ГПК касационната инстанция се произнася налице ли са изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за селектиране на касационната жалба.
Като общо основание за допускане на касационно обжалване се приема извеждането на правен въпрос , по който има произнасяне от въззивния съд и този материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за изхода по конкретното делото. Въпросът се включва в предмета на спора и е обусловил решаващата воля на съда, обективирана в съдебния акт, който касаторът е длъжен да посочи и съобразно който въпрос Върховният касационен съд извършва селекция на касационната жалба. Обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да го извежда от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в жалбата, а само да го конкретизира, да уточни и да квалифицира.
Очевидната фактическа грешка по см. на чл. 247 ГПК е налице при несъответствие между вече изразената от съда воля в мотивите на съдебното решение и външното й обективиране в диспозитива на съдебния акт. Доколкото в настоящия случай формираната воля на съда по решението предмет на искането по чл. 247 ГПК съвпада с фактическите и правни изводи, а наведените оплаквания не касаят разминаване между мотиви и диспозитив , а касаят „правилността на решението относно обема на вещното право“ според молителката, изводите на решаващия съд , че искането, по същество предполага промяна на формираната от съда воля, която може да бъде отстранена само по пътя на обжалването, не сочат на искане за поправка на очевидна фактическа грешка.
В настоящия случай, в касационната жалба и в изложението към нея, липсва формулиран материално-правен или процесуално-правен въпрос, свързан с производството по чл. 247 ГПК. Доводите в изложението към касационната жалба за неправилност на решението поради погрешното квалифициране на предмета на делото с характер на производство за поправка на явна фактическа грешка, съобразно посочената от жалбоподателката квалификация, в несъответствие с твърдените оплаквания в жалбата, не обосновава допускането до касационно обжалване на това основание, тъй като по естеството си съставляват оплакване за допуснати нарушения на процесуални правила. Принципно неправилната квалификация на иска може да обуслови порок на съдебния акт, който може да бъде проверен в рамките на касационното производство само и ако бъде допуснато касационно обжалване .
Непосочването на правния въпрос , обусловил изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване- а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
В подкрепа изводите за липса на законови предпоставки за допускане на касационно обжалване следва допълнително да се посочи , че няма противоречието на изводите на съда по обжалваното въззивно решение с дадените задължителни разяснения по ТР 1/ 04.01.2001г. ОСГК на ВКС. С цитираното тълкувателно решение ОС на Гражданската колегия на ВКС приема, че дейността на въззивната инстанция има за предмет разрешаване на материално-правния спор по същество, като проверката на първоинстанционното решение е страничен, а не пряк резултат от тази дейност. Във въззивното производство съдът, при самостоятелната преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото, прави своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Така той достига до свое собствено решение по отношение на иска като извършва в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд. В тази връзка, въззивният съд извършва самостоятелна преценка на правната квалификация на иска.доколкото няма отклонения от тези правила, не може да се поддържа , че има противоречие със сочаната задължителна съдебна практика.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх . Nо 136050 / 26.10.2016 год. на М. И. Н. от [населено място] , чрез адв. Ц. Г.В.- САК, назначена на основание чл. 26, ал. 2 Закона за правната помощ за особен представител на страната, срещу срещу въззивно Решение Nо 7183 от 26.09.2016 година, постановено по гр. възз.д. Nо 1351/ 2016 година на Софийски градски съд по реда на чл. 247 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: